Решение № 24 от 10.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Варна, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100500626 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З. М. И. с постоянен адрес с. П., общ. Д., Варненска област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 320/30.11.2023 год., постановено по гр. дело № 20223130100899 по описа на РС-Провадия за 2022 год., с което е отхвърлен предявен от въззивницата З. М. И. срещу Т. И. К., с адрес с. П., общ. Д., ул. *** ревандикационен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, представляващ УПИ VII-439, кв. 34 по плана на с. П., общ. Д., одобрен със Заповед № 1185/12.04.1973г. с площ от 990 кв. м. при съседи – път; УПИ VI-439; УПИ V439 и УПИ VIII- 440, на основание договор за дарение , обективиран в нот. акт № 132/18.03.1975г. и за осъждането на ответницата да й предаде владението върху гореописания имот, на основание чл. 108 ЗС.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано. Неправилно е прието от съда, че от 1997 година ответницата Т. К. е обърнала държането на имота във владение за себе си и го 1 е придобила по давност въз основа на владение в периода 1997 год. до предявяване на иска за собственост на 29.08.2022 год. Не е съобразено в случая, че ответницата е получила фактическата власт върху имота през 1993 година от ищцата и съпруга й (вуйчо на ответницата), когато е допусната да живее в къщата с тяхно съгласие тъй като нямала жилище и срещу задължение да поддържа и пази имота, като не е установено по делото ответницата да е манифестирала спрямо ищцата намерението си да държи имота като свой, превръщайки държането му във владение за себе си. Неправилно е прието също, че обръщането на държането на имота във владение от страна на ответницата било осъществено след плащане на уговорена цена за продажбата му в размер на сумата от 150 000 лева. В случая не било съобразено, че в отговора си на исковата молба ответницата изобщо не е навеждала подобни твърдения за факти, а е сторила това 6 месеца по – късно, без да са наведени твърдения и съответно – ангажирани и доказателства за причините, поради които тези твърдения не са заявени своевременно. Отделно от това доказателствата по делото са неправилно анализирани, а други – превратно ценени. Въззивницата счита, че от анализа на събраните доказателства не може да се изведе извод за проведено пълно доказване от страна на ответницата на възражението й, че е придобила процесния имот по давност, и по – конкретно – не е установено при условията на пълно доказване наличието на действия на ответницата, от които да се съди за обръщането на държането на имота във владение. Твърди се също, че в нарушение на забраната по чл.

164, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е допуснал със свидетелски показания да се установяват наведените от ответницата твърдения, че била „купила“ къщата за 150 000 лева, които била заплатила на ищцата и съпруга й. Неправилно и в противоречие с установената съдебна практика е прието също, че декларирането на имота в общината през 1998 год. и заплащането на данъци за него, както и учредяването на ипотека върху имота през 2008 год. са действия, които разкривали намерението на ответницата за своене на имота, като не е отчетено, че описаните действия не са станали достояние на ищцата, респ., не са доведени до знанието й. Твърди се на следващо място, че не е съобразено и обстоятелството, че декларирайки имота в общината през 1998 год. ответницата е заявила неверен факт, именно – че е придобила имота по давност, което с оглед и твърденията й в процеса, не е било възможно, тъй като към 1998 година не е бил изтекъл предвидения в закона 10 годишен давностен срок, който в случая би могъл да тече най–рано от 1993 год. Счита, че неправомерното поведение на ответницата неправилно е било ценено в нейна (на ответницата) полза.

Въз основа на изложеното въззивницата счита, че обжалваното решение е неправилно, настоява да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявения от нея ревандикационен иск да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата – ответник по ревандикационния иск – оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските. В отговора са възпроизведени и 2 анализирани събраните по делото доказателства, от които според въззиваемата безспорно се установява владението й върху процесния имот за период по – дълъг от десет години, поради което и изводът на районния съд, че тя е собственик на имота по давност е правилен.

В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата – чрез процесуален представител, я оспорва, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

В исковата си молба, уточнена с молба от 07.09.2022 год., ищцата З. М.

И. е навела следните твърдения:

Въз основа на договор за дарение, скл. с нот. акт № 132/18.03.1975 год. на районния съдия от РС-Провадия, ищцата е придобила собствеността върху дворно място, представляващо парцел (УПИ) VII-439, кв. 34 по ЗРП на с. П., общ. Д., Варненска област, с площ от 990 кв. м. При сключването на договора за дарение, праводателят й М. М. А. (неин баща) се е легитимирал като собственик на имота въз основа на к. н. а. № 103/1974г. на Провадийския нотариус, издаден по обстоятелствена проверка. През 1977 г . ищцата и съпруга й построили в имота едноетажна жилищна сграда, а през 1980 год. изградили и гараж. В къщата живяли до 1989 год., когато отпътували за Турция. След 1993г. се завръщали периодично в България за летния период, а от 2011 г. се установили в с. П., където закупили имот. При заминаването си за Турция през 1989 година оставили имота да се ползва от нуждаещи се хора, като за целта предоставили ключовете за него на свой съсед А. И. – понастоящем покойник. Ответницата Т. И. К. е дъщеря на сестрата на съпруга на ищцата. През 1993 год. ответницата Т. К. нямала къде да живее и ищцата и съпругът й предоставили на ответницата процесния имот за безвъзмездно ползване, докато си купи тя собствен дом, срещу задължението й да го поддържа. Преди около 5 години (т. е., около 2017 год.) ответницата решила да замине за Англия и ищцата разговаряла с нея имотът да й бъде върнат.

Вместо това ответницата й заявила, че тя е собственик на имота и може да й го продаде. По- късно ищцата узнала, че ответницата се е снабдила с документ за собственост на имота по обстоятелствена проверка и го е декларирала на свое име. Оспорва ответницата да е придобила собствеността върху имота по давност, тъй като не е демонстрирала, че владее имота като свой явно и открито, а напротив - скрито се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху имота, въпреки че го е ползвала години наред със знанието и със съгласието на ищцата. Оспорва констатацията на нотариуса, въз основа на която е било признато право на собственост на ответницата. Твърди, че от около 5 години ответницата живее в Англия, в България се връща само през лятото и отсяда в имота за кратко. През останалото време имотът не се ползва от никого. Понастоящем ответницата владее имота на ищцата без основание и отказва да й го върне.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за приемана за установено в отношенията между страните, че ищцата З. М. И. с 3 постоянен адрес: с. П., общ. Д., Варненска област, е собственик на следния недвижим имот: УПИ VII-439, кв. 34 по плана на с. П., общ. Д., одобрен със Заповед № 1185/12.04.1973 г., с площ от 990 кв. м. при съседи – път; УПИ VI439; УПИ V-439 и УПИ VIII- 440, (без построените в горния УПИ сгради), на основание договор за дарение, сключен с нот. акт № 132/18.03.1975г. и за осъждането на ответницата Т. И. К. да й предаде владението върху гореописания имот – терен, без построените в него сгради – на основание чл.

108 ЗС.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответницата Т. И. К. оспорва иска. Оспорва праводателят на ищцата по договора за дарение да е бил собственик на дарения имот, оспорва и идентичността на дарения на ищцата имот с процесния. Навежда, че дори и ищцата да е била собственик на имота, ответницата го е придобила по давност с начало на владението от 1991-1992 год. Излага, че е установила фактическа власт върху имота през 1992-1993 год.; през 1993 год. по уговорка с ищцата и съпругът й са уговорили продажбата на дворното място и построената в него къща за сумата от 150 000 лева, която сума им е платена и получена лично от съпруга на ищцата през същата година. При предаване на сумата ищцата е предоставила на ответницата оригинала на документа си за собственост върху имота. От 1992-1993 год. ответницата се афиширала като собственик на имота пред всички, включително и спрямо ищцата. Владението й е било спокойно, несъмнено и явно, свидетелство за което са и твърденията на самата ищца, че при завръщанията си в България през летния сезон, а също и след окончателното й завръщане в България и установяването й за постоянно в същото село през 2011 год. ищцата е живеела, живее и понастоящем, на друго място.

Твърди, че в качеството си на владелец на имота е извършила множество подобрения, срещу което ищцата не е възразила, въпреки че е живяла в същото село. Доказателство за възприемането й като собственик на процесния имот е и факта, че имотът е бил деклариран от нея и т я е заплащала дължимите за имота данъци и такси през годините, както и обстоятелството, че през 2012 год. е ипотекирала имота в полза на „Банка ДСК“ АД като свой. Не оспорва, че от 2018г. преимуществено живее в Англия, но твърди че няколко пъти в годината и задължително през лятото се прибира в България и живее в имота.

