Решение № 40 от 01.03.2021, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета и първа година в състав:

Административен съдия: Маргарита

Стергиовска при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 466 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/.

Образувано е по жалба, ведно с уточнение към нея в отговор рег. № ДА-01-95/11.01.2021г., депозирана от В.С.И. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Направление за включване в механизма «Лична помощ» № 20019939/01.10.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – гр.Шумен, с което на основание чл.25, ал.2 от ЗХУ, въз основа на подадено Заявление - декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-Н/2899/29.09.2020г. и заключенията в Индивидуална оценка на потребностите, изготвена на 30.09.2020г. на В.С.И. са определени 143 броя часове месечно за лична помощ, с валидност на направлението до 30.09.2025г.

В жалбата и в уточнението към нея се изразява несъгласие с така издаденото направление, като аргументите за незаконосъобразност се свеждат до незаконосъобразно определения брой часове за лична помощ. Сочи, че състоянието му изисква определяне на максималния допустим брой часове месечно лична помощ, а именно 168 часа.

В тази връзка оспорващият счита, че както направлението, така и Решение № 30-100787#1/24.11.2020г. на РДСП - Шумен са незаконосъобразни и моли за тяхната отмяна.

Ответникът –

Директор на Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Шумен, редовно призован, се явява лично, като оспорва основателността на жалбата. Сочи, че Направлението е съобразено с приложимите нормативни разпоредби, доколкото здравословното състояние на оспорващия не налага определяне на максималния брой часове лична помощ, предвид липсата на поражения върху храносмилателната и отделителната система на жалбоподателя, както и с оглед обстоятелството, че същият е със съхранен интелект. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Експертно решение № И 0388/017 от 07.02.2006г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Шумен“АД (за краткост ЕР на ТЕЛК) на оспорващия В.С.И. е определена трайно намалена работоспособност в размер на 100 % с чужда помощ пожизнено.

На 29.09.2020г. В.С.И. депозирал Заявление - декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-Н/2899/29.09.2020г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ, адресирана до Директора на ДСП-гр.Шумен. Към декларацията приложил Формуляр за самооценка на лице с увреждане по образец, в който отразил, че е със 100% трайно намалена работоспособност, обусловена от физическа недостатъчност поради дистрофия на мускулите и 70% намалено зрение, както и, че не страда от интелектуална недостатъчност. Във Формуляра за самооценка оспорващият посочил услугите, които желае да ползва, в т.ч. ползване на лична помощ, с цел осъществяване на лична хигиена, хранене, преместване, придвижване, помощ при изправяне в леглото.

На 29.09.2020г. социалният работник Е.А.провела анкета посредством посещение, въз основа на която изготвила Формуляр за попълване от служител, водещ случая, за извършване на индивидуална оценка на потребностите по заявление – декларация с вх.№ ЗХУ-ИО/Д-Н/2899/29.09.2020г., в който отразила, че оспорващият се нуждае от общо 143 часа лична помощ месечно, определени въз основа на установените общо 116 точки в резултат на проведената анкета.

На 30.09.2020г. била изготвена индивидуална оценка на потребностите на В.И., в която също е отразено, че той има потребност от предоставяне на лична помощ за период от 01.09.2020г. до 30.09.2025г., с общ брой часове за лична помощ – 143 и степен на зависимост – четвърта, изразяваща се в тотална зависимост/затруднения.

С Направление за включване в механизма «Лична помощ»

№ 20019939/01.10.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – гр.Шумен, на основание чл.25, ал.2 от ЗХУ, въз основа на подадено Заявление - декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-Н/2899/29.09.2020г. и заключенията в Индивидуална оценка на потребностите, изготвена на 30.09.2020г. на В.С.И. са определени 143 броя часове месечно за лична помощ, с валидност на направлението до 30.09.2025г.

С жалба вх.№

27-94В-00-0777/28.10.2020г. В.И. оспорил Направление за включване в механизма «Лична помощ» № 20019939/01.10.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – гр.Шумен по административен ред.

С Решение № 30-100787#1/24.11.2020г. Директорът на РДСП-гр.Шумен отхвърлил жалбата като неоснователна, като приел, че отпуснатата на оспорващия лична помощ от 143 часа месечно е съобразена с характера и степента на уврежданията му. В тази връзка посочил, че при оценката на потребностите му е съобразена невъзможността за двигателно функциониране, поради което относно „Самообслужване“ са определени 28 точки, доколкото лицето самостоятелно се храни и пие от чаша, разпознава храната си като такава, използва прибори, сервира храната си (за което са му определени 4 точки – много тежка зависимост); самостоятелно се грижи за здравословното си състояние, като разпознава, дозира и приема лекарствени продукти под час и в определена доза, или самостоятелно използва медицински средства (за което са му определени 4 точки – много тежка зависимост). Относно "Ориентация и защита" правилно са определени 12 точки, тъй като не е налице степен на зависимост по т.4.3.2. –самостоятелно и осъзнато може да поиска помощ за състоянието си и да съобщи за наличието на проблеми, като вербално, чрез алтернативен начин на комуникация, (жестове, мимики, символи) или чрез други средства (за което са му определени максимален брой 4 точка); по отношение на показател "Психо-социални функции" също приел, че е определен правилният брой точки – 5 точки, тъй като самостоятелно и осъзнато може да поиска помощ за състоянието си и да съобщи за наличието на проблеми, като вербално, чрез алтернативен начин на комуникация, (жестове, мимики, символи) – 4 точки.

