Определение № 373 от 15.05.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 373 гр. Монтана, 15.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500235 по описа за 2025 година

ГПК за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от Образувано е по частна жалба на ответника в първоинстанционното производство хххх ЕИК 175330437, гр. С , чрез юрк. В.Т. против Определение № 143/01.02.2025 год. по гр.д. № 1208/2024 г по описа на Районен съд Монтана, с което съдът е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 554/25.11.2024 год. в частта относно присъдените разноски на осн. чл. 38 ЗАдв. на адв. Е. И., АК П представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, пълномощник на ищцата В.

Р. Г., ЕГН ххх от гр. М

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че производството не е било с голяма фактическа и правна сложност, нито е взел предвид наличието на еднотипни производства между страните, в т.ч. и големия обем еднозначна съдебна практика за нищожност на договори за потребителски кредити и акцесорни спрямо тях договори за предоставяне на поръчителство. В конкретния случай, в производството са били разгледани два отрицателни установителни иска за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит и на договор за поръчителство, които били взаимосвързани независимо от различните ответници по тях, поради което присъждането на възнаграждение за процесуално представителство по всеки от исковете считат за злоупотреба с право и в случая не следва да се прилага правилото на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, защото това би довело до нарушаване критериите за справедлив размер на възнаграждението.

1

Моли съда да отмени обжалваното определение, като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 880 лв. на 300 лв., като отбележи, че сумата се дължи солидарно с хххххТ ЕООД.

В срока по чл. 276 от ГПК от насрещната страна е изразено становище за неоснователност на жалбата. Адв. Е. И., АК П представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, пълномощник на ищцата В. Р. Г., ЕГН хх тхх гр. М счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Цитира общностна и национална съдебна практика, постановена след Решението от 25.01.2024 год. по д. № С-438/22 на СЕС, в която се приема, че при предявяването на няколко иска предметът на делото се усложнява, а неприсъждането на разноски на потребителя в пълен обем ще има върху потребителите възпиращ ефект да търсят защита за потребителските си права по съдебен ред.

Окръжен съд Монтана, като взе предвид оплакванията в частната жалба и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна (ответник по делото), в законовоустановения срок по чл. 275 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото пред районния съд е образувано по искове с правно основание 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, т.

19 ЗПП, вр. чл. 11, ал. 10 ЗПК, предявени от адв. Е. И., АК Пловдив, представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, като пълномощник на В. Р.

Г., ЕГН 9307243223 от гр. М срещу хххх ЕИК 175330437 и хххх ЕИК 203508899, за прогласяване нищожността на договор за кредит № 2868706/14.11.2023 год., сключен с първия ответник и на договор за поръчителство към него, сключен с втория ответник.

След проведено едно открито съдебно заседание, в което страните не са се явили, съдът е постановил Решение № 554/25.11.2024 год., с което е отхвърлил иска за обявяване изцяло нищожността на Договор за потребителски кредит № 2868706/14.11.2023 год., сключен с отв. К ЕАД като неоснователен.

Със същото решение е обявил нищожността на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от Договора за потребителски кредит № 2868706/14.11.2023 год., сключен с отв.

К ЕАД поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и е обявил нищожността на Договора за поръчителство към Договор за потребителски кредит № 2868706/14.11.2023 год., сключен между К ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

Така постановеното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Отв. К ЕАД е осъден да заплати на адв. Е. И., АК П представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, сумата от 880 лв. с ДДС, за предоставената безплатна правна помощ на ищцата В. Р. Г., ЕГН 9307243223 от гр. М С молба от 27.12.2024 год. отв. К ЕАД е поискал изменение на решението в частта за разноските, като присъденият адвокатски хонорар на 2 пълномощника на ищцата да бъде намален от 880 лв. на 300 лв., дължим в условията на солидарност между двамата ответници.

С Определение № 143/01.02.2025 год., постановено по гр.д. № 1208/2024 год. на МРС, което е предмет на настоящия инстанционен контрол, районният съд е оставил без уважение искането на К ЕАД за изменение на съдебното решение в частта за разноските като неоснователно, като е изложил съображения, че не следва да се намалява определеното възнаграждение за предоставената на ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като делото е от фактическа и правна сложност.

В случая, видно от доказателствата по делото, адв. Е. И., АК П представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, е предоставила на ищцата В. Р. Г., ЕГН 9307243223 от гр. Монтана безплатна правна помощ на осн. чл.

38, ал. 1 Задв. Претендирано е от пълномощника възнаграждение в размер на 1248 лв. с ДДС (по 624 лв. за всеки иск). С исковата молба са предявени два иска, с цена по 2300 лв. (опредЕ. според стойността на договорите).

Минималното адвокатско възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР съобразно цената на исковете е по 530 лв. за всеки, или общо 1060 лв.

В решението си съдът е приел за основателно въведеното от ответника К ЕАД възражение за прекомерност и като е приел, че същото е основателно, е присъдил по 440 лв. за всеки от двата иска, което възнаграждение е под минимума по наредбата, чиито размери очевидно са възприети само като ориентир от съдебния състав.

Първоинстанционният съд, макар да не е изложил изрични мотиви се е съобразил с посоченото от жалбоподателя Решение от 25.01.2024г. по дело С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е приел определените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения само като ориентир. Извършената преценка за фактическата и правна сложност на делото – предявени са два иска, произтичащи от едно правоотношение, доказателствата са писмени, проведено е едно открито съдебно заседание. Налице е обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, предмет на иска. Тези данни са изцяло съобразени от районния съд при определяне размера на възнаграждението, затова и този съд е определил адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 880 лева.

Настоящият съдебен състав намира така определения размер за съответен на казаните критерии и като така справедлив, в която насока съобразява и че адвокатският труд е високо квалифициран.

С оглед гореизложеното, наведените от жалбоподателя пред настоящата инстанция доводи са неоснователни.

Обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да 3 бъде потвърдено.

При тези мотиви ОС Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 143/01.02.2025 год. по гр.д. № 1208/2024 г по описа на Районен съд Монтана, с което съдът е оставил без уважение искането на хххх ЕИК 175330437, гр. София за изменение на постановеното по делото Решение № 554/25.11.2024 год. в частта относно разноските.

ГПК.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 от Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4