Решение № 158 от 28.04.2022, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 2026/2021
- Вид
- Решение № 158
- Подписан
- 28.04.2022
- В сила
- 31.05.2022
- Състав
- ИРЕНА ВАСИЛЕВА РАБАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.1, т.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 158 гр. Ловеч, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20214310102026 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.422 от ГПК.
Цена на иска:238,54 лв.-главница и 33,57 лв. - лихва
Съдът е сезиран с искова молба,подадена от „В и К „АД , със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Райна Княгиня”№1А, представлявано от Изп.директор Данаил Красимиров Събевски, чрез адв.В.Н. от ЛАК, съд.адрес: гр.Ловеч, ул. ”Търговска” №21, ст.204 против Т. П. Ц., с адрес: гр. Ловеч, *******.
Ищецът излага в исковата молба, че ответникът е абонат на «В и К» АД Ловеч, регистриран в недвижим имот, находящ се в гр.Ловеч, *******, като за доставена питейна вода към същия на негово име е открита партида № 101413. Твърди се, че доставката на водата се извършва на база договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор «ВиК»АД – Ловеч, които са одобрении от ДКЕВР /сега КЕВР/ на основание чл.6, ал.1, т.1 от Закона за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги, обявени са публично на сайтовете на КЕВР и на «ВиК»АД – Ловеч и са публикувани във вестник «Ловеч прес», бр. от 01.09.2014 г..
Ищецът твърди, че неговото основно задължение е да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчна такава, а основно задължение на ответника – потребител е да заплаща консумираната и отчетена вода. Наведени са твърдения, че за доставена питейна вода до посочения имот, за периода 28.09.2018 г. – 22.02.2021 г. ответникът дължи сумата от 238,54 лв. по издадени 27 бр.фактури, като точните суми по всяка фактура са посочени в 1
Извлечението за задължението на абоната, приложено като доказателство по делото.
Твърди се още, че върху неизплатените задължения от падежа на всяка от процесните фактури до датата 19.04.2021 г. е начислено обезщетение за забавено изпълнение в общ размер на 33,57 лв.
Ищецът посочва, че въпреки възникналото задължение на ответника, същият не е заплатил горепосочената сума, поради което е подал по реда на чл.410 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение. Въз основа на заявлението в РС – Ловеч е образувано ч.гр.д.№ 594/2021 г. по описа на ЛРС и по него е издадена заповед за изпълнение.
В ИМ се твърди, че всички фактури са издадени на база извършено измерване с изправен технически водомер, като измерените количества потребена питейна вода са проверени лично и вписани в карнета по партидата на ответника от служител на дръжеството, отговарящ за процесния имот. Изтъква се също, че фактурите да отразени в счетводствто на «ВиК» АД - Лове
МОЛИ съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на „ВиК”АД – Ловеч сумата от 238,54 лв., представляваща незаплатена цена на доставената на ответника питейна вода, за перода 28.09.2018 г. – 22.02.2021 г., по издадени в този период фактури, ведно със законната вихва върху дължимата сума, считано от 23.04.2021 г. до изплащане на цялата сума.
МОЛИ съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 33,57 лв., представляваща дължимата мораторна лихва върху неизплатените суми от падежа на всяка от процесните фактури до датата 19.04.2021 г.
Претендирани са и всички направени по делото съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от служебно назначения особен представител на ответника – адв.И. К.. Счита, че договореното в Общите условия по договора не отговаря на добрите нрави и норми. Не възразява да бъде назначена съдебносчетоводна експертиза.
В о.с.з. ищeцът –„В и К”АД-Ловеч се представлява от адв.Н., който поддържа предявения установителен иск и моли да бъде уважен в пълния претендиран размер.
Подробни фактически и правни доводи са развити в хода на устните състезания.
Ответника Т. П. Ц. не взема лично участие в процеса, представлява се от особен представител – адв. Ил. К.. Моли, съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан..
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №794/2021 г.по описа Ловешки РС се установява, че по повод подадено от ищеца заявление е издадена заповед №435 от 23.04.2021 год, с която е съдът е разпоредил длъжникът Т. П. Ц. да заплати на кредитора „В и К „ АД сумата от 2
238,54(двеста тридесет и осем лева и 54ст) - главница, с 33,57 лв. /тридесет и три лева и 57ст/ - мораторна лихва от 01.11.2018 г. до 19.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението – 23.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – разноски по делото за държавна такса.
С Разпореждане №1871 от 27.09.2021 г. заповедният съд е приел, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.
Установява се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 29.09.2021 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” АД Ловеч потребители на ВиК услуги са физически и юридически лица собственици и ползуватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически и физически лица - собственици и ползуватели на имоти в етажна собственост; предприятия ползващи вода от водоснабдителната мрежа на населените места за технологични нужди или подаващи на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
По делото не е спорно, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги , като доставената питейна вода за регистрирани на негово име недвижим имот, находящ се на адрес: гр.Ловеч, ул.“Г.С.Расовски“№2, вх.А, ет.1 се заплаща по партида с № 101413.
Не е спорен също и фактът, че дружество-ищец е ВиК оператор по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.
От представеното по делото от ищеца извлечение от задължението на потребителя – ответник с № 101413 е видно, че към 19.04.2021 г. потребителят Т. П. Ц. дължи сумата от 238,54 лв., представляваща неплатената главница по 27 броя фактури и мораторна лихва за просрочие към горната дата в размер на 33,57 лв.
