Присъда № 60 от 13.07.2021, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда №60 от 13.07.2021г. по НОХД №1946/2021г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

Районна прокуратура – П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Н. С. Т., ЕГН:**********, за това, че за времето от 10.08.2018г. до 16.08.2018г. в гр.П. в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински частни документи: Договор за мобилни услуги – Заявка №***, договор за лизинг – Заявка №*** и Декларация – съгласие от 10.08.2018г., Договор за мобилни услуги – Заявка №***, Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на „Теленор“ – Заявка №***, Договор за лизинг – Заявка №***, Заявление за оттегляне на заявлението за пренос на номер/а в мрежата на „Теленор“ №GLOB***, Договор за мобилни услуги – Заявка №***, Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на „Теленор“ – Заявка

№***,

Допълнително споразумение към

Договор за мобилни/фиксирани услуги №***, Договор за лизинг от 16.08.2018г., Декларация – съгласие от 16.08.2018г. и Договор за паричен заем “Вивакредит“ план“ №***, Разходен касов ордер №***г., подадени до „Вива кредит“ ООД и „Теленор България“ ЕАД е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума от 600 лв. и 3 броя мобилни апарати – „Самсунг Галакси Ес 9 Блек“ на стойност 1 609,90 лв., „Самсунг Галакси Ес 9 Голд“ на стойност 1 609,90 лв. и Самсунг Галакси Ес 9 + Пърпъл“ на стойност 1 759,90 лв., или всичко на обща парична стойност 5 579,70 с намерение да ги присвои, както следва:

- на 10.08.2018г. чрез използване на неистински частни документиДоговор за паричен заем „Вива кредит план“ №5460190 - 10.08.2018г., Разходен касов ордер №***г., в които като кредитополучател е вписана Т. Н.

Д., е получила сумата от 600,00 лв., собственост на „Вива кредит“ ООД, с намерение противозаконно да я присвои;

-на 10.08.2018г. чрез използване на неистински частни документиДоговор за мобилни услуги – Заявка №***, договор за лизинг – Заявка №*** и Декларация – съгласие от 10.08.2018г., в които като потребител и лизингополучател е вписана Т. Н. Д., е получила мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 9 Блек“ на стойност 1 609,90 лв., собственост на „Теленор България“ ЕАД, с намерение противозаконно да го присвои;

- на 16.08.2018 г. чрез използване на неистински частни документи Договор за мобилни услуги – Заявка №***, Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на „Теленор“ – Заявка №***, Договор за лизинг – Заявка №***, Заявление за оттегляне на заявлението за пренос на номер/а в мрежата на „Теленор“ №GLOB***, Договор за мобилни услуги – Заявка №***, Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на „Теленор“ – Заявка №***, Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги №***, Договор за лизинг от 16.08.2018г., Декларация – съгласие от 16.08.2018г., в които като потребител и лизингополучател е вписана Т. Н. Д., е получила мобилен телефон - „Самсунг Галакси Ес 9 Голд “ на стойност 1 1

609,90 лева и мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 9 + Пърпъл“ на стойност 1 759,90 лева, собственост на „Теленор България„ ЕАД с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.212, ал.1, пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство по настоящото дело ощетените юридически лица „Вива кредит“ ООД и „Теленор България“ ЕАД са били надлежно уведомени за възможността да се конституират като страна в процеса – граждански ищец. От тази възможност са се възползвали и двете дружества. Предявените граждански претенции обаче не са били приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като молбите, в които са били обективирани не отговарят на изискванията на НПК.

Съдебното производство по делото е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК, като е одобрено изразеното съгласие на подсъдимата Н.Т. и нейния защитник – адв.

М.Н., да не бъде провеждан разпит на свидетелите Т. Х. С. и К. Х. М., както и на вещите лица Р. С. А. и Е. Т. Ч., изготвили експертните заключения на две стоково – оценъчни експертизи и една съдебно - почеркова експертиза в хода на досъдебното производство, като е обявено, че при постановяване на присъдата си съдът непосредствено ще се ползва от съдържанието на съответните протоколи за разпит на тези свидетели, както и от експертните заключения по назначените и изготвени експертизи в хода на досъдебното производство.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа частично повдигнатото обвинение. Не поддържа обвинението в частта, касаеща получаването на чуждо движимо имущество - мобилен апарат „Самсунг Галакси Ес 9 Голд“ на стойност 1609,90 лв., собственост на „Теленор България„ ЕАД. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, което да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок от пет години. Направените по делото разноски счита, че следва да бъдат възложени на подсъдимата.

