Решение № 5287 от 04.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5287 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.а-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100511250 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4819 от 20.03.2025 г. по гр. д. № 15732 от 2023 г. Софийският районен съд е признал за установено по искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 36, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, предявени от М. С. М., ЕГН:

********** срещу С. Р. Е., ЕГН: **********, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 4400 лева, представляваща сбор от дължими и незаплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие от 08.12.2021г. и 05.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от 10.11.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 34120 за изпълнение на парично задължение от 26.11.2022 г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 61134 от 2022 г., по описа на СРС, като е отхвърлил иска за дължимо и незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.04.2022 г. за горницата над 400 лева до пълния предявен размер от 3000 лева, както и иска за 3000 лева, представляваща дължимо и незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.03.2022 г. Страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от ответника С. Р. Е. срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен искът за сумата от 4400 лева, представляваща сбор от дължими и незаплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие от 08.12.2021 г. и 05.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 10.11.2022 г. до изплащане на вземането. Развива съображения, че районният съд е градил изводи върху документи, представени от ищцовата страна, макар да било доказано, че същите са подправяни и дописвани. Следвало да бъдат съобразявани представени от ответника документи, които са официално заверени и са налични по съответните дела. Ето защо, след като представените от ищцата договори са подправени, то не можело въз основа на тях да се приеме, че между страните е налице облигационно отношение. Излага се 1 подробно описание каква е фактическата обстановка според въззивника. Поддържа, че цялото дължимо възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 18.03.2022 г. по НЧХД №7640/2021г. по описа на СРС е в размер на 3000 лв. и го е платила на ищцата М. в деня на подписване на договора. Излага аргументи, че е заплатила и дължимия хонорар от 3000 лв. по договор за правна помощ и съдействие от 05.04.2022г. по НЧХД № 13139/2020 г. по описа на СРС. По този договор ищцата дори не била изпълнила задълженията си за предоставяне на защита и съдействие на ответницата. Развива подробни съображения, че е заплатила дължимия хонорар от 4000 лв. и по договор за правна помощ и съдействие от 08.12.2021г. по гр.д. № 553/2020 г. по описа на СРС, в деня на подписване на договора.

Неправилни били изводите на районния съд, че списъкът с разноски не можело да се цени като доказателство за платен хонорар. Поддържа, че от приетата от СРС експертиза се установявало, че представените от ищцата договори и пълномощни са дописвани, поради което не можело да се приеме, че отразяват постигнато съгласие между страните и ответникът дължи изпълнение. С тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ищеца М. С. М., с който същата се оспорва.

Развиват се подробни съображения, че между страните е съществувало облигационно отношение във връзка с процесуално представителство, а възнаграждението между адвокат и клиент можело да се договаря свободно, като не било задължително да е вписано в съответните договори. Излага подробни аргументи, че представените от нея договори са автентичните и именно те следвало да бъдат съобразени, като коментира и заключението на съдебно-почерковата експертиза. Посочва, че не се е отказвала от защитата на ответницата, а само е уведомявала съответния съд, че не може повече да я защитава, поради разногласия между тях – тоест, че е била в обективна невъзможност да изпълнява договорите. Намира за правилни изводите на районния съд във връзка със списъка с разноски. Навежда доводи относно това кой какви реквизити има право да попълва в адвокатския договор и защо дописваното от ответницата не следвало да се съобразява. Излага подробни съображения, че са неправилни изводите на СРС, че по договорите за правна помощ от 18.03.2022 г. и 05.04.2022 г. е имало плащане. Обръща внимание на разликата между уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, както и че само адвокатът имал право да удостоверява в договора получаването на определен хонорар. Излага подробни аргументи за това каква работа е извършила в полза на ответницата и какъв труд е положила ангажираната впоследствие адвокат Т.. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Претендират се разноски.

Ищцата М. е подала въззивна жалба срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете й. Неправилни били изводите на СРС, че се е отказала от защитата, без да е съобразено, че е имало уговорено възнаграждение между страните и отношенията между тях са се влошили, което е възпрепятствало ищцата да изпълнява възложената й работа.

Поддържа се, че при липса на уговорено възнаграждение, такова следвало да бъде определено от Адвокатския съвет по реда на чл. 36 ЗА, а не от съда, както си е позволил да направи районният съд. Навежда правни съображения за основателност на предявените искове. Настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски.

Ответницата С. Р. Е. е подала отговор на тази въззивна жалба, с който оспорва същата. Излага подробни аргументи, че не следвало адвокатският хонорар да се определя от Адвокатския съвет и че чл. 36 от ЗА бил неприложим в случая. Настоява се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

По заявление на М. С. М. срещу С. Р. Е. е издадена Заповед № 34120 за изпълнение на парично задължение от 26.11.2022 г. по ч.гр.д. № 61134 от 2022 г. по описа на СРС за сумата от 10 000 лева, представляваща сбор от незаплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие от 08.12.2021 г., 18.03.2022 г. и 05.04.2022 г., ведно 2 със законната лихва от подаване на заявлението /10.11.2022 г./ до окончателното плащане.

С оглед подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за вземанията, предмет на заповедта.

В исковата молба се твърди, че ищцата е адвокат от САК, вписана в регистрите на ВАС с личен № 1900080810, с адрес на упражняване на дейността /адрес на кантората/ в гр.