Предоставила е на брат си ключ да се грижи за имота докато тя отсъства.

По тези съображения счита, че предявеният против нея ревандикационен иск е неоснователен и настоява да бъде отхвърлен.

В условията на евентуалност, в случай, че искът на ищцата бъде уважен, ответницата заявява възражение за право на задържане върху процесния имот до заплащане на следните суми: на сумата от 23 210, 78 лева, представляваща стойността на разходите за труд и материали за извършени от ответницата в процесния имот СМР, съставляващи необходими разноски, както следва: 1) 591, 20 лева за извършен през 1997г. ремонт на покрива на къщата; 2) 2595, 02 лева за направата през 1998г. на външна ограда от бетонни блокчета и измазване на оградата; дървена пътна врата и желязна порта; 3) 1170 лева за поставена през 2001г. външна метална врата и двойна желязна 4 порта; 4) 261, 10 лева за сменени през 1999г. улуци на къщата; 5 ) 632, 10 лева за поставена през 2002г. нова оградна мрежа със стоманобетонни колове към съседите; 6) 5252, 80 лева за направен през 2007г. ремонт – измазване двете стаи на къщата, премахване са сгурията и талашита от пода, поставяне на ламинат и тапети; 7) 3031, 63 лева за направен през 2007г. основен ремонт на избено помещение – изливане н а бетон за да бъде укрепета къщата и да се запази от събаряне; 8 ) 3356, 80 лева за сменени през 2008г. всички врати и прозорци на къщата с PVC дограма; 9) 192, 04 лева за поставен през 2008г. теракот на външните стълби; 10) 4533, 24 лева за направена през 2008г. на допълнителна ограда от блокчета на къщата и 11) 1594, 85 лева за построен през 2012г. покрив над гаража, ведно със законната лихва върху сумата от 23 210, 78 лева, считано от 09.12.2022 год. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 26 200 лева, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на извършени от ответницата подобрения (полезни разноски) общо на стойност от 28 212, 81 лева, както следва: 1) 247, 54 лева за направата през 1998г. н а бетонова настилка около къщата; 2) 8712 лева за построена през 1998г., долепена към къщата, масивна складова постройка от бетонни блокчета от около 35 кв. м., измазана с бетон, с прекарани вода, ток, канализация; 3) 1615, 95 лева за извършен през 1999г. основен ремонт на баня - поставяне на фаянс, теракот, мивка, тоалетна чиния, батерия за мивката и душ- батерия, вана, направа на вътрешна тоалетна в банята и монтиран бойлер; 4) 330, 95 лева за измазване през 2000г. на външна тоалетна и направа на пътека до тоалетната; 5 ) 270, 74 лева за направата през 2000г. на външна чешма с поставени по нея фаянсови плочки и шкафчета; 6 ) 1894, 19 лева за ремонт през 2005г. на антрето на къщата с поставяне на PVC дограма, теракот и дървена ламперия; 7) 8275, 70 лева за направена през 2008г. реконструкция на дневна и кухня, поставяне ламинат и в двете стаи, кухненска мебелировка, закупуване и вграждане са всички необходими електроуреди; 8) 270, 14 лева за засаждане през 2008г. на около 80 кв. м. райграс пред къщата; 9) 157, 40 лева за направена през 2008г. на къщичка за домашен любимец; 10) 5155, 71 лева за ремонт през 2012г. на гаражно помещение- измазване, изливане на бетон на пода, прекарване на вода, ток и канализация, изграждане на баня и тоалет; 11) 134, 58 лева за засадени в периода 1998- 2012г. - 1 бр. лешник, 2 бр. черешови дървета /бяла и червена/; 1 бр. круша: 2 бр. кайсия; 3 бр. ябълки; 1 бр. дрян: 1 бр. слива,1 бр. праскова; 12) 303, 90 лева за засадени през 2012г. 60 бр. корени лозя в 3 реда на стоманобетонна конструкция; 13) 843, 92 лева за изграден през 2012г. пилчарник, ведно със законната лихва върху сумата от 26 200 лева, считано от 09.12.2022 год. до окончателното й изплащане.