Решение № 2 от 13.01.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Радомир, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20241730200307 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ./11.07.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР- Перник, сектор „Пътна полиция“, на жалбоподателката М. Ю. Г. с ЕГН:

**********, с адрес: гр. С., ул. „К. Б.“ № ., ет. ., е наложено административно наказание по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 200 лв.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален представителадв. К. от САК, обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.

Наказващият орган- началник група в ОДМВР- Перник, сектор „Пътна полиция“, редовно призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно постановление бъде потвърдено.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № ./28.05.2024 г. на Н.

1

Х.- „мл. автоконтрольор“ при ОДМВР Перник, с-р „Пътна полиция“- Перник. Според констатациите в същия, жалбоподателката Г., управлявайки личният си автомобил „Мерцедес“, с посока на движение, от гр. Дупница, към гр. Перник, след п. в. „Долна Диканя“, на км. 36+080, поради движение с несъобразена скорост спрямо атмосферните условия и състоянието на пътя (дъждовалеж и мокра пътна настилка), губи контрол над управляваното МПС, отклонява се вдясно по посоката на движение и се блъска странично с дясната си част в метална ограда. Автомобилът продължава движението си направо и с предната си част се блъска в задната част на правомерно спрелият в аварийната лента пред нея лек автомобил „О. З.“, с рег. № ..., управляван от А.П., след което преминава в лявата активна лента, с което реализира ПТП с материални щети. С което е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв.

По делото е разпитан като свидетел Н. Х., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в сектор „ПП“ към ОДМВР- Перник. Същият, твърди, че се отнася до настъпило ПТП на АМ „Струма“, на платното, от Дупница, към София, в района на км. 36, изкачването след пътен възел „Долна Диканя“. Според свидетеля самото място е уязвимо и е място с концентрация на ПТП. Същият ден атмосферните условия, били лоши валяло обилен дъжд и е имало мокра пътна настилка. Отивайки на място установили лек автомобил „М.“ собственост на жалбоподателката, която тя при управление не се била съобразила, с релефа на местността, с атмосферните условия на пътя, със състоянието на пътната настилка. Било реализирано ПТП, като жалбоподателката се блъснала в още един автомобил и в металната еластична ограда. Бил извършен преглед на участниците, след което били освободени без травми. Бил извършен оглед и служителите се запознали с фактическата обстановка. След извършения оглед същите установили нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Автомобилът, управляван от жалбоподателката бил завъртян косо на пътя. Свидетелят не си спомня дали все още валяло дъжд, но било мокро. профилът на пътя бил такъв, че няма как да има обособени локви, като мястото е на наклон и при валеж е възможно да бъде мокра пътната настилка, да тече вода по пътя, но няма възможност да се образуват локви. Свидетелят не си спомня от коя посока са пристигнали и дали е имало знак за начало и край на магистралата.

Също така по делото е разпитан свидетеля А. А., който твърди че си спомня, след пътен възел „Долна Диканя“ на изкачването посока гр. София имало ПТП. Валяло дъжд и пътната настилка била мокра. Не си спомня дали колата първо се била ударила в мантинелата или в друга кола. Единият автомобил бил „М.“, а други „О. З.“. Нямало пострадали. Свидетелят допълва, че скоростта, не е съобразена спрямо релефа и атмосферните условя. Има наклон и ляв завой, като свидетелят не си спомня дали към идването им е валяло дъжд или вече е бил спрял. Според свидетеля следи от спирачен път не били установени. Пътната настилка била мокра, на мястото имало задръстване, а за да стигнат до мястото са се движили в аварийната лента. Не си спомня, дали е имало знак за начало и край на магистрала.

По делото е постъпила писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Перник, с което информират съда, че участъкът от км 10+430 до км 32+369 на АМ „Струма“, попада в пределите на Област Перник, Община Перник.

Участъкът от км 32+369 до км 42+567 на АМ „Струма“, попада в пределите на Област Перник, Община Радомир. Процесният участък- пътен възел „Долна Диканя“ /на км 2

37+098/ и към 36+080 с посока на движение от гр. Дупница към гр. Перник/, попадат в пределите на Област Перник, Община Радомир.

Въз основа на съставения АУАН, началник група в ОДМВР- Перник, сектор „Пътна полиция“, издал обжалваното наказателно постановление № ./11.07.2024 г., с което на жалбоподателката М. Ю. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „К. Б.“ №., ет. ., е наложено административно наказание по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 200 лв.

От правна страна.

