Решение № 605 от 27.12.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. Ловеч, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310100935 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от Министъра на правосъдието против Г. Д. Й. за заплащане на обезщетение, изплатено на лица, пострадали от престъпление и на обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че с присъда № 6/04.04.2022 г., постановена по НОХД № 85/2022 по описа на Окръжен съд Ш., ответникът е признат за виновен, за това че на 22.11.2020 г. в гр. Ш. умишлено е умъртвил Г. И.А. и Я.Г.А..

Присъдата е потвърдена с решение от 30.09.2022 г., постановена по ВНОХД № 201/2022 г. на Апелативен съд Варна, потвърдено с решение от 15.02.2023 г., поставено по н. д. № 1004/2022 г. на ВКС.

Твърди се, че на 23.06.2023 г. Т.Г.С. – наследник на Г. И.А., е подала заявление за изплащане на финансова компенсация.

С решение № 6/2025 г. Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпление (НСПКПП) е разрешил предоставянето на правна помощ в размер на 750,00 лв. на С..

На 07.05.2025 г. на С. е заплатена по банков път сумата от 750,00 лв.

Поради забава при заплащане на платената финансова компенсация ищецът претендира от ответника обезщетение за забава за периода 07.05.2025 г. до 30.05.2025 г. в размер на 6,82 лв.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 750,00 лв. – заплатена финансова компенсация по Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпление (ЗПФКПП) на Т.Г.С., наследник на пострадалия Г.

1

И.А., ведно със законната лихва от 31.05.2025 г. до изплащането й и обезщетение за забава в размер на 6,82 лв. от 07.05.2025 г. до 30.05.2025 г. и сторените разноски.

Ответникът не ангажира отговор в указания срок от връчване препис от исковата молба.

В хода на производството представителя на ответника не оспорва, че на Т.Г.С. е изплатена сумата от 750,00 лв.

В хода на производството ищецът се представлява от юрисконсулт Р., която по същество излага становище за основателност на исковата молба по съображения, изложени в нея.

Ответникът се представлява по делото от адв. И., който по същество заявява становище за неоснователност на заявената претенция, тъй като лицето, в полза на което е заплатено обезщетение, не е сторила разноски по погребението на пострадал от престъпление.

Съдът, като обсъди приетите по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните и техните представители, приема за установено следното от фактическа страна:

С присъда № 6/04.05.2022 г., постановена по НОХД № 85/2022 г. по описа на Окръжен съд Ш., Г. Д. Й. е признат за виновен за това, че на 22.11.2020 г. в гр. Ш., местността ** умишлено умъртвил Г. И.А. и Я.Г.А. – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3-то, т. 6, пр. 3-то, вр. чл. 115 НК, като го осъдил на 20 години лишаване от свобода.

С решение от 30.09.2022 г., постановено по ВНОХД № 201/2022 г. на Апелативен съд Варна присъдата е потвърдена.

С решение от 15.02.2023 г. по н. д. № 1004/202 г. на ВКС е оставено в сила решение от 30.09.2022 г., постановено по ВНОХД № 201/2022 г. на Апелативен съд Варна.

След смъртта си Г. И.А. и Я.Г.А. те са оставили за свои наследници по закон низходящите Т.Г.С. и Д.Г.Й., което се установява от удостоверения за изх. № ра 1870 и 1871 от 08.06.2023 г., издадено от Община Ш..

В молба за финансова компенсация по Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпление, подадена от Т.Г.С., пострадала от извършено на 22.11.2022 г. престъпление от Г. Д. Й., умъртвил родителите й Г. и Я.А. се посочва, че С. е претърпяла вреди в размер на 410,00 лв. – психотерапевтични сесии и 1 400,00 лв. – разходи за изработка на паметник на гробното място на Г. И.А. или общо 1 810,00 лв.

В декларация към молбата С. е декларирала, че не е получила обезщетение по друг начин за причинените й имуществени вреди в следствие на извършеното престъпление.

В отговор на отправено запитване от 30.11.2023 г. Община Ш. е предоставила отговор на Министерството на правосъдието относно извършването на социално погребения на починалите лица Я. и А.А.. В отговора се посочва, че в общината не е сторила разходи за погребението на Я. и А.А.. Средният размер на погребални услуги през 2020 г. в общината в частните погребални агенции е 750,00 лв. за едно погребение.

На 07.05.2025 г. Министерството на правосъдието е наредило да се 2 плати на Т.Г.С. сумата от 750,00 лв. – компенсация решение № 5/25 на НСПКПП. По делото не е спорно, че сумата е получена от С..

