Решение № 4863 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4863 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100509661 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 10089 от 30.05.2025г., постановено по гр.д. № 25887/2023г. по описа на СРС, 162-ри състав, е признато за установено по предявения от Ц. А. С. срещу „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД /с предишно наименование „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Ц. А. С. не дължи на „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД /с предишно наименование „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД/ сумите по изпълнителен лист, издаден на 21.03.2016 г. въз основа на влязлото в сила решение по гражданско дело № 31506 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 62- ри състав, а именно сумата от 623.05 лева - представляваща неплатени лизингови вноски за периода 01.01.2011г. до 09.02.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2013г. до окончателното й изплащане; сумата от 9.09 лева - неустойка за забава плащането на вноската за месец декември 2010г. за периода 07.12.2010г. до 14.12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата от 109.03 лева - неустойка за забава плащането на вноската за месец януари 2011г. за периода 11.01.2011г. до 09.02.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата от 12.46 лева - неустойка за забава плащането на вноската за месец февруари 2011 г. за периода 08.02.2011г. до 09.02.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2013г. до окончателното й изплащане; сумата от 9 674.21 лева - дължима цена за 1 обезщетение в размер до пълната цена на лизинговия договор, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2013 г. до окончателното изплащане; сумата от 1 955.83 лева, като част от сумата от 4 549.96 лева, представляваща обезщетителна неустойка, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2013 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1 396.86 лева - разноски по делото.

С решението „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД е осъден да заплати на Ц. А. С. сумата от 2 201,23 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД /с предишно наименование „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД/, в която са развити съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът бил приел, че към момента на образуването на второто изпълнително дело е изтекла погасителната давност, като с подаването на молбата за неговото образуване на 02.08.2021г. и последващите действия по изпълнение била прекъсната давността. Първото по ред изпълнително дело било образувано през 2016г., като същото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 02.01.2019г., видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист. В хода на процеса жалбоподателят бил представил като писмено доказателство електронно писмо от 07.06.2016г., от което се установявало, че същият бил поискал от съдебния изпълнител предприемане на действие по изпълнение – опис на движимите вещи на длъжника – поради което давността била прекъсната считано от тази дата и започнала да тече нова петгодишна давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Давността следвало да изтече на 07.06.2021г., но била спряна за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на основание чл. 3, т.

2 ЗМДВИП. Следващата молба за образуване на второто по ред изпълнително дело била подадена чрез куриер на 02.08.2021г., за което било представено писмено доказателство – товарителница. С оглед на всички тези обстоятелства жалбоподателят счита, че давностният срок не бил изтекъл към 02.08.2021г. и бил прекъснат с подаването на молбата. Развива оплаквания, че съдът не бил обсъдил представените доказателства, релевантни за прекъсването на давностния срок, както и обстоятелството, че жалбоподателят бил поискал извършването на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бил бездействал не по вина на въззивника, в който случай давността следвала да се счита прекъсната с искането. Неправилно съдът не бил взел предвид изпратената по електронната поща молба за изпълнение от 07.06.2016г., както и периодът от 69 дни, през който давността била спряна поради извънредното положение в страната. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Ц. А. С. е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Въззиваемата страна не оспорва фактите относно образуването на двете последователни изпълнителни дела, но счита, че давностният срок е започнал да тече на 21.03.2016г. /с издаването на изпълнителния лист/ и е изтекъл на 22.03.2021г. – преди датата на образуване на второто изпълнително дело, по което бил наложен запор върху вземане на въззиваемия едва през месец март 2023г. Заявява, че получаването на представеното в първоинстанционното производство съобщение по 2 електронна поща от въззивника и ЧСИ М.Н. било оспорено и не било установено същото да е получено от неговия адресат. Оспорено било и изпращането на молбата за образуване на второто по ред изпълнително дело чрез куриер на 02.08.2021г., като не се установявало, че изпратената пратка съдържала процесната молба. От приетия препис от второто изпълнително дело било видно, че молбата е получена от съдебния изпълнител на 25.08.2021г., а не на 02.08.2021г. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно неговата правилност по изложените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от отрицателните установителни искове, а в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

