Решение № 35 от 13.02.2019, Районен съд - Бяла Слатина

Р Е Ш Е Н И Е гр.

Бяла Слатина, 13.02.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II граждански състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ при секретаря Соня Ралчева, като разгледа гр. д. № 587/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Л.К. срещу ДГ „В.Т.“ кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 74, ал. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за заплащане на сумата от 15000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на тормоз във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“, установен с Решение №203/19.05.2015г. на Комисия за защита от дискриминация, както и сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от загуба на трудово възнаграждение за периода 08.03.2012г. до 03.09.2012г., вследствие на тормоз във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“, установен с Решение №203/19.05.2015г. на Комисия за защита от дискриминация, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- 13.05.2018г., до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че по силата на решение на КЗД от 19.05.2015г., потвърдено с решение от 27.11.2015г. на Административен съд В. и с Решение от 03.05.2017г. на ВАС, е установено, че директорът на ОДЗ „В.Т.“ е издал заповед №473/08.09.2011г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, което представлява тормоз във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. на основаната на признак „лично положение“. Поддържа, че уволнението е отменено, ищцата е възстановена на работа, като с последваща заповед- №58/01.11.2012г., отново е уволнена, като последното уволнение е потвърдено от съдилищата.

Твърди, че вследствие на издаване на първата заповед за уволнение са причинени неимуществени вреди- познатите ѝ започнали да избягват да общуват с нея, почувствала се е зле, плакала е постоянно, усещала се е безполезна и унизена, страхувала се е, затворила се е в себе си, чувствала се е обидена и не е смеела да излиза от дома си. Поддържа се, че вследствие на дискриминационното уволнение е получила нарушение на вестибуларната функция, световъртежи, залитане, главоболие. Твърди, че вследствие на това е засегнато и цялото ѝ семейство. Поддържа, че вследствие на издаване на заповедта са причинени имуществени вреди- била е лишена от работна заплата и възможност да си намери работа за периода по-дълъг от шестте месеца, за които вече е присъдено обезщетение по чл. 225 КТ.

Ответникът оспорва предявените искове. Поддържа, че не е налице причинно-следствена връзка между дискриминационното действие и имуществените вреди, както и че такива не са настъпили. Твърди, че не са претърпени и неимуществени вреди. Поддържа, че е налице допринасяне от страна на ищеца за настъпване на вредите. Твърди, че размерът на неимуществените вреди е завишен. Претендира разноски.

Третото лице помагач в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, в който прави възражение за изтекла 5-годишна давност, тъй като началният момент е датата на уволнението- 08.09.2011г..

Твърди, че не е налице причинно- следствена връзка между вредите и прекратяването на ТПО. Поддържа, че мотивите на заповедта за уволнение не са публични и с тях са запознати ограничен кръг лица, а не цялото село. Твърди, че действия на ищцата, осъществени на 22-23.08.2011г. са станали общоизвестни, били са медийно отразени и са предизвикали общественото обсъждане на личността ѝ.

Поддържа, че здравословното състояние на ищцата не се е влошило вследствие на уволнението. Твърди, че не се дължи обезщетение за имуществени вреди, тъй като през претендирания период ищцата е получавала обезщетение от Бюрото по труда, причината за ненамиране на работа не е уволнението и ищцата не е положила дължимата грижа за намиране на работа.

В съдебно заседание на

10.09.2018г. е уточнено, че правилното наименование на ответника към настоящия момент е ДГ „В.Т.“, а не ОДЗ „В.Т.“.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 74, ал. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.

Предвидената в ЗЗДискр защита

– по съдебен ред и пред Комисията за защита от дискриминацията са алтернативи, които засегнатите от дискриминационното третиране лица могат да избират. Целта и на двете е да се установи и санкционира факта на дискриминация, относими са за всички случаи на дискриминационно третиране и спрямо всички правни субекти.

Разликата е, че Комисията за защита от дискриминация няма компетентност да се произнесе за вида и размера на претърпените вреди от дискриминационното действие, както и да обезщети пострадалия. Искът за обезщетение може да се предяви само пред съд - съответният административен съд за вреди от дискриминационни действия или бездействия на органи, осъществяващи държавна власт и общите граждански съдилища за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност между субектите.

В случаите, когато дискриминационното действие е установено в производство по Гл. ІV, Раздел І от ЗЗДискр – от Комисията за защита от дискриминация, съответно от административен съд при обжалване решение на КЗД, претенцията за обезщетение за вреди от установеното дискриминационно действие, се квалифицира по чл. 74 ЗЗДискр. Облигационният иск е от компетентността съответно на общите или от административните съдилища /чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр/, в зависимост от вида на отношенията, по повод на които е осъществено дискриминационното третиране – дали са отношения на равнопоставеност или на власти и подчинение – в този смисъл още и Определение № 12/15.02.2013 г. на смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд по адм. д. № 2/2013 г.

От решение от 04.04.2012г. по гр. д. №865/2011г. на

РС- Бяла Слатина се установява, че наложеното със Заповед №473/08.09.2011г. уволнение е признато за незаконно, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен учител“ и ѝ присъдено обезщетение по чл.

225, ал. 1 КТ за шестте месеца, през които е останала без работа.