По делото са представени копия от 27 бр. фактури, както следва: ф-ра № 210143744 от 28.09.2018 г. на стойност 31,04 лв, ф-ра №210144012 от 31.10.2018 г. на стойност 4,78 лв., ф-ра №210144282 от 30.11.2018 г. на стойност 7,17 лв, ф-ра №210144559 от 27.12.2018 г. на стойност 7,16 лв, ф-ра №210144835 от 31.01.2019 г. на стойност 7,16 лв, ф-ра №210145106 от 28.02.2019 г. на стойност 9,55 лв, ф-ра №210145377 от 29.03.2019 г. на стойност 7,16 лв., ф-ра №210145660 от 30.04.2019 г. на стойност 11,94 лв, ф-ра №210145932 от 31.05.2019 г. на стойност 9,55 лв., ф-ра №210146207 от 28.06.2019 г. на стойност 7,16 лв, ф-ра №210146476 от 31.07.2019 г. на стойност 9,55 лв, ф-ра №210146749 от 30.08.2019 г. на стойност 16,72 лв, ф-ра №210147020 от 30.09.2019 г. на стойност 2,39 лв, ф-ра №210147289 от 31.10.2019 г. на 3 стойност 3,11 лв, ф-ра №210147554 от 29.11.2019 г. на стойност 12,44 лв, ф-ра №210147825 от 30.12.2019 г. на стойност 6,23 лв, ф-ра №210148099 от 30.01.2020 г. на стойност 6,23 лв, ф-ра №210148365 от 28.02.2020 г. на стойност 3,17 лв, ф-ра №210148903 от 30.04.2020 г. на стойност 3,17 лв, ф-ра №210149173 от 20.05.2020 г. на стойност 3,17 лв, ф-ра №210149974 от 20.08.2020 г. на стойност 3,17 лв, ф-ра №210150239 от 21.09.2020 г. на стойност 3,17 лв, ф-ра №210150514 от 20.10.2020 г. на стойност 3,17 лв, ф-ра №210150737 от 20.11.2020 г. на стойност 50,71 лв, ф-ра №210151052 от 15.12.2020 г. на стойност 3,17 лв, ф-ра № 210151317 от 22.01.2021 г. на стойност 3,17 лв. и ф-ра №210151586 от 22.02.2021 г. на стойност 3,14 лв.
На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че гореописаните фактури са отразени в счетоводството на „ВиК Ловеч“ издадени на потребителски № 101413 и собственик на партидата Т. П. Ц., гр. Ловеч, *******. Общата стойност на описаните фактури за 238,54 лв. е с включено ДДС, което е внесено в съответния период. Съгласно заключението, ценовите ставки за предоставените водоснабдителни и канализационни услуги, отразени в процесните фактури, съответстват на тези определени с посочените заповеди на изпълнителния директор на „ВиК“АД Ловеч, а отразените цени в тези заповеди съответстват на определените цени от ДКИВР, които подробно са посочени в т.2 от констативната част на експертизата.Експертизата е установила, че размерът на дължимата мораторна лихва за периода от датата на възникване на задължението за плащане по всяка една фактура до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2021 г. е в общ размер на 33,57 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за установяване, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед №435 от 23.04.2021 г., издадена по ч.гр.д.№794/2021 г. Искът е с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК - за установяване на вземане, представляващо стойност на доставена, отведена и пречистена вода.
За процесния период отношенията между потребителите и оператора „ВиК”са се уреждали от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн.ДВ, бр.88 от 08.10.2004г./. Съгласно чл.8 от Наредба №4 „получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или от оправомощени от него/тях лица и съответен регулаторен орган. Операторите задължително следва да публикуват одобрените общи условия най-малко в един централен и един местен ежедневник, като в чл.8, ал.3 е предвидено, че Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник, като в 30 – дневен срок от влизането им в сила потребители, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, с което да предложат различно общи условия.
4
В исковата молба ищецът се позовава на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, одобрени от ДКЕВР, на основание чл.6, ал.1, т.1 от Закона за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги, с Решение №ОУ-09/11.08.2014г. и обявени публично на сайтовете на КЕВР и на „ВиК” АД-Ловеч. По делото са ангажирани доказателства, че в изпълнение изискванията на закона, Общите условия са публикувани в местния ежедневник „Ловеч прес“,бр.67 от 01.09.2014 г. Не са налице данни ответникът като потребител и страна по договора при общи условия да е възразил в рамките на едномесечния срок от влизането им в сила, което да е основание за договаряне на индивидуални условия за доставка и отчет. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба №4/2004 г. и Общите условия на ВиК – Ловеч.
Събраните по делото доказателства налагат извод, че ищецът ВиК-Ловеч е изпълнил своето основно задължение като ВиК оператор и като страна по договора при общи условия, е предоставил услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчна вода от процесния обект, находящ се на „Г.С.Раковски“№2, вх.А, ет.1 в гр.Ловеч. От страна на ищеца по делото са ангажирани допустими и относими доказателства, въз основа на които съдът приема за доказани твърдените положителни факти, от които извлича изгодни за последици. Представените от него писмени документи са годни такива и не са оспорени от ответната страна, и макар да са съставени от дружеството, това е извършено по законоустановен ред, поради което те служат за доказване на твърдените от него факти.