София. По повод адвокатската й дейност ответницата Е. посетила кантората й през есента на 2020 г. за консултация, като впоследствие я упълномощила за процесуален представител по съдебни дела. В тези отношения на адвокат-клиент сключили и процесните договори, както следва: договор по гр.д. № 553/2020 г., СРС, ГО, 90 с-в, сключен на 08.12.2021г. - за сумата от 4000 лв.; договор по нчхд № 7640/2021 г., СРС, НО, 122 с-в от 18.03.2022г. - за сумата от 3000 лв. и договор по нчхд № 13139/2021 г., съединено с нчхд № 12825/2021 г. на СРС, НО, 13 с-в от 05.04.2022 г. - за 3000 лв. По така описаните договори твърди да е представлявала ответницата пред СРС по съответните дела, както следва: по договор от дата 08.12.2021 г. предоставила услуга процесуално представителство по гр.д. № 553/2020г. на СРС, ГО, 90 св, с уговорено възнаграждение от 4000 лв. главница, а за ответницата възникнало задължението да я заплати до дата 30.04.2022 г. на адреса на кантората й; по договор от дата 18.03.2022 г., предоставила услуга за процесуално представителство и защита на подсъдимата Е. по НЧХД № 7640/2021г., СРС, НО, 122 с-в, с уговорено възнаграждение в размер на 3000 лв. главница, с падеж на плащането до 15.05.2022 г., което задължение следвало да се плати на адреса на кантората й; по договор, сключен на дата 05.04.2022 г. по НЧХД № 13139/2020г., съединено с НЧХД №12825/2021г., СРС, НО, 13 с-в с уговорено между страните адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. главница, осъществила защита на отвеницата Е., в процесуално качество на подсъдима по цитираното НЧХД, а за нея възникнало задължението да заплати до дата 15.05.2022 г. на адреса на кантората уговорения хонорар. Поддържа се, че ответницата се е отказала от услугите й без да я уведоми по делата пред 13. с-в и 122. с-в. Твърди, че с ответницата са в обтегнати отношения, възникнали след действията й по дела, които не е уведомена, че води, но е сочила адреса на кантората й за получаване на книжа без нейно знание и съгласие.

Ответницата не я уведомила, че е оттеглила пълномощията й във връзка с изпълнението на договора пред 90. с-в, пред който внесла писмени бележки и делото приключи с решение.

Твърди, че е предоставила услугата по процесните договори, а ответницата се отказала от договорите без основателна причина, поради което дължала плащане на уговорените възнаграждения.

Ответникът С. Р. Е., чрез адв. А. И., е депозирала писмен отговор на исковата молба.

Твърди, че е заплатила изцяло уговорените адвокатски хонорари на ищцата. Излага съображения, че по пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 18.03.2022 г. по НЧХД № 7640/2021 г. на 122. с-в, НО, СРС, ответникът С. Е. е заплатила изцяло хонорара в размер на 3000 лева в деня на подписване на същите. С молба от 26.05.2022 г. до СРС 122. състав по НЧХД № 7640/2021 г. адвокат М. М. уведомила съда, че има сериозни разминавания в линията на защита с ответника С. Е., като заявила, че не може да продължи да я защитава, но в същата тази молба никъде не се споменавало, че С. Е. не е заплатила уговорения адвокатски хонорар. Поддържа се, че освен че уговореният хонорар е заплатен от С. Е., адвокат М. не е осъществила дължимата, необходима и задължителна правна защита и съдействие по делото и не е изпълнила такава. Впоследствие С. Е. упълномощила друг адвокат и в рамките на следващо заседание делото било прекратено с помирение между страните. Относно пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 05.04.2022 г. по НЧХД № 13139/2020 г. на 13. с-в, НО, СРС, ответникът С. Е. твърди, че е заплатила изцяло хонорара в размер на 3000 лева в деня на подписване на същите. С молба от 26.05.2022 г. до СРС 13. състав по НЧХД № 13139/2020 г. адвокат М. М. уведомила съда, че има сериозни разминавания в линията на защита с ответника С. Е., като заявява, че не може да продължи да я защитава. В същата тази молба никъде не се споменавало, че С. Е. не е заплатила уговорения адвокатски хонорар. Освен че уговореният хонорар е заплатен от С.

Е., адвокат М. не е осъществила дължимата, необходима и задължителна правна защита и 3 съдействие по делото и не е изпълнила такава, а адвокатски хонорар й е заплатен. В последствие С. Е. упълномощила друг адвокат и в рамките на следващо заседание делото е прекратено с помирение между страните. Относно пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 08.12.2021 г. по гр.дело № 553/2020 г. на 90. с-в, ГО, СРС, ответникът С. Е. е заплатила изцяло хонорара в размер на 4000 лева в деня на подписване на същите. Адвокат М. е предоставила списък с разноски по гр. дело № 553/2020 г. 90 с-в, СРС, като е посочила, че е получила адвокатски хонорар в размер на 4000 лева, с което ищцата изцяло потвърждавала заплатения й хонорар от С. Е., като отново адвокат М. не изпълнила поетия ангажимент към С. Е. за правна помощ и дори не подала писмена защита в установения срок от съда. Ответницата твърди, че е упълномощила друг адвокат, който предоставя писмена защита по делото. Тоест, и в този случай адвокат М. не е осъществила дължимата, необходима и задължителна правна защита и съдействие по делото.