Решение № 649 от 19.12.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Казанлък, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20235510101280 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес: ****, представлявано от юрк. Б.Т.

/пълномощник на управителите/, против А. К. Д., ЕГН ********** с адрес:

****. Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **** на **** г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Цитира чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно която: това бил ,,всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече“. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Цитира чл. 9 от ЗПК, съгласно която 1 договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Заявява, че страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № **** на ****г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Твърди, че на **** г. длъжникът А. К. Д., ЕГН: ********** е сключила Договор за потребителски кредит **** с „К.“ АД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: ****, по силата на който е получила сумата от 1200 лв., срещу което се съгласила да върне 1 броя вноска в срок до 20.06.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „К.“ АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 ОТ ОУ страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна 2 вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на К. да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: ****. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.

От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД като цедент и „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133, като цесионер се установявало, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД прехвърлил на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит № **** било прехвърлено на „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133, за сумата от 1441.1 лв. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не било титуляр на вземането. С цел да бъдело гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което твърди, че е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено. Моли съда, ако приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Ответникът А. Д. не изпълнила в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено. С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, моли 3 съда да приеме за установено, че ответникът А. К. Д., ЕГН: **********, дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № **** г., а именно сумата в общ размер от 1441.10 лв., формирана както следва: главница в размер на 1016.5 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 107.15 лв. за период от **** г. до 20.06.2018 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 317.45 лв. за период от 19.12.2018г. до 05.05.2023г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от А. К. Д., ЕГН:

********** по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска А. К. Д., ЕГН: ********** ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва изцяло била съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). На основание чл. 78 от ГПК претендират присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 57.65лв.

Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. Моли съда да осъди ответника А. К. Д., ЕГН: ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд - Казанлък и по настоящото производство на обща стойност от 1748.67лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор.

Заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер. Счита същите за неоснователни, недоказани и при условията на евентуалност за недопустими и като такива моли съда да ги отхвърли изцяло. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност по отношение на всички искови претенции. Оспорва обстоятелството, че ответницата сключила процесния договор за кредит. От страна на ответницата липсвало волеизявление за сключване на такъв договор, било то по електронен път, както се твърди в исковата молба.

Твърди, че не била приела условията по договора и общите условия към него и че не била сключвала процесния договор за кредит, не е получавала и усвоявала сумата по кредита от 1200 лева, за което обстоятелство не били 4 представени никакви доказателства. От представените от ищеца доказателства не можело да се установи по категоричен начин, че ответницата - била сключила с «К.»АД процесния Договор за потребителски кредит № ****/****г. Видно от представения с исковата молба препис от Договор за потребителски кредит №****/****г. било, че той не е подписан от кредитополучателя. Заявява, че по делото не е представено също така заявление, попълнено и подписано от ответницата в качеството й на кредитополучател, с което тя първоначално да е поискала от «К.»АД да й бъде предоставен потребителски кредит, както и където да е посочила размера на искания кредит и начина по който да й бъде преведен. Липсвали доказателства такова заявление да е било разглеждано и одобрявано от страна на кредитора, като всички тези действия е следвало да бъдат извършени още преди сключване на процесния договор. Ищецът не бил представил никакви доказателства кога и по какъв начин «К.» АД превело в полза на ответника уговорената заемна сума от 1200 лева, за да възникнело задължението на ответницата да върне същата на своя кредитор при условията, визирани в Приложение №1 към Договора. Заявява, че с оглед гореизложеното, така предявения иск за установяване на задължение за плащане от ответника в полза на ищеца на визираните суми в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на PC-Казанлък следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.