Защитникът на подсъдимата - адв. М.Н., счита, че повдигнатото спрямо подзащитната й обвинение не е доказано по категоричен и несъмнен начин.

Моли за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимата Н.Т. не се признава за виновна, дава обяснения по обвинението. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си, а при дадената й последна дума моли за оправдателна присъда.

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата Н. С. Т. е родена на *** в гр. П., общ. П., обл. П., постоянен адрес: с. Ж., обл. П., *** и настоящ адрес в гр. П., обл.

П., кв. „И.“, ***, ет.4, ап.10, *****, българска гражданка, омъжена, работеща, със средно образование, неосъждана, ЕГН:**********.

2

Подсъдимата Н.Т. и свид. Т.Д. били семейни приятелки. Подсъдимата Т. била съпруга на кума на свидетелката. Двете гледали малолетните си деца заедно, като често излизали на разходка и си ходели на гости. По – често подс.

Т. посещавала дома на свид. Д..

На 10.08.2018г. преди обяд подс. Т. посетила обичайно своята приятелка - свид. Д., в дома й в гр. П., ЖК „Т.“, бл.106, вх.Е, ет.7, ап.31, за да излязат с децата на разходка. Подс. Т. била заедно с дъщеря си. Свид. Т.Д. притежавала български документ за самоличност - лична карта №644745924, издадена от МВР гр. П., с валидност до 07.08.2023г., която лична карта носила в портмоне, поставено в чанта, закачена на детската количка. Подс. Т. изчаквала свид. Д., докато последната се преобличала в друга стая. Подс. Т. решила да вземе личната карта на свид. Д.. Бръкнала в чантата на свид. Д. и взела личната й карта от портмонето, като я скрила в себе си. В този момент свид. Д. преминала от една стая в друга и забелязала, че подс. Т. си измъква рязко ръката от чантата й, но тогава не обърнала внимание на действията й и не реагирала.

След като се преоблякла, свид. Д. заедно с подс. Т. и децата им излезли на разходка. Свид. Д. искала да посетят магазин на търговска верига „Технополис“, за да остави своя вещ за ремонт. Преди това същите посетили магазин „Триумф“, находящ се в ЖК „Т.“ на ***. Подс.Т. заявила на свид. Д., че ще влезе в търговския обект, тъй като имала да свърши свои задачи и искала да посети намиращо се в обекта химическо чистене. Свид. Д. заедно със своите децата останала извън търговския обект. В търговския обект се намирали и изнесени офиси на различни други дружества, сред които и офис на дружество за бързи кредити – „Вива кредит“ ООД – гр. С.. Подс.

Н.Т. била облечена с бяла блуза, на гърба си носела червена чанта, а косата й била вързана на опашка.

Така на 10.08.2018г. около обяд подс. Н.Т. посетила офиса на „Вива кредит“ ООД, където влязла заедно с дъщеря си. В същия ден на работа в офиса била свидетелката Г.А.. Подс. Т. заявила на свид. А., че била кандидатствала чрез кол-центъра за кредит в размер на 600 лв. и била одобрена. Свид. Г.А. поискала личен документ на подс. Т., за да провери данните в системата. Последната извадила личната карта на свид. Т.Д. и я предоставила на свид. А., която подготвила документите й. Процедурата по проучване и одобрение на кредита била вече извършена от служители в кол – центъра на „Вива кредит“ ООД. Свид.А. предоставила на подс. Т. да подпише документи за отпускане на кредита. Бил изготвен договор за паричен заем „Вивакредит План“ №***, сключен между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287 – гр. С., представлявано от управителя Десислава Д., чрез Г.А., КОД 73650 на длъжност кредитен консултант, като заемодател и Т. Н. Д., ЕГН:***, л.к. №644745924 с постоянен адрес в гр.Карлово и настоящ адрес в гр.П., кв.Т., бл.106, вх.Е, ет.7, ап.21, като заемател, по силата на който заемодателят се задължавал да предаде в собственост на заемателя сумата от 600 лв., която сума заемателят се задължавал да върне при посочените в 3 договора условия. Договорът бил подписана от свид. А. за заемодател и от подс. Н.Т. за заемател, която собственоръчно вписала и трите имена на Т. Н.

