Определение № 749 от 12.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. *****, 11.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20243001000540 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25760/15.10.2024 г., по описа на Окръжен съд - *****, подадена от С. Г. Ч., чрез адв. Т. И. срещу определение № 1252/26.09.2024 г. постановено по търг. дело № 712/2023 г., по описа на Окръжен съд - Шумен, в частта, в която е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като не са му присъдени 4 500лв адв.възнаграждение по гр.д. № 6770/22г. на ВРС, както и 750лв адв.възнаграждение по ч.гр.д. № 430/22г. на ВРС, както и в частта, в която същият е осъден да заплати на „Почивно дело и квалификация“ ЕАД сумата от 646лв – разноски в заповедното производство, които смята, че не дължи. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Излага доводи за това, че сумата от 4 500 лв., адв. възнаграждение по гр.д. № 6770/2022 г. на ВРС следва да му бъде присъдена независимо от обстоятелството, че процесуалните действия, извършени по това дело са идентични с процесуалните действия по т.д. № 712/2023 г. на ВОС. Неправилно сумата от 3748 лв. разноски по търг. дело № 712/2023 г. е присъдена и в полза на „А 2017“ ЕООД, поради обстоятелството, че само той като физическо лице е извършвал разноски в производството. По това дело претендира 4 950лв заплатено адв.възнаграждение. Счита, че му се дължат и направените от него разноски в заповедното производство по подаване на възражение по чл. 414 ГПК в размер на 750лв.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

1

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните съображения :

Кредиторът „Почивно дело и квалификация“ ЕАД, гр.София е инициирал заповедно производство срещу длъжниците си „А 2017“ ЕООД, представлявано от управителя му С. Г. Ч. и самия С. Ч. в лично качество за негово вземане, произтичащо от договор за наем на к-с „Темида“, в общ размер от 42500 лева, представляваща сбора на следните суми: 15000 лева с ДДС дължима наемна цена по договора за наем, за месец ноември 2021 г., сумата от 17500 лева с ДДС дължима наемна за месец декември 2021 г., 10000 лева дължима вноска по споразумение от 01.09.2021 г. за м.януари 2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на заявлението до окончателното изплащане. По искането на кредитора е образувано ч.гр.д.430/22г. на ВРС, по което на 19.01.22г. е издадена Заповед за НИ. В това производство молителят Ч. е заплатил адв.възнаграждение в размер на 1 165лв, от които в настоящото производство претендира 750лв – л.43.

Предвид подаденото от С. Ч. възражение срещу дълга кредиторът е предявил искова молба за същата сума, по която е образувано гр.д. № 6770/22г. на ВРС.

С определение № 8910/21.07.2023 г. делото е прекратено на основание чл.

130 ГПК. По това производство молителя претендира заплатеното от него адв.възнаграждение в размер на 4 500лв – л.39. Постановеното прекратително определение е било предмет на инстанционен контрол по в.ч.гр.дело № 2072/2023 г. на Окръжен съд – *****, по което въззивната инстанция се е произнесла с определение № 4225/08.11.2023 г., с което е намерила обжалвания съдебен акт за процесуално недопустим и го е обезсилила. В мотивите си въззивният съд е приел, че с оглед цената на иска, родово компетентен да се произнесе по спора е не сезираният районен съд, а Окръжен съд – *****, който следва да извърши и преценката за допустимост на иска по чл. 422 ГПК, в това число дали в срок са постъпили възражения съответно по чл. 414 и чл. 414а ГПК, от длъжниците. Направените в това производство разноски от 3 015лв вече са присъдени на ответника Ч. и не са предмет на настоящото производство.

Последвало производство, образувано по установителния иск по чл.422 ГПК пред компетентния Окръжен съд ***** – т.д. № 712/2023 г. С решение № 301/04.07.2024 г. са отхвърлени претенциите на ищеца спрямо ответниците за установяване в отношенията помежду им дължимостта на сумата от 10000 лв., поради погасяването на задължението чрез плащане извършено след издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Досежно търсената сума в размер на 32500 лв. исковата претенция по отношение на С. Г. Ч. е приета за неоснователна (доколкото страни по наемното правоотношение са дружествата ищец и ответник по делото), а производството по делото е прекратено спрямо другия ответник „А 2017“ ЕООД, като недопустимо поради неподаване в срок на възражение по чл. 414 ГПК от страна на 2 длъжника. В това производство молителят Ч. е направил разноски в размер на 4 950лв за адв.възнаграждение и съдебна експертиза – л.68- 69л.

