Решение № 4051 от 13.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4051 гр. Варна, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110106984 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Р. Д. Р., ЕГН: ********** срещу „У.Е.У.“ дружество, регистрирано в ****, под номер 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: **** ****, действащо на територията на страната чрез „У.Е.У.- клон България, ЕИК *******, с адрес на управление:

****** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 400 евро, представляваща дължимо на основание чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г. обезщетение за закъснял с над три часа полет № W64536 от летище Шарлероа, Брюксел до Варна, планиран за 26.12.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението - 24.03.2025г. до окончателното заплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 1710/25.03.2025 г. по ч. гр. д. № 3766/2025 г. по описа на Районен съд - Варна.

В исковата молба ищецът излага доводи, че е имал резервация за пътуване с полет № W64536 от летище Брюксел до летище Варна, предназначен за дата 26.12.2024 г., с разстояние над 1500 км. По разписание 1 полетът е следвало да се извърши с час на излитане в 14:25 часа и час на кацане в 18:20 ч. Самолетът обаче закъснял и излетял в 21:53 часа на 26.12.2024 г. и кацнал във Варна около 01:41 часа местно време на 27.12.2024 г. На ищеца не била предоставена информация за причината за закъснението.

Сочи, че самолетът е пристигнал в крайната си дестинация с над 3 часа закъснение, което съобразно практиката на Съда на ЕС поражда същите права като при отмяната на полет. Оспорва, че закъснението се е дължало на извънредни обстоятелства. Посочва, че разстоянието между двете летища е над 1500 км., поради което и налице била хипотезата на чл. 7, ал. 1, б. "б" от Регламента, като дължимото му обезщетение е в размер на исковата сума.

Сочи, че ответникът е поканен да изпълни задължението си през онлайн платформа. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на сторените п о съдебно-деловодни разноски в исковото, както и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за въздушен превоз за полет № W64536, излитащ от летище Шарлероа, Бркюсел и пристигащ по разписание в летище Варна, България на 26.12.2024 г. Твърди, че процесният полет е имал закъснение поради лоши климатични условия, изразяващи се в силен вятър в гр. Варна. Излага, че планираното време за излитане е било в 14.26 часа, местно време в Белгия, а планираното време на кацане е 18.20 часа, местно време в България. Не оспорва, че действителното време на кацане в гр.

Варна е било в 01.46 часа местно време на 27.12.2024 г., респ. със закъснение от 7 часа и 26 минути. Твърди, че лошите метеорологични условия, довели до закъснение на полета представляват извънредни обстоятелства по чл. 5, ал. 3 от Регламент № 261/2004 г., откъдето извежда доводи за недължимост на претендираното обезщетение. Счита, че поради наличието на извънредни обстоятелства не е налице причинно-следствена връзка, която да обуслови наличието на отговорност у превозвача. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В о. с. з. от 06.11.2025 г. страните редовно уведомени, не се явяват, не се представляват.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, 2 съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 7, т. 1, буква „б“, вр. чл. 6 от Регламент /ЕС/ № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване на пътниците при закъснение или отмяна на полети /Регламента/. Същият е приложим, доколкото е част от Общностното право на ЕС и представлява законодателство с пряко приложение в страните от ЕС. В Регламента са разграничени няколко различни хипотези за възникване на правото за пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7. Две са основните от тях - при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп на борда /чл. 4/, като към тях, съобразно съдебната практика, е приравнено и закъснението повече от три часа /чл. 6/.

За да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищеца право по делото, същият е следвало да докаже валидно възникнали между страните договорни отношения по договор за въздушен превоз- полет № W64536 от Брюксел – Варна; закъснение на полета, предназначен за посочената дата и час- 26.12.2024г. от 14.26 ч. /местно време в Белгия/, повече от три часа; че разстоянието между двете летища Шарлероа- Варна е 1500км. Ответникът дължи доказване на наведените възражения и положителни твърдения, включително и наличието на обстоятелства, освобождаващи въздушния превозвач от отговорност, свързани с наличието на непредвидими обстоятелства, породени от лоши климатични условия, изразяващи се в силен вятър в гр. Варна, а при установяване на горното - да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.

