Решение № 42 от 07.03.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Бяла, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20234510200389 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ж. Б. И., ЕГН ********** с адрес в гр.Н.З. обл.С., ул.“Н.

К.“ № ., ет.. със съдебен адрес в гр.Б., ул.“Г.“ № ., ет.. чрез адв. И. Ч. от АК – Б. против Наказателно постановление № 38-0006455 от 23.10.2023г., издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН са наложени административни наказания „Глоба” по чл.93в, ал.2 от ЗАвПр в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл.34, §.1, изр. първо, пр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и по чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП в размер на 4 500 лева, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.

С жалбата се оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна, като се претендират направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на жалбата.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.09.2023г., актосъставителят Д., инспектор в РД „АА“ - Русе, изпълнявал служебните си задължения съвместно с К.И. Ц. в гр.Б., като се били позиционирали на входа на гр.Б., на бул.“С. С.“. Около 23:50ч., спрели за проверка товарен автомобил „Д.“ с рег.№ . от кат. . с прикачено към него полуремарке „С.“ с рег.№ . от кат. О4, извършващ обществен превоз на товари – ечемик, с пътен лист № 0079068 от 15.09.2023г., товарителница с № 0000321110 от 15.09.2023г. и кантарна бележка № 258 от 15.09.2023г. В хода на проверката и от представената кантарна бележка установили, че общата маса на МПС и ППС била 46 620кг., което надвишавало нормите определени с Наредба № 11 на МРРП, с 6 620кг.

1

Водачът не представил разрешение за претоварването.

При извършената проверка било констатирано също, че водачът И. не използва карта за водач в дигиталния тахограф, която да отчита време на управление и почивка. От направената разпечатка от дигиталния тахограф било установено, че водачът не използва картата на водача за времето от 12:08ч. на 15.09.2023г. до 20:15ч. на 15.09.2023г.

За извършените нарушения бил съставен АУАН, който водачът подписал без възражения. Въз основа на така съставения АУАН, Директора на РД „АА“ - Русе издал атакуваното НП, връчено на жалбоподателя лично на 20.11.2023г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

При извършената служебна проверка съдът намира, че не са допуснати нарушения във връзка с ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Нарушенията са безспорно установени и е доказано тяхното извършване.

Възраженията релевирани в жалбата са неоснователни. В хода на извършената проверка от служителите на РД „АА“ на документите е доказано извършването на нарушението, доколкото в кантарната бележка е отразено теглото на товара (32 500кг) и общата маса на МПС и ППС (14 120кг). Същата съдържа подпис на водача, който е бил наясно с претоварването. Следователно деянието е доказано от обективна и субективна страна. Възражението, че липсва посочване, относно нормата регламентираща максимално допустимата маса на ППС е неоснователно, доколкото в АУАН и НП изрично е посочено законовото предписание на чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.

Съгласно същата, допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 тона. Не е налице и твърдяното смесване на фактическия състав на две различни административни нарушения, доколкото на водача е ангажирана административнонаказателната отговорност за извършено нарушение на ЗДвП, а не за движение без разрешително, което се субсумира под нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата и е от компетентността на органите на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Що се отнася до другото нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в жалбата не се сочат конкретни оплаквания, които да бъдат обсъдени.

Същото е установено безспорно, като в момента на проверката е било констатирано, че водачът не е поставил картата на водача в дигиталния тахограф, а от приложената към преписката разпечатка на тахографа, се съдържа информация за времето през което не е била използвана картата на водача. Съдът счита, че при определяне на наказанието, наложено на основание чл.93в, ал.2 от ЗАвПр, наказващия орган се е съобразил изцяло с предвидената в закона санкция, която е в абсолютен размер на 500 лева.