Частният жалбоподател твърди, че всички разноски за горепосочените производства се дължат само нему, тъй като всички представени по делата договори за правна помощ с адв.Т. И. са сключени единствено с него и единствено той ги е заплатил. В този смисъл неправилно в решението по т.д.

712/23г. на ВОС „Почивно дело и квалификация“ ЕАД е осъдено да заплати както на него, така и на „ 2017“ ЕООД, гр.***** 891лв за заповедното производство и 3 748лв за исковото производство.

Моли атакуваното от него определение за бъде отменено в обжалваната му част и вместо него – постановено друго, с което да му бъдат присъдени :

4 500лв по гр.д. 6770/22г. на ВРС; 750лв по ч.гр.д. № 430/22г. на ВРС; 4 950лв по т.д. 712/23г. на ВОС вместо 3 748лв. Моли да бъдат отменени и присъдените в полза на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 646лв., тъй като исковата претенция спрямо него е изцяло отхвърлена като неоснователна.

За да се произнесе по така направеното искане по чл.248 ГПК съдът съобрази следното :

Видно от представените договори за правна помощ и съдействие по всички дела единствено молителят Ч. е направил разноски за заплащане на адв.възнаграждение. Поради това всички присъдени в полза на ответниците разноски се дължат единствено и само нему, не и на „А 2017“ ЕООД.

Исковата претенция спрямо молителя Ч. е отхвърлена изцяло като неоснователна. Съдът е приел, че този ответник не е страна по наемното правоотношение, поради което и не дължи наемна цена за исковия период.

Този извод важи и по отношение на погасените чрез плащане след предявяване на иска 10 000лв по Споразумението от 01.09.21г., тъй като съдът е приел, че след като ответникът Ч. не е страна по наемния договор, той не е и страна по споразумението, уреждащо отношенията по този договор.

Макар формално искът за 10 000лв срещу Ч. да е отхвърлен като погасен чрез плащане, той не е станал причина за иницииране на заповедно и исково производство спрямо него, поради което и не дължи разноски. Частната жалба по отношение на 646лв, които Ч. е осъден да заплати на „Почивно дело и квалификация“ ЕАД е основателна и следва да бъде уважена.

Основателна е и жалбата по отношение на претендираните 750лв за заповедното производство. Видно от представените доказателства разноските са направени и с оглед отхвърляне на исковата претенция като неоснователна спрямо С. Ч. същите следва да бъдат възстановени от ищеца.

По изложените по – горе съображения на молителя Ч. следва да бъдат присъдени и претендираните 4 950лв по д. 712/23г. на ВОС, вместо 3 748 лв.

Неоснователна е частната жалба по отношение на разноските по т.д.

6770/22г. на ВРС в размер на 4 500лв. Освен изложените от първоинстанционния съд съображения настоящият състав намира, на 3 самостоятелно основание, че тези разноски не се дължат поради обстоятелството, че макар и формално С. Ч. да е посочен като ответник в заглавната част на исковата молба, той не е бил конституиран като такъв, не е вписан в списъка на лицата за призоваване, не е подавал отговор на исковата молба, не е участвал в откритото съдебно заседание и не му е връчвано СРГ.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1252/26.09.2024 г. постановено по търг. дело № 712/2023 г., по описа на Окръжен съд - Шумен, в частта, в която е оставено без уважение молбата на С. Г. Ч. за изменение на решение № 301/04.07.24г. по т.д. 712/23г. на ВОС за присъждане на сумата от 4 500лв адв.възнаграждение по т.д. № 6770/22г. на ВРС.

ОТМЕНЯ определението в останалата обжалвана част, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на осн.чл.248 ГПК решение № 301/04.07.24г. на ВОС, постановено по т.д. № 712/23г. в следния смисъл :

Вместо „Осъжда „Почивно дело и квалификация“ ЕАД, ЕИК 131290855 да заплати на „А 2017“ ЕООД, ЕИК 204718203, гр.***** и С. Г. Ч. с ЕГН ********** разноски в размер на 891лв за заповедното производство и 3 748лв в исковото производство“

ДА СЕ ЧЕТЕ:

ОСЪЖДА „Почивно дело и квалификация“ ЕАД, ЕИК 131290855 да заплати на С. Г. Ч. с ЕГН **********, от гр.***** разноски в размер на 750лв за заповедното производство и 4 950лв в исковото производство“.

ОТМЕНЯ решение № 301/04.07.24г. на ВОС, постановено по т.д. № 712/23г. в частта, в която С. Г. Ч. с ЕГН **********, от гр.***** е осъден да заплати на „Почивно дело и квалификация“ ЕАД, ЕИК 131290855 разноски в заповедното производство в размер на 646лв.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението по реда на чл.248 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4