По показател

"Социално функциониране" също приел, че е определен правилният брой точки – 20, по т.5.1.6. –– самостоятелно и осъзнато възпроизвежда информация чрез различни общодостъпни форми на комуникация (за което са му определени 4 точки).

Въз основа на изложеното горестоящият орган заключил, че общият брой точки са определени на база установената степен на зависимост, като в конкретния случай тя е най-високата четвърта степен на зависимост и доколкото общият брой точки, които са определени, е 116, след умножаването им с коефициент 1,235 (съобразно чл.10, ал.3, т.1, б.“а“ от Методиката) се получават 143 часа месечно, колкото е установил и административният орган.

Решението на горестоящия орган било съобщено на оспорващия на 04.12.2020г. (видно от приложеното по делото известие за доставяне с обратна разписка).

На 18.12.2020г. В.И. депозирал жалба пред Административен съд-гр.Шумен срещу срещу Направление за включване в механизма "Лична помощ" № 20019939/01.10.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – гр.Шумен, въз основа на която е образувано АД № 466/2020г. по описа на ШАдмС.

В хода на съдебното производство по делото са представени документите, съставляващи част от административната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт и са събрани гласни доказателства, по искане на оспорващия, които свидетелстват относно вида и характера на уврежданията на оспорващия и произтичащите от това ограничения и последици. Съдът кредитира изцяло показанията на посочените лица, доколкото същите са последователни, логични и непротиворечиви, още повече, че същите кореспондират с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на оспорване по делото е индивидуален административен акт - Направление за включване в механизма «Лична помощ» № 20019939/01.10.2020г., издадено от Директора на ДСП – гр.Шумен, от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Обстоятелството, че с Направлението на лицето са определени 143 часа месечно лична помощ не изключва правния му интерес от неговото оспорване, доколкото жалбоподателят твърди, че има право на по-голям брой часове лична помощ и максималният брой часове, които могат да бъдат определени, е 168 часа (т.е. повече от определените на лицето). Решението на директора на РДСП – гр.Шумен е съобщено на оспорващия на 04.12.2020г., поради което жалбата, подадена на 18.12.2020г., се явява депозирана в срок.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира, че същата е неоснователна, по следните съображения:

В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон, като по силата на чл.21, ал.1 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане. С оглед на това и доколкото оспорваното Направление е издадено от директора на ДСП-гр.Шумен, съдът приема, че това е сторено от материално и териториално компетентния административен орган, предвид това, че оспорващият е с настоящ и постоянен адрес ***.

Обжалваният административен акт е постановен при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 25, ал. 4 от ЗХУ за неговото съдържание. Посочено е правното основание за упражненото административно правомощие, а при прилагането на разрешението, дадено в ТР № 16 / 31.03.1975г на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта/, релевантните фактически обстоятелства се извличат от обуславящата издаването на направлението, индивидуалната оценка на потребностите на лицето с увреждане по чл. 20 от ЗХУ.

Не се констатират допуснати при образуването и провеждането на административното производство допуснати съществени нарушения на процесуалните изисквания по ЗХУ, ППЗХУ и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания.

Оспореното направление е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и целта на закона.

Производството е инициирано с депозиране на заявление – декларация от оспорващия по образец, ведно с попълнен формуляр за самооценка на лице с увреждания, в който е положен подписа на оспорващия.

Няма спор, че е налице или е настъпила промяна в обстоятелствата, обективирани във формуляра за самооценка, както и, че подписа, положен на стр.8 от същия принадлежи на И.. Спорът се свежда дали въз основа на критериите за самооценка и медицинската документация правилно са определени съответният брой точки, които съобразно Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, са послужили за определянето на 143 часа месечно за лична помощ.

С направлението се определя броят на часовете за лична помощ въз основа на четири степени, както следва: 1. първа степен на умерена зависимост/затруднения; 2. втора степен на тежка зависимост/затруднения; 3. трета степен на много тежка зависимост/затруднения;

4. четвърта степен на тотална зависимост/затруднения. Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗХУ, направлението се издава въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, които съставляват компонент ІІІ от образеца – приложение № 1 към чл. 2 от Методиката. Информацията, относима към изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите за хората с увреждания, е посочена в чл. 22, ал.