От решение от 18.04.2013г. по гр.д. №1157/2012г. по описа на РС- Бяла Слатина се установява, че наложеното със Заповед №58/01.11.2012г. последващо уволнение е признато за законно и исковете по чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са отхвърлени.

От Решение №203/19.05.2015г. по преписка

№335/2011г. на КЗД, потвърдено с Решение №433/27.11.2015г. по адм. д.

№317/2015г. на Административен съд В., потвърдено с Решение №5514/03.05.2017г. по адм.д. №1709/2016г. на ВАС, се установява, че при издаване на Заповед №473/08.09.2011г. директорът на ОДЗ „В.Т.“ се е позовала на недоказани факти и обстоятелства, накърняващи достойнството на ищцата, което по смисъла на ЗЗДискр. представлява тормоз във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“.

Съгласно Решение №192/25.06.2014г. по гр.д.

№5663/2013г. на ВКС в случаите, когато дискриминационното действие е установено в производство по гл. ІV, раздел І от ЗЗДискр – от Комисията за защита от дискриминация или от административен съд по пътя на обжалването, съдът по иска за обезщетение за вреди по чл. 74 ЗЗДискр – административен или граждански, не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението.

В горния смисъл съдът с направените изменения в проекто- доклада в първото съдебно заседание от 10.09.2018г. е разпределил доказателствената тежест, като ищецът следва да докаже причиняване на вреди /неимуществени и имуществени/ в претендирания размер, както и че вредите са пряка последица от диксриминационното отношение. Съобразено с цитираната съдебна практика в същото съдебно заседание на страните е указано, че с оглед вече проведеното и приключило производство пред КЗД, респ. Административен съд В. и ВАС, съдът не следва да установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого.

По иска за неимуществени вреди:

С Решение

№112/05.05.2016 по дело №6128/2015 на ВКС, ГК, III г.о. е даден отговор на въпроса: посочената в §1 от ДР на З.. дефиниция на понятието „тормоз”, като „нежелано поведение на основата на признаците по чл.4 ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда”, имплицитно води ли до извод за наличие на причинени неимуществени вреди. Даден е отговор, че когато нарушението е такова, че с осъществяването му неизбежно се засяга достойнството на лицето, като се създава унизителна или обидна среда /каквато е посочената в §1 от ДР на З.. дефиниция на понятието „тормоз”/, изрично не е необходимо да се установяват причинените неимуществени вреди и да се доказва тяхната причинна връзка с нарушението, защото те естествено следват по човешка презумция и имплицитно се предполагат.

С оглед на това страната не следва да доказва причинените ѝ вреди. В случая е установено, че ищцата е работила на длъжността „главен учител“, като ТПО е прекратено със Заповед №473/08.09.2011г. на работодателя за дисциплинарно уволнение. С влязло в сила Решение на КЗД, потвърдено от Административен съд В. и от ВАС е установено, че директорът на детското заведение е издал спрямо ищцата заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като се е позовала на недоказани факти и обстоятелства, накърняващи достойнството ѝ, което по смисъла на ЗЗДискр. представлява „тормоз“ във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“.

С оглед приетото в Решение №112/05.05.2016 по дело

№6128/2015 на ВКС, ГК, III г.о. така установеното като извършено дискриминационно поведение е достатъчно да обоснове увреждане, без да е необходимо представянето на допълнителни доказателства, установяващи причиняване на вреди. Следва да се приеме, че това действие неизбежно причинява неимуществени вреди- стрес, притеснение, безпокойство, несигурност и влошаване на здравословното състояние, което налага обезщетяване на причинените неимуществени вреди.

Дори да се приеме обратното, а именно, че е необходимо ищецът да установи причинените неимуществени вреди, то съдът намира, че тези вреди са установени по делото поради следното:

От показанията на св. Къно К.- баща на ищцата, прецени съобразно чл. 172 ГПК, се установява, че ищцата е била уволнена във връзка с „някакъв скандал“, като е понесла уволнението много тежко, била е стресирана, разстроена, нервна, необщителна, плакала е, страдала е от високо кръвно и главоболие, както и че семейството е било финансово затруднено и майката на ищцата е получила инсулт, след който е починала през 2017г.. Установява се, че близките ѝ приятели не вярвали, че тя е виновна за извършените нарушения, както и че ищцата е посещавала различни лекари във връзка с усложнено здравословно състояние. Установява се също така, че във връзка със статии във вестниците за извършена от ищцата кражба отношението на хората в селото към нея се е променило, както и че влошеното състояние на ищцата след уволнението се дължи на статиите във вестниците, както и че свидетелят не е запознат със съдържанието на заповедта за уволнение.

От показанията на св. П.А.- син на ищцата, преценени съобразно чл. 172 ГПК, се установява, че във връзка с уволнението на ищцата е имало статии във вестниците, в които се е твърдяло, че е престъпник.

Установява се, че ищцата се е чувствала зле, имала е физически и психически проблеми, главоболия, световъртеж, посещавала е различни лекари и семейството е било финансово затруднено. Установява се също така, че заради публикациите във вестниците и уволнението хората в селото са възприемали ищцата като престъпник, което е довело до промяна на отношението им към нея, както и че свидетелят не е запознат със съдържанието на заповедта за уволнение.