С оглед така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Предявени са искове заплащане на изплатена финансова компенсация на лице, пострадали от престъпление, с правна квалификация чл. 16 ЗПФКПП и за заплащане на обезщетение за забава, с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.

С влязла в сила присъда ответникът е признат за виновен за умишлено умъртвяване на повече от едно лице с особена жестокост, за което му наложено наказание лишаване от свобода.

Престъплението, за което е осъден Й., попада в предметния обхват на разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 ЗПФКПП.

Молбата за заплащане на обезщетение е подадена в рамките на последните пет години след признаване на ответника за виновен за извършено престъпление по чл. 3, ал. 3 ЗПФКПП.

Тя изхожда от низходящ на починали в следствие на умишлено умъртвяване лица (низходяща на лицата, пострадали от престъплението) правоимащо лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗПФКПП, което е декларирало, че не е получило обезщетение по друг начин.

На обезщетяване по реда на ЗПФКПП подлежат, заедно или поотделно, имуществените вреди, които са пряка последица от престъплението и се изразяват в: 1) разходи за лечение, с изключение на разходите, които се поемат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса; 2) пропуснати доходи; 3) разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски; 4) пропуснати средства за издръжка; 5) разходи по погребение; 6) други имуществени вреди (чл. 14, ал. 1).

Съгласно чл. 19, ал. 2 и чл. 23, ал. 2 ППЗПФКПП разходите за лечение и за погребение се удостоверяват с първични счетоводни документи съгласно Закона за счетоводството. По отношение на разходите за погребение, при липса на счетоводни документи за сторени разходи към датата на извършване на погребението, комисията служебно изисква информация за средния размер на погребалните услуги, предоставяни от погребалните агенции в общината по адрес на починалото лице.

В молбата за заплащане на обезщетение С. е заявила, че е сторила разноски за психологически консултации и за изработка на паметник.

Разходите за изработка на паметник, за които е претендирано обезщетение, не съставляват имуществена вреда, за обезщетяването на която правоимащите лица имат право на обезщетение. На обезщетяване подлежат само разходите към датата на погребението (за изкопаване на гробно място, ковчег, поставяне на кръст при християнски погребения, транспорт до гробното място, траурни услуги и такива по самото погребение). Паметните плочи, съобразно установените традиции в страна, се постановят не по време на погребението, а след това, обичайно на година след настъпване на смъртта.

По отношение на разходи за психологически консултации разходоправдателни документи не са ангажирани от С..

Искания за покриване на разходи за погребални услуги не са правени, с 3 оглед на което за обезщетяване на такива, вкл. по средни цени, не са били дължими на лицето, инициирало производството по компенсация.

С решението, с което е разпоредено заплащането на обезщетение за имуществени вреди за погребение, не е отговорено на искането на правоимащото лице, с оглед на което с предложеното изпълнение от Министерството на правосъдието не е придобило регресни права срещу ответника.

При направения извод за липса на главно вземане, не са налице основания за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение върху търсената сума.

При направения извод искането за заплащане на разноски, заявено от ищеца, не следва да се уважава.

По делото ответникът е представлява от адвокат безплатно. В хода на производството той е участвал в рамките на проведеното по делото открито съдебно заседание. Позицията си той е изложил при липса на отговор, т. е. при изчерпвана възможност за навеждана на възражение по фактите и за ангажиране на доказателства във връзка с тях. Възраженията, които той е изложил са по редовност на исковата молба, а по същество изложено становище по основателността на претенцията. Съобразявайки процесуалната активност на адв. И. съдът определя възнаграждение за предоставената от него правна помощ в размер на 300,00 лв., което при изхода на спора, следва да се възложи за заплащане на ответника.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВРЪЛЯ заявените от Министерството на правосъдието, с адрес: ** против Г. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес: Затвора Ловеч, гр. Ловеч, ул.

„Могилата“ № 1 за заплащане на сумата от 750,00 лв. (седемстотин и петдесет лева) – заплатена финансова компенсация по Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпление на Т.Г.С., наследник на пострадалия Г. И.А., ведно със законната лихва от 31.05.2025 г. до изплащането й и обезщетение за забава в размер на 6,82 лв. (шест лева и осемдесет и две стотинки) за периода от 07.05.2025 г. до 30.05.2025 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на Министерството на правосъдието, с горните данни, за присъждане на сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА Министерството на правосъдието, с адрес: ** да заплати на адв. М. М. И., адвокат от АК Ловеч, с адрес: ** възнаграждение за предоставена от него безплатна правна помощ в полза на Г. Д. Й., в размер на 300,00 лв. (триста лева).

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 4

5