В първоинстанционното и въззивното производство няма спор и от приетите от СРС писмени доказателства се установява, че в полза на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД срещу Ц. А. С. е издаден изпълнителен лист от 21.03.2016г. по гр.д. № 31506/2013г. по описа на СРС, 62-ти състав, за сумата от 623,05 лева, редно със законната лихва считано от 25.07.2013г. представляваща неплатени лизингови вноски от 01.01.2011г. до 09.02.2011г.; сумата от 9,09 лева – неустойка за забава плащането на вноската за м. декември 2010г. за периода 07.12. – 14.12.2010г., ведно със законната лихва считано от 25.07.2013г.; 109,03 лева – неустойка за забава за плащането на вноската за м. януари 2011г. в периода от 11.01 до 09.02.2011г., ведно със законната лихва считано от 25.07.2013г.; 12,46 лева – неустойка за забава плащането на вноската за м. февруари в периода от 08.02.2011г. до 09.02.2011г., ведно със законната лихва считано от 25.07.2013г.; 9674,24 лева – дължима цена за обезщетение в размер до пълната цена на лизинговия договор, ведно със законната лихва считано от 25.07.2013г. и 1955,83 лева като част от 4549,96 лева, представляващи обезщетителна неустойка, ведно със законната лихва считано от 25.07.2013г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 1396,86 лева.

Няма спор и по въпроса, а от приложеното в цялост гражданско дело се установява, че изпълнителният лист е издаден въз основа на решение от 20.08.2015г., постановено по гр.д. № 31506/2013г. по описа на СРС, 62-ри състав, влязло в сила на 16.02.2016г.

Също така не е спорно и от приетите преписи от изпълнителни дела се установява, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 20167230400046 по описа на ЧСИ М.Н. с рег. № 723 в 3

КЧСИ, с район на действие ОС – Враца, а след неговото прекратяване е образувано изп.д. № 20217900401921 по описа на ЧСИ М.Н., понастоящем водено от ЧСИ Р.Н. с рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие СГС.

При наличието на подлежащи на принудително изпълнение вземания, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване на тяхната недължимост въз основа на твърдяното в исковата молба новонастъпило обстоятелство – изтекла погасителна давност след влизане в сила на съдебното решение.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху приложимия давностен срок относно процесните вземания, както и върху обстоятелствата, водещи до неговото прекъсване. В тази насока съдът намира следното.

Както беше изяснено, вземанията се основават на влязло в сила съдебно решение, поради което и на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложимият давностен срок е петгодишен.

От приетия от СРС препис от изп.д. № 20167230400046 по описа на ЧСИ М.Н. се установява, че същото е образувано по молба с вх. № 1299 от 08.04.2016г. на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД срещу длъжника Ц. А.

С.. С нея е направено искане съдебният изпълнител да наложи възбрана и да пристъпи към опис и публична продан на собствените на длъжника недвижими имоти; да наложи запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение и пенсия; да наложи запор върху притежаваните от длъжника моторни превозни средства, както и върху вземанията му по банкови сметки.

Наред с това, на съдебния изпълнител е възложено да определя способа за изпълнение на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

Въз основа на тази молба, съдебният изпълнител е извършил справки в НАП, Службата по вписванията, АГКК, ОД „Земеделие“ – гр. Враца, както и ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“. По делото не са извършвани действия по изпълнение и не са искани такива от страна на взискателя.

С постановление от 23.07.2018г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Постановлението е влязло в сила на 12.09.2018г. С приемо-предавателен протокол от 20.08.2021г. изпълнителният лист е върнат на взискателя.

От приетия в първоинстанционното производство препис от изп.д. № 20217900401921 по описа на ЧСИ М.Н., понастоящем водено от ЧСИ Р.Н., се установява, че делото е образувано по молба на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД срещу Ц. А. С. с поставен на нея вх. № 6344 от 25.08.2021г. С нея е поискано налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, по трудови и граждански договори и за пенсии, запор върху МПС на длъжника, както и възбрана върху недвижим имот. Също така е възложено на съдебния изпълнител да определя способа за изпълнение на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

На 26.10.2021г. е вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, която е частично заличена до 1/2 ид.ч. на 18.04.2023г.

На 16.03.2023г. е наложен запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение от Център за спешна медицинска помощ.

На 29.05.2023г. изпълнението е спряно въз основа на издадената от СРС 4 обезпечителна заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С т. 10 от последното пък е изяснено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.