Решение № 14 от 17.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Варна, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000212 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение № 24 от 15.02.2024г. по търг.дело № 131/23г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на Р. К. В., Ч. Л. И. и К Л. И., и тримата в качеството им на наследници по закон на Л С И., починал на 01.07.2023г. сумата 8 699.99лв на всеки от тях, от която 8 666.66лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на преживени болки и страдания от наследодателя им и 33.33лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи щета на притежавания от наследодателя им велосипед „Драг Кросар“, в резултат на ПТП от 28.10.2022г., причинено виновно от А И Б, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, на основание застрахователна полица № BG/30/122001916277 със срок на валидност от 03.07.2022г. до 02.07.2023г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва, както и е осъден да заплати направени по делото разноски.

1

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

Твърди, че съдът е приложил неправилно материалния закон - чл.52 от ЗЗД, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в значително завишен размер. Твърди, че обезщетение в размер на сумата 26 000лв. е прекомерно завишено и не кореспондира на практиката на съдилищата по аналогични случаи, дори и по по-тежки за процесния период, с оглед релевантните критерии запълващи със съдържание понятието

„справедливост“, както и не съответства на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца и на факта, че ищецът се е възстановил бързо и в обичайния за това срок. Изложени са оплаквания за неотчитане на икономическата конюнктура в страната към момента на причиняването на вредата, в т.ч. с икономически индикатори като минимална работна заплата, покупателна способност, среден доход на глава от населението или други обективни показатели, които биха могли да служат за ориентир при определяне стойността на обезщетението въз основа на стандарта на живот в страната и на конкретния социално-икономически статус на ищеца.

Оспорва извода на съда за липса на съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди, че пострадалият И. с поведението си е станал причина за настъпване и увеличение на вредите.

Навежда оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, в това, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е игнорирал част от събраните по делото доказателства, както и недопускане на искани доказателства. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е възприел оспорената от него КСМАТЕ, както по отношение на получените в резултат на произшествието травми, механизма на ПТП, така и по отношение на стойността на ремонта на велосипеда. Поддържа, че управляваният от пострадалия велосипед е бил неизправен, както и че водачът го е управлявал в нарушение на правилото на чл.80 т.2 от ЗДвП в лявата част на пътното платно.

Твърди наличие на съпричиняване поне 50 % от страна на пострадалия водач на велосипеда

2

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени, евентуално да намали размера на присъдените обезщетения. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата Р. К. В., Ч. Л. И. и К Л. И., е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител, молят съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предмет на въззивно производство са предявени искове с правно основание чл.432 от КЗ от Л С И. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв., предявен като частичен, и за сумата 100лв., предявен като частичен, за обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 22.10.2022г., причинено виновно от А И Б при управление на лек автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва.

В хода на производството пред първата инстанция като ищци са конституирани наследниците на починалия на 01.07.2023г. Л С И. - Р. К. В., Ч.

Л. И. и К Л. И..

Няма спор пред настоящата инстанция досежно настъпването на пътнотранспортното произшествие на 28.10.2022г. и вината на водача А И Б. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Бейти вреди при управлението на лекия автомобил.

Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, размерът на обезщетението за имуществени вреди и 3 наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Не е спорно пред въззивна инстанция, че пострадалият И. е велосипедист, блъснат от лекия автомобил при извършване на маневра завой на ляво.

От заключенията на комплексните съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, прието от настоящата инстанция и от първата инстанция, които въззивният съд кредитира изцяло като обективно и компетентно дадени, въззивният съда приема за установеното, че при пътнотранспортното произшествие пострадалият И. е получил следните травматични увреждания: фрактура на главичката на лъчевата кост и короноидния израстък лакътната кост на лявата предмишница, масивно кръвонасядане в областта на лакътна става, хематоми и кръвонасядания по ляв горен крайник, десен и ляв долен крайник, две разкъсно-контузни рани в лява теменно-слепоочна област и във външния край на лявата вежда.

Първоначално е извършена обработка и дезинфекция на разкъсно-контузните рани. Фрактурата на костите на лакътната става е забелязана по-късно, лекувана е консервативно чрез гипсова имобилизация. Поради липса на медицинска документация, проследяваща динамично възстановителния период, от експерта са посочени средните срокове за възстановяване, а именно около два, два месеца и половина при липса на регистрирани усложнения.

Болките са били по-силни първите 30 – 40 дни след произшествието, след което би следвало постепенно да започнат да намаляват. Възникналите неудобства са от затруднения при самообслужване поради ограничени движения и натоварвания на левия горен крайник. Установените повърхностни рани и подкожни хематоми са с възстановителен период около месец. Според лекарите – експерти установената при пострадалия дуоденална язва, придружена с кръвовизлив и последваща следкръвна анемия нямат причинно-следствена връзка с травмите, получени при ПТП.

Съдът намира, възражението на застрахователя, че счупването не е в резултат на ПТП за неоснователно. Действително, същото не е посочено сред получените от И. увреждания при първоначалния му преглед, където са посочени само раните на главата и хематомите и кръвонасяданията. Но рентгенографиите са направени на 28.10.2022г., в деня на произшествието и на 4 същите се установява фрактурата на левия лакът. В случая е налице неправилно разчитане на рентгенографиите към момента на извършването им и по-късно установяване на същите, но това не променя извода, че фрактурата на лакътната става е в резултат на претърпяното на 28.10.2022г. ПТП.

От показанията на разпитания по делото свидетел И Д Т, кредитирани от въззивния съд изцяло като преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, съставът на въззивния съд приема за установено, че след произшествието в болницата са му обработили раните на главата и се е прибрал в къщи, но имал много силни болки, особено в ръката.

Понеже е трябвало да се връща в Англия е тръгнал за София, където по спешност са го приели на лечение в болница и там са му гипсирали ръката.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 30 0000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от И. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на претърпяното на 28.10.2022г. пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищецът е бил на 66 години. За да определи този размер съдът изхожда от получената травма – фрактура на главичката на лъчевата кост и короноидния израстък лакътната кост на лявата предмишница, множество хематоми и кръвонасядания по ляв горен крайник, десен и ляв долен крайник, две разкъсно-контузни рани в лява теменно-слепоочна област и във външния край на лявата вежда лява, трайно затруднили движението на левия горен крайник за период от около два, два месеца и половина. Съдът отчита че липсват данни за усложнения във възстановителния период и за търпени болки и страдания по интензитет и продължителност по-големи от обичайните за този вид увреждания. Въззивният съд намира, че така определеният от него размер обезщетява пострадалия за всички болки и страдания, в резултат на получените при ПТП травми.

По възражението за съпричиняване:

5

Възражението за съпричиняване е направено своевременно, като пред въззивна инстанция се поддържа че пострадалият И. с поведението си е създал опасност и пречки за движението като се поддържа че управляваният от пострадалия велосипед е бил неизправен, както и че водачът го е управлявал в нарушение на правилото на чл.80 т.2 от ЗДвП в лявата част на пътното платно.

В тежест на застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.

Съставът на въззивния съд намира, възражението за съпричиняване поради управление на неизправен велосипед за недоказано. Няма доказателства по делото велосипедът да е бил с неизправна спирачна, звукова и светлинна система към момента на произшествието. Още повече, че с оглед установения час на произшествието и метеорологичната обстановка светлини и светлоотразители на велосипеда са без значение към настъпване на произшествието. Законът поставя към водача на велосипед изискване за ползване на светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост, каквито не са налице в настоящия случай.