Решение № 146 от 27.04.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Костинброд, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100922 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца А. О. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. К. срещу ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., с която се иска признаване за установено, че сключения между тях Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40031725791 е недействителен поради неточно посочване на ГПР.

Исковата молба е предявена чрез упълномощения представител адвокат Д. Г..

Твърди се в ИМ, че на 06.02.2025 г., ищецът е сключил с ответника цитирания договор за заем, съгласно който му е предоставена заемната сума от 7 000 лева при условия да я върне за срок от 48 месеца при лихва от 50.95%, ГПР от 63.96% и обща дължима сума от 16 239.86 лева.

Твърди се в ИМ, че при сключване на договора е уговорено ищеца да представи обезпечение в 3-дневен срок от сключването – банкова гаранция или солидарен дллъжник, което обезпечение следва да бъде одобрено от ответника, като при неизпълнение на това задължение е определена неустойка от 3 500 лева която се добавя към месечните погасителни вноски.

Твърди се недействителност на клаузата за неустойка поради неизпълнение на обезщетителната функция, че е договорена за да осигури допълнително възнаграждение за кредитора поради очевидна неизпълнимост.

Твърди нищожност на договора за заем, поради невключване в ГПР на дължимата според договора неустойка и по същество непосочване на действителния размер на този 1 показател.

Претендира разноски, в което число адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В съдебно заседание ищеца не се явява. Не се явява и упълномощения представител, от който писмено е поискано гледане на делото в негово отсъствие, като поддържа претенциите си. Представя списък по чл. 80 от ГПК

В срока по чл. 131 от ГПК ответника подава отговор, с който оспорва предявения иск.

Не се оспорват фактите, посочени в ИМ относно договора.

Изтъква правни съображения, поради които счита за неоснователни твърденията за нищожност на клаузата за неустойка и цялостно на договора.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. Претендира разноски.

По делото са ангажирани само писмени доказателства от ищеца, които не са оспорвани от страните, като предвид тях и направените изявления от страните съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът, в качеството на кредитополучател, е сключила с ответника – кредитодател, договор за потребителски кредит Стандарт № 40031725791/06.02.2025 г., съгласно който на първия е отпуснат заем в размер на 7 000 лева, като в договора е записано, че тази сума следва да бъде върната на 48 месечни вноски, 47 от които в размер на 338.35 лева и последна в размер на 337.41 лева на дата 01.02.2029 г. Договорена е лихва от 50.95% или 0.14% на ден и ГПР в размер на 63.96% с обща дължима сума от 16 239.86 лева.

Без съществено значение е факта че с договора е рефинансирано старо задължение на ищеца към ответника.

В договора няма посочено изискване за обезпечение изпълнението на задълженията от ищеца, но в ОУ – чл. 10, е предвидено задължение за кредитополучателя да представи такава под формата на банкова гаранция, или такава от вписана в регистър на БНБ финансова институция, или солидарен длъжник.

В ОУ няма уточнение за момента на представяне на обезпечението, но е налице сключено допълнително споразумение между страните /с датата на сключване на договора за кредит/, съгласно което е договорено представяне на обезпечение в 14-дневен срок, както и неустойка в размер на 3 500 лева при неизпълнение на това задължение. В доп.споразумение е вписано, че размера на неустойката ще се заплаща разсрочено за 18 месеца с погасителните вноски по кредита, като всяка вноска по това задължени е в размер на 194.44 лева, или общо за първите 18 месеца от договора месечната вноска е в размер на 532.79 лева.

При тези факти, установени по несъмнен начин от представените писмени доказателства, неоспорени от страните съдът намира, че предявения иск е изцяло основателен.

2

Без съмнение е налице задължение с договора за представяне на обезпечение, коетое въведено с ОУ, като допълнителното споразумение установява срока за представянето му и размера на неустойката при неизпълнение на задължението.

Без съмнение това е било известно при сключване на договора, в който нее отразено като разход по кредита размер на тази неустойка, като предоставянето на заемната сума преди представяне на обезпечение е отклонение от правилото в ОУ за представяне на такова при сключване на договора.

Само за пълнота следва да се отбележи, че е налице нищожност на клаузите отнасящи се до изискването за представяне на обезпечение заради принципното положение, че такова е допустимо и се представя преди сключване на договора чрез предоставяне на заемната сума, а не е последващо, както е договорено с допълнителното споразумение, а извън това, размерът на неустойката – половината от заемната сума, очевидно е извън предмета на неустойката като предварително определени вреди за една страна по договора при неизпълнение на насрещни задължения.

Договора за кредит е недействителен още към момента на сключването му с неотразяване на всички разходи по него при изчисление на ГПР и уведомяване на заемателя за размерът му, като е без значение факта, че в настоящото производство не се претендира неустойка, след като очевидно с тази неустойка е търсено възнаграждение за финансовата услуга над допустимото, предвидено в чл. 19 от ЗПК.

Основание за този извод е задължителния характер на съдебна практика - Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., че невключването в ГПР на разходи по кредита се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е пропорционално и да има възпиращ ефект, след като продължава практиката за претенции по недействителни клаузи и договори.

Поради това съдът намира, че между страните е съществувало неформално заемно правоотношение, възникнало между ищеца и ответника, съгласно което първата е получила заемната сума от 7 000 лева и дължи връщане на тази сума, при установените в ЗЗД общи условия за неформално заемно правоотношение.

Предвид изложеното съдът намира за основателен предявения иск, поради което следва да признае за недействителен-нищожен договор за потребителски кредит Стандарт № 40031725791/06.02.2025 г., сключен между ищеца и ответника.

На ищеца следва да бъде присъдена сумата от 789.59 лева за направени разноски заплатената ДТ за производството, като сумата следва да се присъди в евро - 403.71.

В полза на адвокат Г. следва да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, като предвид ниската правна сложност, малкия обем доказателства и провеждането на едно заседание без явяване, според съда справедливото обезщетение е в 3 размер на 200 евро.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН – НИЩОЖЕН, Договор за потребителски кредит Стандарт № 40031725791/06.02.2025 г., сключен между ищеца А. О. К., ЕГН ********** и ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***.

ОСЪЖДА ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца А. О. К., ЕГН ********** сумата от 403.71 евро /789.59 лева/ за направени разноски.

ОСЪЖДА ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Д. Д. Г., Л№ **** сумата от 200 евро за оказаната безплатна правна помощ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

4