С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. от 06.11.2025 г. е прието за безспорно в отношенията между страните, че е налице сключен договор за въздушен превоз между Р. Д. Р. и „У.Е.У.“ за полет № W64536 по направление летище Шарлороа, Брюксел-Варна, България, насрочен за 26.12.2024 г. в 14:26 ч. /местно време в Белгия/, закъснението на полета с продължителност от 7 часа и 26 минути, като кацането е извършено на 27.12.2024 г. в 01:46 ч. /местно време в България/, вместо в 18:20 ч. по разписание /местно време в България/, както и че разстоянието на процесния полет межжду Шарлероа и Варна е над 1500 км.

Налице е закъснение на полет, поради закъснение на предходно 3 изпълнявани полети със самолета.

За да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се позове на "извънредно обстоятелство", което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство полет, при условие, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет /в този смисъл Решение от 11.06.2020 г. по дело C-74/2019 на СЕС./ Съгласно съображение № 14 от Регламента, извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, може да възникнат в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, риск за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. За да бъде определено едно събитие като извънредно, то следва да "не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач" и да "се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход" /в този смисъл и Решенията по дела C-12/11 и C-257/14 на СЕС/.

В случая, липсват наведени твърдения, още по-малко доказателства за такива обстоятелства, освобождаващи ответника от търсената отговорност. В представената по делото справка от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджнънт“ АД се установява, че като причина за закъснението на полета е посочено закъснение на самолета по предишен сектор на пътуването му.

От данните на МЕTAР доклада се установява, че в периода от 18.20 ч. на 26.12.2024 г. до 1:46 часа на 27.12.2024 г. е имало силен страничен вятър в летище Варна с постоянна скорост от 46-70 км./ч. и пориви, достигащи до 89 км./ч, както и че в очакваното време на кацане на полета в 18,30 часа е имало вятър с 41 км./ч., а в 19.00 часа и след това от 19 км./ч.

В представената по делото справка, изготвена от „Ф.Т.С.Е.М.“ АД по т. 4 се съдържат данни, че в обследния часови диапазон от 18:20 часа на 26.12.2024 г. до 1:46 часа на 27.12.2024 г. в Летище Варна са кацнали пет самолета, идващи от най-различни дестинации. не

С оглед на горното, съдът намира, че опериращият въздушен превозвач е доказал, основателността на възраженията си за наличие на 4 обстоятелства, изключващи отговорността му по чл. 7, ал. 1 от Регламента , респ. че не е могъл да избегне забавата на полета с друго, освен с непосилни жертви, нито че с оглед капацитета на предприятието не е могъл да пренасочи друг самолет за извършване на полета. Грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури други полети, евентуално оперирани и от други превозвачи. В конкретния случай по делото не се установи ответникът да е положил необходимата грижа.

Отделното от горното, по делото не се установи по делото също така заплащане на претендираното от ищеца обезщетение от ответното дружество.

В заключение, искът се явява доказан, поради което следва да бъде изцяло уважен за сумата от 400 евро.

Като законна последица следва да се присъди и законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 24.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Относно присъждането на съдебно-деловодните разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 о т ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в заповедното и в исковото производство съдебноделоводни разноски. За заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса-25 лева и за адвокатско възнаграждение – 400 лева. За исковото производство ищецът претендира заплащането на разноски – 26,10 лева – държавни такси и 400 лева – адвокатско възнаграждение.

От ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за частично основателно.

По отношение на заповедното производство намира приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като съдът, с оглед на фактическата и правна сложност на същото, намира, че съответен на извършената от страна на процесуалния представител на заявителя процесуална защита е размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева.

По отношение на исковото производство намира приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за 5 адвокатска работа. Претендираното адвокатско възнаграждение от 400 лева е в минимален размер съобразно ориентирите, посочени в наредбата и съобразно фактическата и правна сложност на исковото производство, съдът намира, че не следва да бъде редуцирано.

Водим от изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл.

7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., в отношенията между страните, че „У.Е.У.“ дружество, регистрирано в ****, под номер 01-10140174, със седалище и адрес на управление: **** ****, действащо на територията на страната чрез „У.Е.У.- клон България, ЕИК: *******, с адрес на управление: ****** дължи на Р. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес: *******, сумата от 400 евро /четиристотин евро/, представляваща дължимо на основание чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г. обезщетение за закъснял с над три часа полет № W64536 от летище Шарлероа, Брюксел до Варна, планиран за 26.12.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението - 24.03.2025 г. до окончателното заплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1710/25.03.2025 г. по ч. гр. д. № 3766/2025 г. по описа на Районен съд - Варна.