Определение № 205 от 05.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. София, 05.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110141215 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.

2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Флиф България“ ЕООД да заплати на Т. С. С. сумата о т 6507.93 евро (равностойност на исковата сума от 12 728.41 лева, определена след превалутирането и закръгляването й на основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., и съобразно правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон), представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобити трудов стаж и професионален опит при други работодатели и при ответника, дължимо на ищеца за периода от 01.12.2022г. до 12.03.2025г. по силата на сключен между страните трудов договор № 0015/01.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.07.2025г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1142.86 евро (равностойност на исковата сума от 2235.24 лева, определена след превалутирането и закръгляването й на основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., и съобразно правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон), представляваща обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.02.2023г. до 23.07.2025г.

Ищецът твърди, че през исковия период с ответника били страни по трудово правоотношение по силата на сключен помежду им индивидуален трудов договор № 0015/01.12.2022г., по което заемал длъжността „специалист тестване на софтуер“ в ответното дружество, за което с трудовия договор било уговорено заплащането на основно трудово възнаграждение в размер на 8801.85 лева, което впоследствие било изменено на 11 024.31 лева, считано от 01.11.2024г., респ. на 11 072.31 лева- считано от 01.01.2025г., като впоследствие- със заповед от 05.03.2025г., трудовоправната връзка между страните била прекратена. Поддържа, че за целия период на съществуване на трудовото правоотношение не му било изплащано следващото му се допълнително трудово възнаграждение за придобити трудов стаж и професионален опит при други работодатели и при ответника, като излага твърдения, че към датата на встъпване в процесното правоотношение бил придобил професионален опит на еднакви или сходни длъжности с продължителност от общо 7 години 7 месеца и 6 дни, поради което към този момент му се следвало допълнително трудово възнаграждение за това в размер на 4.2 % от основната работна заплата при приложение на минималния размер на същото, регламентиран в член единствен на Постановление № 147 на МС от 29.07.2007г., като размерът на допълнителното трудово възнаграждение се увеличавал в периода на съществуване на трудовото правоотношение както с оглед продължителността на натрупания в ответното дружество стаж, така и с оглед на увеличаването на основното трудово възнаграждение на служителя. С оглед на това 1 счита, че необосновано работодателят не му заплащал претендираното допълнително трудово възнаграждение, чийто общ размер възлизал на исковата сума, като доколкото същото не било изплащано в уговорените в договора между страните срокове, в правната му сфера възникнало и вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове с довод, че заеманите от ищеца преди възникване на процесното трудово правоотношение длъжности, дори и да се приеме, че са били сходни или еднакви с процесната, по никакъв начин обективно не допринесли за по- ефективното изпълнение на трудовите задължения на ищеца в ответното дружество, респ. за по- доброто му професионално представяне, поради което на практика не били от полза на работодателя, като изяснява в тази връзка, че функционалните и технически особености на софтуера на ответното дружество обосновават специфика при работата с него и изискват специални знания и умения, каквито ищецът не бил придобил на предходни заемани от него идентични позиции, което, освен това, наложило влагане на допълнителен ресурс за обучението му. Независимо от това, счита, че част от посочените от ищеца длъжности, заемани при друг работодател за периодите от 31.10.2011г. до 01.04.20212г., от 19.06.2019г. до 13.12.2019г. и от 01.06.2021г. до 25.10.2022г., включвали трудови функции, напълно различни от тези, включени в заеманата в ответното дружество длъжност, поради което не съществувало основание стажът за посочените периоди да бъде съобразяван при изчисляване на евентуално следващо се на служителя допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Независимо от всичко, поддържа, че в случая служителят бил в достатъчна степен финансово обезпечен и възнаграден за полагания от него труд при ответника, тъй като получавал значително по размер основно трудово възнаграждение, а при прекратяване на трудовото правоотношение му било изплатено и обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ. Претендира разноски.

По така предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 КТ да установи: съществуването през исковия период между страните по делото на трудово правоотношение; заемането от ищеца на сочената в исковата молба длъжност; реалното престиране през исковия период на работна сила от служителя в полза на работодателя; размер на следващото му се през исковия период основно трудово възнаграждение; че преди възникване на процесното трудово правоотношение е полагал труд при друг работодател на същата длъжност или на длъжност или професия със сходен характер на работата съобразно приетите от работодателя условия- с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието, в случай че твърди установяването на такива; продължителност на полагания при друг работодател труд на същата или сходна длъжност, както и на полагания в ответното дружество труд на процесната длъжност; допусната от ответника забава; размер на вредата от допуснатото неточно в темпорално отношение изпълнение на процесното парично задължение, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.

При установяване на тези факти с правно значение в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил процесното задължение изцяло и в срок, за което не се сочат доказателства, но и не се излагат твърдения.

С оглед конкретните твърдения, доводи и оспорвания в отговора на исковата молба на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно значение: че през исковия период между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал сочената от него длъжност, че действително е полагал 2 труд в полза на работодателя, че стойността на първоначално уговореното между страните, респ. на измененото впоследствие основно трудово възнаграждение на ищеца възлиза на сочените от него суми, че преди сключване на процесния трудов договор между страните служителят е заемал сочените от него в исковата молба длъжности при сочената от него продължителност на трудовия му стаж.

Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на представените от ищеца с исковата молба документи, като на същия следва да бъде указано в срок до първото по делото открито съдебно заседание да завери същите съобразно нормата на чл. 183, ал. 1 ГПК.

Съобразно искането на ищеца в исковата молба следва да бъде допуснато извършването на съдебно- счетоводна експертиза по формулираните от негово име задачи.

Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за установяване на твърденията на ответника, касаещи същността и приложимостта на придобитите от служителя трудов стаж и професионален опит при други работодатели, като по доказателствената стойност и относимостта на същите съдът дължи извършване на преценка след приобщаването им и при постановяване на крайния съдебен акт по съществото на правния спор.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от ищеца с исковата молба документи, като му УКАЗВА, че в случай че поддържа искане същите да бъдат приети като доказателства по делото, в срок до първото по делото съдебно заседание ищецът или надлежно упълномощен негов процесуален представител следва да завери същите.

ДОПУСКА извършване на съдебно- счетоводна експертиза по формулираните от името на ищцата с исковата молба задачи.

НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши експертизата, Е.В.Ж..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500.00 лева от бюджета на съда.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за установяване на твърденията му, касаещи същността и приложимостта на придобитите от служителя трудов стаж и професионален опит при други работодатели.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.01.2026г. от 16:00 часа, за когато страните и вещото лице да бъдат призовани.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

3

КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4