Решение № 850 от 22.09.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. Стара Загора, 22.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20245530105024 по описа за 2024 година

Делото е образувано по установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК от ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София против М. И. В., за признаване за установено по отношение на ответника вземането, за което са се снабдили със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *****г., по описа на Старозагорски районен съд - 402,62лв., представляваща част от просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17094738/21.06.2019г. Молят да им бъдат присъдени направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът М. И. В. в срока по чл.131, ал.1 ГПК не представя писмен отговор.

В исковата си молба ищецът твърди, че вземането било възникнало на основание „Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 17094738” от 21.06.2019г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М. И. В..

Кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД одобрил и предоставил на ответника, парична сума в размер на 3000 лева /три хиляди лева/, за потребителски нужди и погасяване на предходно задължение.

В чл. 2, изр. 6-то от договора било уговорено, че сумата в поле „Такса ангажимент“ в размер на 105.00 лева, била удържана от общия размер на кредита.

1

По сметка с IBAN: *****, при „Уникредит Булбанк“ АД, на името на кредитополучателя, декларирана от него като доброволно предоставена, в чл.1 от договора, видно от представеното платежно нареждане № 000005403859 от 24.06.2019г. била преведена на 24.06.20219г., сумата от 2158,90 лева.

Сумата 2158,90 лева била остатък от кредита, след приспадане на такса „ангажимент“ от 105.00 лева и сумата 736,10 лева, непогасен остатък по предходно задължение на ответника, а именно по договор с номер PLUS — 16389491, за което той дал изрично съгласие, декларирано в чл.2, изречение 2ро от процесния договор.

С извършения превод и захранване на горепосочената банкова сметка кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД изпълнил изцяло и точно задълженията си по договора.

Срокът на действие на договора бил 36 /тридесет и шест/ месеца, или бил с действие за периода от 20.08.2019г. до 20.07.2022г.

Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит на месечни вноски, определени по размер и падеж в погасителния план, инкорпориран в договора, а именно на вноски в размер на 152,50 лева, представляващи главница, застрахователна премия и лихва, на падежите посочени в погасителния план, като в чл. 3 бил определен и начина на изчисляване и прилагане на лихвата.

Чл. 5 предвиждал, че при просрочие/забава на дължимите погасителни вноски, кредитополучателя дължал неустойка за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва.

В чл. 2 от договора, страните били уговорили, че срещу плащането на такса „ангажимент“, кредиторът „фиксира лихвеният процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия размери и срокове“, като съгласно графа „параметри и условия“, договора за кредит бил сключен при фиксиран лихвен процент в размер на 32,91%, за целия срок на действието му и ГПР в размер на 42,00%.

Чл. 7 предвиждал възможност кредитополучателя да поиска и получи по всяко време безвъзмездно извлечение за състоянието на договора, под формата на погасителен план с отбелязване на извършените и предстоящите плащания.

В чл. 11 била предвидена възможност за кредитополучателя в 14 дневен срок от подписване, да се откаже от договора без да дължи обезщетение или неустойки. Отказ не бил направен, сумата на кредита била усвоена в цялост, но останала непогасена.

С подписване на договора за кредит, графа „УДОСТОВЕРЯВАНИЯ“, кредитополучателя декларирал, че съдържащата се в него информация била внимателно прочетена, че се запознал, разбирал и приемал условията и параметрите на договора за потребителски паричен кредит и че бил запознат, че подписването на документа води до встъпване в договорна обвързаност.

Подписал и „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на 2 информация за потребителски кредити“,

На 12.06.2020г. между страните било подписано „Споразумение за отсрочване на погасителни вноски“, с което крайният срок за погасяване на задължението бил удължен до 20.12.2022г., като е предоставен гратисен период за вноски с номера по погасителен план — 9,10,11 и 12.

Въпреки предоставения допълнителен срок кредитополучателят не погасявал задължението по кредита съгласно уговореното.

Видно от предоставената Справка по чл. 366 ГПК с PLUS 17094738, изх.

№ 171/11.10.2024г., ответникът извършил към „БНП Париба Пърсънъл Файнънс“С.А, 7 на брой плащания за погасяване на част от дълга, за периода 19.09.2019г., до 19.11.2020г., като общо погасената сума била 1392, 38 лева.

Съгласно чл. 27 кредиторът можел да прехвърли правата си по горепосочения договор за кредит, по всяко време на трето лице.

На 27.07.2022г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, както и вземането си към ответника М. В..

Между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и ответника били подписани 2 „Споразумения за разсрочване на парично задължение“, на 15.08.2022г. и на 05.05.2023г., които не били изпълнени точно, поради което по силата на чл.5, във тях, те отпаднали, като сключени под отлагателното условие, че ще произведат действие при точно изпълнение на всички вноски, на падеж.

При „ЕОС Матрикс“ЕООД, видно от приложената Служебна бележка, изх.№ 24-СБКД-00235/ 08.10.2024г., ответникът извършил 10 доброволни плащания, с които погасил 1100 лева, като последното плащане било на 02.05.2023г.

Прехвърленото вземане към ответника М. В. било подробно описано на страница № 14, под референтен номер № 963 в Приложение № 1, с посочени номер на договор, три имена и размер на вземането към датата на цесията.

Длъжникът бил уведомен за извършената цесия съгласно чл.99,ал.4 ЗЗД. На 20.12.2022г. настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, включително и дължимите лихви, съгласно подписания между страните договор за кредит и допълнително споразумение.

Или в случая, крайният падеж на задължението, предмет на настоящия установителен иск бил обективен факт, настъпил преди датата на образуване на заповедното производство — 03.06.2024г. при СРС, по което била издадена процесната заповед за изпълнение.

На крайния падеж, както и към датата на настоящата Искова молба, ответникът не изпълнил договорните си задължения за погасяване на Предоставения кредит.

Моли съдът да се произнесе с решение, с което: да установи със сила на присъдено нещо в отношенията между страните по делото, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД има вземане към М. И. В., за което била издадена заповед 3 за изпълнение, на основание чл. 410 ГПК, по гр.д.№ *****г., на PC — гр. Ст.

Загора, а именно: 402,62 лева — част от просрочената главница, претендирана със заявлението и обективирана в издадената заповед за изпълнение, която представлява чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва върху нея, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, окончателното й погасяване; да му бъдат присъдени направените в настоящето исково производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева, с ДДС; Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г., моли съдът да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство, в общ размер на 309,08 лева, от които 69,08 лева—д.такса и 240,00 лева — адв. хонорар с ДДС.

В случай, че не присъства в първото по делото съдебно заседание не възразява същото да се проведе в негово отсъствие.

Ответникът М. И. В. в срока по чл.131, ал.1 ГПК не представя писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от процесуалния му представител адв.Х., в която се посочва, че поддържа исковата молба и моли да бъде уважен искът.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и прави признание в съдебно заседание на факта, че дължи претендираните с исковата молба суми.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *****г. по описа на Районен съд Стара Загора, съдът е издал в полза на ищеца по настоящото дело срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 2925,48 лева – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит PLUS-17094738/21.06.2019г. с 528,53 лева – лихва за забава за периода от 20.12.2022г. до 17.05.2024г., ведно със законната лихва от 31.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането и съдебно разноски.

По делото не е спорно, а и това се установява от представения приет като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17094738 от 21.06.2019г. в размер на 3000 лева, при лихвен процент 32,91 % и ГПР 42%, съгласно Общите условия на банката „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД. Налице е Споразумение за отсрочване на погасителни вноски по договора, заедно с погасителен план от 12.06.2020г.

Приложен по делото е договор за цедиране на задължения от 27.07.2022г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ ЕАД като цедент и „Еос Матрикс“ като цесионер. Приложени са по делото и Приложение 3 към договора – потвърждение за извършената цесия и извадка от Приложение 1 към договора.

Налице по делото е писмо от ищеца до ответника относно това, че 4 задължението му, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17094738 от 21.06.2019г. е изкупено от „Еос Матрикс“ ЕООД.

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, а именно Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17094738 от 21.06.2019г.. По делото не се опроверга факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по-конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му сума в размер на 3000,00 лева. Уведомяването му за цесията е извършено с връчване на исковата молба и направено по този начин същото е валидно. Не се опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по договора. Напротив, в открито съдебно заседание от 27.05.2025г. ответникът е направил признание на неизгодния за него факт, а именно, че дължи претендираната с исковата молба сума. Ищецът в писмените си бележки уточнява, че не спори, че процесният договор не изпълнява всички императивни изисквания на ЗПК, но дори и договора да бъде обявен за недействителен, главницата продължава да се дължи на договорно основание – тъй като е налице сделка със съдържание на безвъзмезден заем между равнопоставени участници в гражданския оборот затова и оттук произтича задължението на потребителя за връщане на главницата по получения кредит.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено че кредитополучателя М. И. В., дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - кредитодател, сумите 402,62 лева — остатъкът от чистата стойност на кредита от 3000лева, намалени с такса ангажимент от 105лева и общо направените плащания – общо в размер на 2492,38лева, като по този начин изчерпва установителната си претенция по отношение на претендираната със заявлението по чл. 410 от ГПК и обективирана в издадената заповед за изпълнение сума от 2925,48лева, ведно със законната лихва върху нея, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, окончателното й погасяване. За остатъкът от сумата, надвишаваща 402,62 лева – до 2925,48лева не е подаден установителен иск, както и за сумата от 528,43лева лихва за забава за периода от 20.12.2022г до 17.05.2024г.