Решение № 159 от 04.03.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. ***, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20243630102057 по описа за 2024 година

Производство по чл. 237 от ГПК.

Предявени са четири обективно съединени положителни установителни иска, както следва: първият иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал.

1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ по отношение на главницата; вторият иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.

2 от ТЗ по отношение претенцията за заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва; третият иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на претенция за заплащане на обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ и четвъртият иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД по отношение на претенция за разходи по изискуем кредит.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***” ЕАД, с ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” № 19, представлявано от Б.Ф.С., с ЕГН ********** и Ю.Б.Г., с ЕГН **********, чрез пълномощника М.П.Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***” № 92, срещу А. А. Р., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.***, ул. „***” № 38, вх. 2, ет. 5, ап. 42.

Ищцовото дружество твърди, че на 10.08.2018 г. с ответника А. А. Р. сключили Договор за кредит за текущо потребление /„Договор за кредит“/, по силата на който Банката предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 17 000 лева /седемнадесет хиляди лева/, с краен срок за издължаване 10.08.2024 г. /седемдесет и два месеца, считано от неговото усвояване, съгласно т.2 от Договора/. Неразделна част от Договора за кредит били и приетите и подписани от Кредитополучателя Общи условия на „***” АД за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица /„Общи условия”/, които ответникът бил получил и приел, както и приложимата Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които *** прилагала по извършване услуги на клиента /„Тарифа“/, която била в сила към деня на съответното плащане.

Излага, че всички средства по отпуснатия кредит били усвоени от 1

Кредитополучателя по посочената в т. 4 от договора за кредит негова разплащателна сметка.

Съгласно т. 5 от договора кредитът се погасявал чрез същата разплащателна сметка на Кредитополучателя с месечни вноски /главница и лихва/ съгласно погасителен план.

Кредитът бил отчитан по открита при банката отчетна сметка с № 11/25488955. Съгласно чл.

8 от договора за кредит за ползване на заетите средства страните се договорили тяхното олихвяване с променлив лихвен процент в размер на 5.35% годишно или 0.01% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0.220%, който при отрицателна стойност се приемал със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5.130%, при изпълнение на Условията по програма ДСК Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на Условията, кредитополучателят губил правото да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал, чрез увеличение на надбавката, съгласно Условията. Лихвеният процент се променял с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същатата се приемала за стойност 0%, а крайният лихвен процент не можел да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в случай на изпълнение на Условията.

Твърди, че по силата на чл. 18.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилагала, ако кредитополучателят погасил дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата. Съгласно чл.18.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем. Съгласно чл.18.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявал със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Договорът за кредит и съдържащите се към него Общи условия, били в съответствие с изискванията на ЗПК /чл. 11/, подписани били от кредитополучателя, с което последният по собствена воля бил обвързан от техните клаузи.

Отделно представеният на вниманието на съда договор бил действителен, същият съдържал необходимото задължително съдържание, въведено от законодателя, налице било валидно изявена от кредитополучателя воля за обвързване с условията на подписания от него договор и приложенията към него, като волята му била потвърдена с положения от него подпис в договора за кредит.

Заявява, че с предоставяне на кредита по сметка на кредитополучателя, банката кредитор била изпълнила поетия по договора ангажимент и била изправна страна по него.

Не така стоял въпросът по отношение на кредитополучателя А. Айдъи Р.. Същият бил платил вноските по погасителен план с падеж до месец януари 2020 г. Неплатени били останали всички последващи вноски от месец февруари 2020 г., общо 23 на брой.

Излага, че поради допусната забава в плащанията и съгласно предвиденото в т.18.2 от Общите условия, кредиторът „***“ АД предприел действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез изпращане на покана с изх. № 0010-20-04455 от 05.07.2021 г. до своя кредитополучател, за отнемане на договореното преимущество на срока. Кредиторът с нарочно изявление уведомил своя кредитополучател, че от датата на получаване на писмото счита кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението за предсрочна изискуемост било връчено на кредитополучателя по поС.ен и настоящ адрес по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление, за което бил съставен Констативен протокол от 11.01.2021 г.

2 на нотариус Светлозар Стоилов.