Д.. Подс. Н.Т., представяйки се за Т.Д., подписала декларация за обработване на личните данни и копие на личната карта на Т.Д., в които документи собственоръчно изписала и трите имена „Т. Н. Д.“. Накрая бил съставен и разходен касов ордер №***г., който ордер подс. Т. подписала лично в графа получил сумата над името на „Т. Н. Д.“. След като подсъдимата подписала всички документи, свид. А. й предоставила сумата от 600 лв. по усвоения кредит. Подс. Т. взела паричната сума и напуснала обекта.

Междувременно свид. Т.Д. потърсила личната си карта, тъй като се сетила, че в магазин „Технополис“ може да й я поискат. Същата проверила в чантата си, но не я открила. Не открила и портмонето, в което стоял документът й за самоличност. Свид. Д. позвънила на съпруга си да провери в неговите вещи, но същият й казал, че я няма при него. Свид. Д. се притеснила и споделила на подс. Т. когато последната се върнала. Двете, без децата, се върнали в жилището на свид. Д., за да търсят личната й карта. В един момент подс. Т. извикала, че е намерила личната карта на секция в коридора на жилището на свид. Д.. Двете отново излезли и се отправили към магазин „Технополис“ в ЖК „Т.“ в гр. П.. След като свид. Д. си свършила работата в магазин „Технополис“, подс. Т. помолила свид. Д. да минат през офис на мобилния оператор „Теленор“, находящ се до бл.1 в ЖК „Т.“. Подсъдимата Т. посетила офиса, а свид. Д. останала отвън с децата. В същия ден в посочения офис изпълнявали трудовите си задължения и свидетелите М. П. Ч. – заместник управител на обекта и И. А. Я. – продавач консултант. Подс. Т. се представила за свид. Т.Д. и като цитирала единния граждански номер /ЕГН/ на свид. Д., поискала да й бъде извършена справка дали може да си вземе мобилен телефон на изплащане. Свид. М.Ч. поела обслужването на подс. Т..

Проверила в служебната система на мобилния оператор и заявила на подс. Т., че имало неплатена фактура на ЕГН-то на Т.Д.. Казала й, че едва след заплащането й може да се провери дали може да се вземе мобилен телефон на изплащане. След като получила тази информация подс.Т. напуснала обекта.

Съпругът й дошъл да вземе нея и детето и тримата си тръгнали.

Около 16:00ч. на същата дата - 10.08.2018г., подс. Т. отново влязла в офиса на „Теленор“, находящ се до бл.1 в ЖК „Т.“, в който отново били свидетелите М.Ч. и И.Я. – служителки в обекта. Подс. Т. заявила, че сметката била платена и да се извърши проверка дали може да вземе мобилен апарат на изплащане. Свид. М.Ч. извършила проверка и заявила, че може да се вземе телефон на изплащане. Подс. Т. си избрала мобилен апарат марка „Самсунг“ модел „Галакси Ес 9 Блек“ на стойност 1 609,90 лв. Свид. М.Ч. изготвила на името на Т. Н. Д. Договор за мобилни услуги – Заявка №***, договор за лизинг – Заявка №*** и Декларация – съгласие от 10.08.2018г., в които подсъдимата Н.Т. собственоръчно изписала трите имена – „Т. Н. Д.“ и се подписала на съответните места – за потребител и лизингополучател. Подс. Т. получила мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 9 Блек“ на стойност 1 609,90 4 лв. /цена на устройството съгласно договора /в брой, без абонамент//, собственост на „Теленор България“ ЕАД и напуснала търговския обект.