Решение № 872 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. А. при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100513619 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №13924/14.08.2023г., постановено по гр.д. №23067/2022г. по описа на СРС, 56 състав, е признато за установено по предявения по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск, че „Революшън рент“ ЕООД дължи на А. Л. Р. на основание чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД сумата от 840 лева, представляваща платено от ищеца възнаграждение по договор за посредничество от 06.09.2021г., дължима от ответника поради неосъществяване на основанието за дължимостта на същото – подписване на договор за наем на имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от 22.12.2021г. по ч.гр.д. №71638/2021г. по описа на СРС, 56 състав. Осъден е ответникът „Революшън рент“ ЕООД да заплати на ищеца А. Л. Р. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1000 лева, представляваща разноски за заповедното и исковото производство.

Подадена е въззивна жалба срещу решението от ответника „Революшън рент“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Р. Я., като се излагат оплаквания, че 1 същото е неправилно и недопустимо. Не били взети предвид всички събрани по делото доказателства и не били съобразени показанията на свидетелите по делото. Съдът не изследвал действителната воля на страните, съобразно предпоставките на чл.20 от ЗЗД. Следвало да се имат предвид обичаите и практиката, че при сключване на наемния договор се заплаща комисионното възнаграждение, както се случило и в конкретния случай. Излагат се доводи, че посредникът само способства за сключването на определена сделка, той е връзката между съконтрагентите, но не е участник в самото сключване на договора, а подпомага този процес. Подписаната разписка можела да се определи като договор за наем, тъй като в същата били упоменати съществените белези на наемното правоотношение, а именно наемна цена и предмет. Не била уговорена писмена форма за действителност на договора за наем. Кога и поради какви причини било прекратено наемното правоотношение било неотносимо към конкретния спор. Отношенията между наемателя и наемодателя след датата на възникване на наемното правоотношение не касаели правоотношенията между възложителя и изпълнителя по договора за посредничество. След като посредникът в изпълнение на договора е съдействал за намиране на жилище и възникване на наемното правоотношение, то независимо от последващото поведение на наемодателя и/или наемателя, на посредника се дължало възнаграждение, съобразно уговореното. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Насрещната страна А. Л. Р., чрез пълномощника адв. С. А., е депозирал писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа се, че ищецът е бил на оглед на апартамент, който е харесал, но не се стигнало до наемане на жилището. Въпреки липсата на сключен договор за наем, ищецът заплатил сумата от 840 лева. Не бил извършен въвод в апартамента, същият бил със сменена ключалка, поради което счита, че не се е осъществило основанието за заплащане на комисионно възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, както и с оглед събраните във въззивната инстанция гласни доказателства, следва да се добави и следното:

Не е спорно между страните по делото, че между тях е сключен договор за посредничество от 06.09.2021г., по силата на който ответното дружество се е задължило да посредничи при наемане от страна на ищеца на недвижим имот с посочени в договора характеристики, при уговорено възнаграждение в размер на 60% без ДДС от договорената месечна наемна цена, платимо в момента на подписване на договора за наем.

Договорът за посредничество е двустранен, консенсуален, неформален и възмезден договор, който не е изрично регламентиран в закона. По силата на този договор посредникът се задължава срещу определено възнаграждение да съдейства за сключването на една или повече сделки. Предмет на договора е не извършването на определена работа, а постигането на един резултат – свързване на страните за сключването на сделката. Посредническата дейност е чисто фактическа и се състои в издирване на страните, установяването на връзки между тях и по такъв начин – подготвяне и създаване на необходимите условия за сключване на сделката.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало договорно правоотношение по 3 договор за посредничество, както и, че уговореното комисионно възнаграждение в размер на 840 лева е платено от ищеца на ответника. На следващо място се установява, че ищецът е провел оглед на апартамент, който е възнамерявал да наеме, но до подписване на договор за наем не се е стигнало. Не може да бъде направен друг извод от представената разписка от В.Х.С., в която е отразено, че същата е получила сумата в размер на 2100 лева като гаранция за подписване на договор за наем, както и от събраните пред първата инстанция гласни доказателства. Налице са преддоговорни отношения с цел сключване на договор за наем, но до сключването му в предвидената от страните писмена форма не се е стигнало, като в настоящото производство не е установено това да е поради поведението на ищеца. Поради изложеното и доколкото не е осъществено от ответното дружество посредничество, което да е довело до сключване на договор за наем, платеното от ищеца комисионно възнаграждение е недължимо платено и подлежи на връщане.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №13924/14.08.2023г., постановено по гр.д.

№23067/2022г. по описа на СРС, 56 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4