Решение № 62 от 20.03.2024, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 257/2022
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 20.03.2024
- Състав
- Петко Русев Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. Елин Пелин, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20221820100257 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
Делото е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, срещу С. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София 1712, ж.к. „Младост 3”, бл. 343, вх. 1, ет. 3, ап. 22, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от:
507,26 лв., представляваща главница - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г.; 34,30 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.12.2019 г. до 07.05.2021 г., както и 54,62 лв., представляваща главница за дялово разпределение от м.04.2018 до м.04.2020 г.; 10,50 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.05.2018 г. до 07.05.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите, за които вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1217/2021 г. на РС Елин Пелин.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. Н. Б., в които се твърди, че исковете са неоснователни. Оспорва се ответницата да е клиент на топлинна енергия и потребител на предоставяните от ищеца услуги. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Твърди се, че няма основание за начисляване на суми за сградна 1 инсталация. Твърди се, че за сумите за дялово разпределение нямало представени фактури от третото лице – помагач, а лихва върху тях не се дължи, тъй като няма покана за плащане.
Твърди се, че топлоснабдителното предприятие и топлинния счетоводител не можели в общите условия да уговарят помежду си задължения за третите лица – потребители.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата пълномощника си адв. Д. оспорва исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисиз” ЕООД не взема становище по исковете.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от приложеното ч.гр.д. № 1217/2021 г. на РС Елин Пелин, че по подадено заявление от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на 31.05.2021 г. и след изпращане по подсъдност на дело № 29934/2021 г. на СРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от: 507,26 лв., представляваща главница - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г.; 34,30 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.12.2019 г. до 07.05.2021 г., както и 54,62 лв., представляваща главница за дялово разпределение от м.04.2018 до м.04.2020 г.; 10,50 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.05.2018 г. до 07.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението на 31.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски. След връчване подадени възражение са дадени указания на заявителя за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като съобщението е получено на 11.02.2022 г., след което е образувано настоящето дело.
Видно е от с договор от 02.01.1996 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че ответницата С. Н. Б. е собственик на процесния имот на адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3”, бл. 343, вх. 1, ет. 3, ап. 22.
Представен е протокол от 13.06.2002 г. от общо събрание на етажната собственост на адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3”, бл. 343 с решение за сключване на договор за топлинно счетоводство.
Видно е от договор № 1/17.07.2002 г., че е сключен между „Кемстийл“ ЕООД и етажната собственост на адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3”, бл. 343.
С договор ТХ-113/ 11.10.04 г., „Кемстийл“ ЕООД прехвърля на „Техем сървисиз” ЕООД правата и задълженията си по договори за топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода чрез разпределители на топлинни разходи.
Установява се от представения договор от 03.06.2020 г., че същият е сключен при общи условия между „Топлофикация София“ АД възложител и „между „Техем сървисиз” ЕООД – изпълнител, според който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.
Представени са фактура 1005564088/31.07.2020г., както и изготвените изравнителни сметки от „Техем сървисиз” ЕООД .
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация 2
София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, приети с решение от 23.10.2014 г. и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Установява се от заключението на вещото лице инж. С. К. Ж. по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители от района на гр. София. През целия процесен период имотът на ответницата, като част от топлоснабден блок, са начислявани суми за отопление и топла вода. Задълженията на делото за процесния период следва да се изчисляват на база на изравнителните сметки т.е. реалното потребление на топлинна енергия, като се вземат предвид изброените по-горе компоненти и се начислят законните лихви.
Установява се от заключението на вещото лице А. Т. Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че през процесният период е издадена 1 брой общи фактури на обща стойност 560.75 лв., с които са сторнирани месечните суми за прогнозно начислената топлинна енергия чрез издаване на кредитни известия и в които фактури са вписани сумите от изравнителните сметки издадени към 31.07. на съответната година: Обща фактура 1005564088/31.07.2020г. за периода 01.05.2019г.-30.04.2020г. на обща стойност 560.75 лв. и срок за плащане 14.09.2020г. Няма данни за извършени плащания на сумите предмет на процеса, които да са осчетоводени по съдебна договорна сметка ID 162676, а по данни от счетоводството на ищеца, за С. Н. Б. с абонатен номер 232633 за периода м.10.2018г. - м. 04.2020г. има задължения към „Топлофикация София” АД в общ размер на 606.68 лв., в т.ч.: главница - 561.88 лв. и лихва за забава до 07.05.2021г. - 44.80 лв. Услугата дялово разпределение се е извършвала от фирма “Техем Сървисис“ ЕООД. Общата стойност на изравнителните сметки за периода 10.2018г. 04.2020г. е в размер на -859.24 лв. и представлява разлика за получаване, която сума е частично е извадена от първоначалното задължение на абоната за процесния период.
От изравнителните сметки за връщане в резултат на корекция цена ТЕ има погасени задължения извън процесния период, а именно погасено е задължение за ТЕ за м.06.2020г. в размер на 23.47 лв. Стойността на потребената ТЕ от абонатен номер 232633 с включени изравнителни сметки само за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. и възстановена сума от корекция цена е в размер на 463.56 лв. - сума, изчислена от вещото лице. Претендираната сума за топлинна енергия от С. Н. Б., с абонатен номер 232633 за периода м.10.2018г. м.04.2020г. е в размер на 606.68 лв., в т.ч. главница в размер на 561.88 лв. и законна лихва, изчислена по реда на чл.86 от ЗЗД в размер на 44.80 лв., от които: 507.26 лв. - сума на потребената ТЕ за периода м.05.2019г. - м.04.2020г. с включени изравнителни сметки за периода 10.2018г. - 04.2020г., възстановена сума от корекция в цена за ТЕ и погасени задължения извън процесния период, с начислена законна лихва в размер на 34.30 лв., изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение за периода от 01.12.2019г. до 07.05.2021г. и 54.62 лв. - такси на ФДР за периода 04.2018 - 04.2020, с начислена законна лихва в размер 10.50 лв., изчислена считано от първия ден след срока за 3 плащане на всяко задължение от 31.05.2018г. до 07.05.2021г.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал, а за нея са възникнали задължения за плащане на цената на потребената топлинна енергия.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. В § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм/ определя като потребител физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.
Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на 4 доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган (ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Установява се от представените писмени доказателства, че ответницата С. Н. Б. е собственик на имота, като същият е придобит с договор от 02.01.1996 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти.