Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1683 от 02.04.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 540/2025
Вид
Определение № 1683
Подписан
02.04.2025
В сила
02.04.2025
Състав
Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 390, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 464, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 464, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1683 гр. Варна, 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500540 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.

Възз.ч.гр.дело № 540/2025год. по описа на ВОС е образувано по частна жалба на „ЧИФЛИКА БГ“ ЕООД ЕИК 202906747 гр.Варна, чрез пълномощник адв. И. З. с адрес ***********, против Определение № 12985/15.11.2024г., постановено по ч.гр.д. № 14463/2024г. по описа на ВРС, с което съдът е допуснал ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещ иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във чл. 3 от ГПК, предявим от „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 148146820 гр. Варна, ж. к. „Трошево“, бл. 51, вх. Е, ет. 4, ап. 72, срещу „ЧИФЛИКА БГ“ ЕООД ЕИК 202906747 със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, ж. к. „Студентски град“, бл. 34Б, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 14400 лв., представляваща имуществени вреди, причинени в резултат на злоупотреба с процесуални права, съставляваща пропусната полза за периода 03.11.2023 г. – 15.11.2024 г. от невъзможността за отдаване на имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, ***А, под наем или лично да бъде ползван за търговска дейност, чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР” върху вземането до размер от 14400 лв. на ответника като взискател по изп. дело № 766/2023 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, с рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие – ОС – Варна, на основание чл. 390, ал. 1 вр. чл. 391, ал. 1 ГПК, срещу представяне на парична гаранция в размер на 1440 лв. по сметка на ВРС.

Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на процесуално правни норми, а наложената обезпечителна мярка е неподходяща и ограничаваща правната сфера на ответника. Сочи се, че към молбата не са ангажирани убедителни писмени доказателства за нейната основателност. Липсва обосновка как е формирана исковата сума; липсва конкретика какви са вредите и с кои права е злоупотребил бъдещият ответник. Към молбата липсват доказателства за влизане в законна сила на протоколно определение 1

№ 151/27.06.2024г. по гр.д. № 352/2023г. по описа на ОС Кърджали, както и доказателства за влизане в законна сила на Постановлението за възлагане на недвижим имот от 03.11.2023г. но ЧСИ 895. Сочи се, че неправилно съдът е приел молбата за основателна и допуснал обезпечаването, доколкото в молбата на бъдещия ищец липсват подробни доводи по какъв начин гр.д. № 701/2023г. по описа на ВОС и гр.д. № 352/2023г. по описа на ОС Кърджали са попречили на молителя да установи владение, съотв. да ползва имота в качеството си на собственик. Твърди се, че липсва идентичност по отношение на фактическите твърдения и заявения петитум на иска. Моли за отмяна на определението. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от молителя.

Ответникът по частната жалба – „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 148146820 в подадения писмен отговор счита същата за неоснователна и настоява за потвърждаване на постановения съдебен акт.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, при надлежно учредена представителна власт за пълномощника, в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Производството по жалбата е допустимо и същата подлежи на разглеждане по същество :

Съгласно разпоредбата на чл.390 от ГПК, съдът може да допусне обезпечение на бъдещ иск, който молителят ще предяви против ответника по молбата, като в молбата за обезпечение молителят следва да конкретизира иска, чието обезпечение търси, както и желаната обезпечителна мярка.

Съдът следва да се увери, че молителят има право на обезпечаване на иска. Такова право той има, когато бъдещият иск, чието обезпечаване търси, е процесуално допустим, вероятно основателен и е налице интерес от обезпечаване на иска, т.е. нужда от обезпечаване на иска и посочената обезпечителна мярка е подходяща и оправдана, с оглед вида на търсената правна защита.

За да допусне обезпечение на иска, съдът следва да установи кумулативната наличност на посочените предпоставки. В производството по обезпечаване на бъдещ иск е достатъчно молителят да посочи обстоятелствата, на които основава материалното право, чиято защита ще потърси от съда в рамките на срока, определен с акта по обезпечението, да потвърди тези си твърдения с писмени доказателства и да установи, че е налице обезпечителна нужда.

Преценката за вероятната основателност на иска е обща, съобразно нуждите на обезпечителния процес и се извършва на базата на изложените в исковата молба фактически твърдения и представени писмени доказателства.

В молбата си бъдещият ищец „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 148146820 твърди, че е взискател по изп.д. № 1343/2023г. по описа на ЧСИ с рег. № 895, по което длъжник е „ДЖЪНГЪЛ“ ЕООД ЕИК 148053387 гр.Кърджали.

Като взискател по същото изпълнително дело, на осн. чл. 456 от ГПК, е присъединен „ЧИФЛИКА БГ“ ЕООД ЕИК 202906747 гр.Варна, въз основа на удостоверение, изд. по изп.д. № 766/2023г. на ЧСИ рег. № 808.

Твърди се, че вземанията на взискателите по изп.д. № 1343/2023г. са напълно удовлетворени, тъй като събраната от осребряването сума е 2 достатъчна за погасяване задълженията на длъжника.

Сочи се, че след успешно проведена публична продан, на 03.11.2023г. в полза на „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 148146820 е издадено Постановление за възлагане на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.

Роза 29А и представляващ кафе-аператив. Същото е влязло в законна сила на 25.09.2024г.

Твърди се, че независимо от факта на пълно удовлетворяване на вземането си от ДЖЪНГЪЛ“ ЕООД ЕИК 148053387, „ЧИФЛИКА БГ“ ЕООД ЕИК 202906747 депозира пред ОС Кърджали молба, с която предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл. 464, ал.1 от ГПК срещу „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 148146820, въз основа на която е образувано гр.д. № 352/2023г. Същото е прекратено поради недопустимост предвид липсата на правен интерес от водене на иска, но не е влязло в законна сила поради обжалването му от „ЧИФЛИКА БГ“ ЕООД ЕИК 202906747.

На следващо място се твърди, че преди образуване на гр.д. № 352/2023г. по описа на ОС Кърджали, пред ОС Варна е образувано производство по обезпечаване на иска по чл. 464, ал.1 от ГПК по ч.т.д. № 701/2023г.

Постановеният съдебен акт, с който молбата е била уважена, е отменен с определение № 93/08.02.2024г. по описа на Апелативен съд Варна.

Твърди се, че с недобросъвестното си процесуално поведение „ЧИФЛИКА БГ“ ЕООД ЕИК 202906747 гр.Варна възпрепятства молителя да влезе във владение на имота като сочи, че съгласно съдебната практика при оспорването на вземането по чл. 464 от ГПК, ако взискателят с оспорено вземане е участвал в публичната продан и е придобил имот, той ще запази собствеността върху имота, ако искът бъде отхвърлен, съотв. ще го загуби, ако искът бъде уважен. Позовава се на практиката, че ако взискател с оспорено вземане бъде обявен за купувач и му бъде възложен недвижим имот, то влязлото в законна сила постановление за възлагане му се предава за вписване в имотния регистър, съотв.получава възможност да се разпорежда с имота след като с влязло в сила решение бъде отхвърлен иска по чл. 464 от ГПК. Т.е. и двете хипотези – правото да получи суми по влязло в сила разпределение и правото да получи постановление за възлагане, вземането на взискателят с оспорено вземане ще се погаси (със сумата по разпределението или със стойността на закупения имот) след влизане в сила на решението по чл. 464 от ГПК. В отговора на частната жалба се твърди, че към момента на подаването й липсва произнасяне на Апелативен съд Пловдив по частната жалба гр.д. № 352/2023г. по описа на ОС Кърджали, подадена от „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 148146820.

В молбата си за обезпечаване на бъдещия иск по чл. 45 от ЗЗД във вр.чл.

3 от ГПК молителят сочи, че искът по чл. 464 от ГПК е подаден от „ЧИФЛИКА БГ“ ЕООД ЕИК 202906747 при липса на правен интерес, а впоследствие като се възползва от възможностите в ГПК депозира „всякакви частни жалби срещу актове на ЧСИ и съда, като ги подава неокомплектовани, без такси, което мотивира съдилищата да ги оставят без движение и по този начин допълнително се бавят процедурите по обжалване.“ Твърди, че доколкото е възпрепятстван да влезе във владение на имота, считано от датата на издаване на постановлението – 03.11.2023г. до момента на подаване на молбата – 15.11.2024г. по изложените обстоятелства, то за 3 посочения период търпи финансови загуби и пропуснати ползи от нереализиране на приходи от ползването на имота самостоятелно или чрез отдаването му под наем за търговска дейност, определени по размер от 1200 месечно. Сочи, че исковата му претенция за посочения период възлиза общо на сумата от 14 400 лева.

Бъдещият иск за отговорност за вреди от злоупотреба с процесуални права по правното си естество е деликтна, поради което дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, както и неимуществени вреди.

От ангажираните към молбата писмени доказателства се установява, че пред ЧСИ рег. № 895 е образувано изп.д. № 1343/2023г. от взискателя „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 148146820 срещу длъжника „ДЖЪНГЪЛ“ ЕООД ЕИК 148053387. По същото дело бъдещият ответник „ЧИФЛИКА БГ“ ЕООД ЕИК 202906747 е присъединен взискател. В изпълнителното производство е продаден на публична продан имот, собственост на длъжника, като обявен за купувач е взискателя „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 148146820. Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 25.09.2024г.

Не се оспорва от бъдещият ответник, че вземането му е изцяло удовлетворено, както и че реализираната продажна цена в изпълнителното производство надвишава целия дълг по изпълнителното дело, с което са гарантирани правата на всички взискатели по делото, вкл. и неговите.

Независимо от този факт, в срока по чл. 464, ал.2 от ГПК, а именно – в едномесечен срок от разпределението, същият е предявил иск за оспорване на вземането на кредитора „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД. Производството по същия е прекратено поради недопустимост, като се твърди от молителя, че с процесуалното си поведение бъдещият ответник пречи на влизането му в сила. Доколкото ЧСИ, който по аналогия на чл. 464, ал.1, изр. второ от ГПК, задържа предаването на необходимите документи на купувача за вписване в АВп, то се възпрепятства ползването на имота от придобИ. го взискател било лично или чрез отдаване под наем. По арг. от чл. 498, ал.1, изр.второ, за да бъде въвeден във владение купувачът следва да представи доказателства за вписване на постановлението за възлагане, което по изложените по-горе обстоятелства е невъзможно преди приключване на производството по иска с правно основание чл. 464, ал.1 от ГПК, водено от „ЧИФЛИКА БГ“ ЕООД ЕИК 202906747.

От ангажираните писмени доказателства се установява, че бъдещият осъдителен иск е допустим, а предвид поведението на бъдещият ответник, предявил отрицателен установителен иск за оспорване вземането на кредитора, при наличието на данни за цялостно удовлетворяване на вземането му, съотв.на всички кредитори, при което ограничава свободното ползване на имота от придобИ. го взискател, бъдещият ищец, то същият е и вероятно основателен.

Искът е индивидуализиран по основание и размер, като цената на иска е определена по размер на чистата печалба, която ищецът би получил при личното му екплоатиране или при отдаването му за възмездно ползване на трето лице.

При тези данни е налице обоснован и законосъобразен извод на районния съд за наличие предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК.

4

Обезпечителната нужда при бъдещ осъдителен иск се предполага.

Същевременно евентуалната вреда за бъдещия ответник от неоснователно предявения иск е гарантирана с допуснатата от съда парична гаранция, определена по размер на 10 % от цената на бъдещия иск.