По отношение извършеното нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, АНО е определил наказанието съобразно разпоредбата на чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП, като е посочил, че същото е извършено в условията на системност. Позовал се е на обстоятелството, че спрямо жалбоподателя има наложени наказания за същото нарушение с НП № 22-000510 от 24.11.2022г. издадено от директора на РД „АА“ – Бургас, влязло сила 2 на 19.12.2022г. и НП № 38-0005507 от 07.07.2023г. издадено от директора на РД „АА“ – Русе, влязло в сила на 08.08.2023г. Поради това и с оглед разпоредбата на §6, т.62 от ДР на ЗДвП е определил наказание в размер на 4 500лв.

Съдът намира, че при индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и правилно е индивидуализирал наказанието. Съгласно §6, т.62 от ДР на ЗДвП, "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Първо, се явява наказанието наложено с НП № 22-000510 от 24.11.2022г. издадено от директора на РД „АА“ – Бургас, влязло сила на 19.12.2022г., за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Второто наказание е наложено с НП № 380005507 от 07.07.2023г. издадено от директора на РД „АА“ – Русе, влязло в сила на 08.08.2023г., за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. с чл.6 от Наредба № 11 на МРРБ. Настоящото нарушение е от същия вид – такова по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и се явява трето в едногодишния срок от влизане в сила на наказателното постановление за първото нарушение.

Въпреки принципно правилните съображения на АНО, следва да се отбележи, че нормата на чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП не предвижда наказание за нарушение извършено системно, а само в условията на повторност. По смисъла на §6, т.32 от ЗДвП, "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. С оглед посочените по-горе съображения за наличието на системност, която съдържа в себе си имплицитно повторността, съдът намира че правилно е приложена нормата на чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП, като обстоятелството, че същото е извършено като системно следва да се вземе предвид, като отегчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. Тук следва да се отбележи, че нормата на чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП препраща към ал.3 и ал.4 от същата разпоредба, която предвижда различни хипотези на нарушения. Въпреки това, липсата на привръзка в НП на санкционната норма на чл.177, ал.5, пр.2 към ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП не представлява съществено нарушение, тъй като в описателната част на наказателното постановление е подробно описан фактическият му състав и не се нарушава по никакъв начин правото на защита на наказаното лице и не му е попречило да узнае какви са фактическите рамки на обвинението. При това положение съдът счита, че следва да упражни правомощието си по чл.63, ал.7, т.1, пр.първо от ЗАНН, като приложи закон за същото нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като преквалифицира санкционната норма в НП на чл.177, ал.5, пр.2 вр. с ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП, за водачите е предвидено наказание глоба в размер от 1 000лв. до 5 000лв. В случая АНО е наложил глоба над средния размер от 4 500 лева, по изложените в НП съображения за системност и с оглед тежестта на нарушението - значителното превишаване нормата от 40 000кг. Съдът счита, че извършеното нарушение действително се отличава с по-висока обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, вземайки предвид, че превишението на максимално допустимата маса е с 6 620кг. В конкретния казус претоварването с повече от 10% до 20% може да се квалифицира като „много тежко нарушение“ с оглед надвишаване на максимално допустимата маса и попада в т.2 от Приложение № 1 „Категория на тежестта на нарушенията“ от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. На следващо място, повторността на нарушението е взета предвид при определяне на 3 наказанието, но е налице и още едно влязло в сила НП за същото нарушение извършено в едногодишния срок от наказването му за нарушение от същия вид, обуславящо системното му извършване, което съдът отчита като отегчаващо обстоятелство. С НП № 38-0005507 от 07.07.2023г. издадено от директора на РД „АА“ – Русе, влязло в сила на 08.08.2023г., за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. с чл.6 от Наредба № 11 на МРРБ му е било наложено наказание в размер на 3 000лв, което не е изиграло своята роля за постигане целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН. По изложените съображения, съдът намира, че АНО е определил съответно с тежестта на нарушението наказание.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0006455 от 23.10.2023г., издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което на Ж. Б. И., ЕГН ********** с адрес в гр.Н. З., обл.С., ул.“Н. К.“ № ., ет.., в частта, с която на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП в размер на 4500 лева, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл.177, ал.5, пр.2 вр. с ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.