Молят, в случай, че съдът счете, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила на твърдяната от тях дата и на основание представената покана- уведомление, получена от А. А. Р., поради наличие на неизпълнение на договорните задължения за заплащане на дължимите месечни вноски за главница и лихва от страна на кредитополучателя, заявяват че с предявяването на настоящата искова молба, ищецът обявява предсрочната изискуемост на ответника по Договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2018 г., в размер на пълния му неизплатен остатък. С получаване на препис от настоящата искова молба канят ответника да заплати предсрочно всички дължими суми по Договора за кредит, предмет на исковата молба.

С настоящата искова молба предявяват положителни установителни искове срещу ответника А. А. Р., като молят съда да признае за установено, че същият дължи на „***” ЕАД следните сумите: 13 199.10 лева, представляващи непогасена част от главницата по кредита, 1 354.50 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2020 г. до 13.01.2022 г. вкл.; 612.88 лева – обезщетение за забава, от които 484.56 лева за периода от 28.01.2020г. до 13.01.2022г. вкл. и 128.32 лева за периода от 14.01.2022 г. до 18.02.2022 г., 120 лева – разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.

Претендират и разноски.

В първото съдебно заседание, представляващият ищцовото дружество, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител – юрисконсулт М.Д. Във второто съдебно заседание, представляващият ищцовото дружество, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирана на 18.02.2025 г. молба от пълномощника на ищцовото дружество - юрисконсулт М.Д. прави искане за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК, поради признание на иска от страна на ответника, както и заявява, че в хода на исковото производство задължението е доброволно погасено от ответника.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът признава исковете, като изразява готовност за постигане на спогодба.

В проведените по съдебно заседание, ответника, редовно призован, не се явява, а изпраща процесуален представител – адв. С. С. от ШАК. С депозирана на 18.02.2022 г. молба от пълномощника на ответника – адв. С. С. от ШАК, уведомява, че е изплатил изцяло дължимите към ищеца суми, като представя вносна бележка от 11.09.2024 г. за заплащане на сумата в размер на 2 050.00 лв., вносна бележка от 13.02.2025 г. за заплащане на сумата в размер на 3 900.00 лв. и платежно нареждане от 13.02.2025 г. за заплащане на сумата в размер на 15 062.14 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В проведеното по делото заседание на 19.02.2025 г., съдът с определение е допуснал постановяване на решение при признание на иска срещу ответника поради наличие, респ. липса на следните предпоставки по чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК:

– по чл. 237, ал. 1 от ГПК: ответникът признава иска. С определение № 2264 от 28.08.2024 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на ответника е указана възможността да признае иска, както и последиците от посоченото процесуално действие.

Преди съдебно заседание с депозирана на 18.02.2025 г. молба, пълномощникът на ищцовото дружество прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

– по чл. 237, ал. 3 от ГПК: признатите права не противоречат на закона и добрите нрави; признатите права са от категорията, с които ответникът може да се разпорежда.

Предвид гореизложеното, ОСНОВАВАЙКИ СЕ ИЗЦЯЛО НА ИЗВЪРШЕНОТО

3

ПРИЗНАНИЕ на исковата претенция от страна на ответната страна, съдът приема, че предявените от „***” ЕАД, с *** срещу А. А. Р., с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ по отношение на главницата; вторият иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл.

124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ по отношение претенцията за заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва; третият иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на претенция за заплащане на обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ и четвъртият иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД по отношение на претенция за разходи по изискуем кредит се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло, без да се мотивира решението по същество, като следва да бъде признато за установено между страните, че съществува вземане на „***” ЕАД, с *** срещу А. А. Р., с ЕГН ********** за паричната сума в размер на 13 199.10 лева, представляващи непогасена част от главницата по Договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2018 г., сключен между „***” ЕАД, с *** и ответника А. А. Р., с ЕГН **********, както и за паричната сума в размер на 1 354.50 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2020 г. до 13.01.2022 г. вкл., за за паричната сума в размер на 612.88 лева – обезщетение за забава, от които 484.56 лева за периода от 28.01.2020г. до 13.01.2022г. вкл. и 128.32 лева за периода от 14.01.2022 г. до 18.02.2022 г. и за паричната сума в размер на 120 лева – разходи по изискуем кредит, и за които вземания са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 178/23.02.2022 г. и изпълнителен лист № 164/23.02.2022 г. по ЧГД № 359/2022 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.