Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7376 от 20.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 37107/2025
Вид
Определение № 7376
Подписан
20.02.2026
В сила
20.02.2026
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7376 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110137107 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ФИРМА“ ЕООД против ЕТ „ФИРМА“ гр. Х.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Прав възражение за местната неподъдност на спора на Софийски районен съд, което мотивира с твърдения, че не е запознат с общите условия на ищеца, поради което уговорената с тях местна подсъдност не го обвързвала.

Представя писмено доказателство и прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът намира възражението за местна неподсъдност на спора за неоснователно със следните съображения:

В представената с исковата молба поръчка № *********** от 12.07.2022г., неоспорена от ответника, е обективирано признанието му, че е запознат изцяло с действащите общи условия на ищеца за извършването на ремонт на автомобили, като ги приема безусловно и се съгласява с тях. С оглед на това изявление с неоспорено авторство и на основание чл.

298, ал. 1 т. 1 и т. 2 ТЗ съдът намира, че общите условия на ищеца са станали задължителни за ответника. В чл. 43 от общите условия е предвидено, че всички спорове следва да бъдат отнасяни за разрешаване по съдебен ред пред компетентния съд със седалище в гр. София.

Ето защо и на основание чл. 117 ГПК съдът намира, че страните по настоящия имуществен спор валидно са договорили местна подсъдност в отклонение от общите правила. Ответникът има качеството на търговец, поради което ограничението по ал. 3 на чл.

117 ГПК не е приложимо спрямо спора. Изложеното обуславя извод, че Софийски районен съд е местно компетентен, а възражението на ответника в тази връзка е неоснователно.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените от страните писмени доказателства следва да се приемат по делото като относими, допустими и необХдими.

Следва да се приложи заповедното производство.

По искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза на основание чл. 140, ал. 2 ГПК съдът ще се произнесе в първото по делото заседание след изясняване фактическите твърдения на страните.

1

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за местната непосъдност на спора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2026 г. от 14:40 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 159/2025г. по описа на Районен съд-Х.

ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 3 ГПК произнасянето си по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото заседание.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:

Образувано е по искова молба от „ФИРМА“ ЕООД против ЕТ“ФИРМА“, с която е предявен установителен иск в хипотезата на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК за вземането по Заповед №91 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 17.03.2025г. по ч.гр.д. № 159/2025г. по описа на Районен съд-Х, а именно за сумата от 3005,83лв., представляваща неустойка за забава, начислена за периода от 14.02.2023г. до 11.11.2024г. на основание чл. 28 от Общите условия на „Мото-Пфое“ ЕООД за извършването на ремонт на автомобила на ответника.

Ищецът твърди, че на 12.06.2022г., между страните бил сключен договор за изработка, по силата на който поел ангажимент да извърши ремонтни дейности по лек автомобил „Ranger“ с ДК № С******B. Твърди, че договорът бил обективиран в подписана между страните Поръчка № *********** от 12.07.2022г., като правата и задълженията на страните били допълнително уредени в Общите условия на ищеца, с който ответникът се запознал.

Излага, че изпълнил точно задълженията си по договора още същия ден, а на 13.07.2022г. работата била приета от ответника без забележки. Твърди, че на 09.02.2023г. издал фактура № 162032913/09.02.2023г. на стойност 3 232,36 лв., представляваща цена за предоставените на ответника ремонтни услуги, по която на основание чл. 25 от общите условия същият дължал плащане в срок до 5 дни от издаването. При забава в плащането на основание чл. 28 от Общите условия се дължала неустойка в размер от 0,5 % върху размера на дължимата се сума. Твърди, че ответникът платил задължението си по фактурата едва на 12.11.2024г., поради което му начислил неустойка за периода от 14.02.2023г. до 11.11.2024г. на стойност 10 278,90 лв., от които ищецът решил да търси само съдебно предявената сума от 3005,83 лв.

При така изложените фактически твърдения иска от съда да признае за установено съществуването на вземането му към ответника по издадената заповед за изпълнение, като му присъди законна лихва и разноски.

Със срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е запознат и обвързан от общите условия, на които се позовава ищецът. Не оспорва, че е приел работата и че ищецът издал процесната фактура за стойността на ремонтните работи, но твърди, че между страните била постигната уговорка за плащане на по-късен етап, като фактурата му била връчена едва на 11.11.2024г. При условията на евентуалност прави възражение нищожност, респ. прекомерност на неустойката. Иска от съда да отхвърли иска, като му присъди разноски.

На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване 2 наличието на валидна неустоечна клауза, въз основа на която твърди да е възникнало съдебно предявеното му вземане към ответника, вкл. началната дата и периода на забава.

В тежест на ответника е да докаже, че страните са постигнали уговорка за отсрочване плащането по фактурата, за което не сочи доказателства.

Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните точното изпълнение на задълженията на ищеца по договора за изработка, връщането на автомобила на ответника след отремонтирането му 13.07.2022г., при което работата била приета без забележки, дължимото се възнаграждение за работата на стойност 3232,36 лв. и издаването на фактурата за тази сума.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.

На основание чл. 121 ГПК определението във връзка с подсъдността подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3