При съставянето на Акта за установяване на административно нарушение от свидетеля Н. Х., като законни разпоредби, които били нарушени, съгласно разпоредбата на чл.42, т.5 ЗАНН, са посочени чл.20, ал.2 от ЗДвП. В обжалваното наказателно постановление описанието на нарушенията съвпада с това в АУАН, като, съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като законни разпоредби, които са били нарушени виновно, са посочени чл.20, ал.2 от ЗДвП.

По отношение на извършеното нарушение за което в процесното НП е наложено наказание "Глоба" в размер на 200 лева на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Текстът гласи: „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“. Според установената фактическа обстановка в наказателно постановление № ...../11.07.2024 г., ПТП е настъпило при управление на жалбоподателката на МПС с посока на движение от гр. Дупница към гр. Перник, след п. в. „Долна Диканя“, на км. 36+080, поради движение с несъобразена скорост спрямо атмосферните условия и състоянието на пътя (дъждовалеж и мокра пътна настилка). Същата губи контрол над управляваното МПС, отклонява се вдясно по посоката на движение и се блъска странично с дясната си част в метална ограда, продължава движението си направо и с предната си част се блъска в задната част на правомерно спрелите в аварийната лента пред нея леки автомобили „О. З.“ с рег. № ., управляван от Ад. П., след което преминава в лявата активна лента, с което реализира ПТП с материални щети.

Настоящия състав приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин, предвид следното:

Вмененото нарушение е, че изборът на скоростта от жалбоподателката при управление МПС е бил направен без да се съобрази едно важно обстоятелство от пътната обстановка - силният дъждовалеж. Твърденията в жалбата, че автомобила на жалбоподателката е попаднал в образувана водна повърхност върху самото пътно платно, като при съприкосновението на автомобила с водата, последния е бил изхвърлен от пътя, при което е настъпило описаното по-горе ПТП не са потвърдени, обратното- опровергани са от представените данни от свидетелските показания и от събраните по делото доказателства, от които става ясно, че пътят е бил мокър, но поради наклона, няма възможност да попадне във „воден гьол“. Дори и настоящият състав на съда да приеме, че на упоменатото място е образувана водна повърхност, то разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължава водача, да съобрази скоростта си на движение с редица обстоятелства, за да спре пред предвидимо 3 препятствие обхваща широк диапазон от дължимо поведение, поради което и може да има разнообразни конкретни проявни форми. В процесния случай, както в АУАН, така и в НП е налице фактическо обвинение, че ПТП е причинено, поради движение с несъобразена скорост в резултат на която се изгубва контрол над автомобила, тъй като са не изложени факти за скоростта на движение, т.е. при описание на нарушението са посочени конкретни обстоятелства, а именно: атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост, като е визирано, че при избиране на скоростта на движение водачът не се е съобразил с посочено някое такова.

Предвид изложеното правилно и обосновано като причина за настъпилото произшествие е възприета хипотезата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която контролът над МПС включва внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респективно на нейното изменение, вкл. и вследствие на обозначени ремонтни дейност, осъществяващи се на пътното платно, като отговорност на водача е да се концентрира в достатъчна степен върху процеса на управление и своевременно да реагира с уредите за управление. Това задължение е самостоятелно и няма връзка с режима на скоростта. Неизпълнението както се посочи по-горе се дължи на различни субективни фактори.

Правилно е било заключението, че нарушението е по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като съвсем коректно е посочено с какво точно обстоятелство от пътната обстановка е следвало да бъде съобразена скоростта.

Правилен е бил и изборът на административно-наказателна норма, въз основа на която да се реализира отговорността за извършеното нарушение- чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, доколкото е настъпило ПТП с материални щети по управляваното от жалбоподателката ППС. Наложената глоба в размер 200 лева е минимална.

Също така, показанията на свидетелите красноречиво посочват начина на на настъпване на въпросното ПТП, а именно предвид следите от настъпилото ПТП, предвид разположението на автомобила управляван от жалбоподателката, който бил завъртян косо на пътя.

Предвид посоченото по горе, настоящия състав намира, че процесното Назакателно постановление е доказано по категоричен начин с оглед установяване на виновно поведение от страна на жалбоподателя и от друга страна виновно такова, поради което счита, че процесното Назакателно постановление, следва да бъде потвърдено.

Относно размера на определеното наказание: "Глоба" в размер на 200 лв. , на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“, то същото е спрямо законоустановения размер, като настоящия състав на съда намира същото за правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ./11.07.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР- Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателката М. Ю. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „К. Б.“ № ., ет.., е наложено административно наказание по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5