Определение № 405 от 07.06.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405 гр. Шумен, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500215 по описа за 2024 година

Постъпила е частна жалба вх.№ 2870/17.04.2024 г. /п.кл. 16.04.2024 г./, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, с ЕИК ......., представлявано от изп.директор Ю.Х.Ю. действащо чрез пълномощника юрисконсулт И.Н., против разпореждане № 729/04.04.2024 г. по ч.гр.д. № 404/2024 г. на НПРС, в частта, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. Д. С. за сумите: 251,05 лв. договорна лихва за периода от 16.05.2023 г. до 16.02.2024 г. /при допусната от съда очевидна фактическа грешка при изписване крайна дата на периода „16.02.2023г.“, вместо „16.02.2024г.“/; 131,14 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 17.05.2023 г. до подаване на заявлението в съда – 26.03.2024 г.; ведно със законната лихва от завеждане на заявлението – 26.03.2024 г.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Неправилно районният съд приел, че не е посочен ГПР, нито как е изчислен. Разпоредбата на чл.11, т.10 ЗПК изисквала да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата „допускания“ се използвала в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл разходи, част от ГПР. Тази допускания били изчерпателно изброени в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по точно в т.3 от Приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК. Тези допускания били две групи – базови /чл.19 т.3 и т.4 от Директивата и т.3 букви „а“ и „б“ приложение №1/ и допълнителни /чл.19, т.5 от Директивата и т.3 букви в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м/. Първата група имали значение за всеки потребителски кредит, а втората касаели усложнени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок. Посочените кредити се отпускали с банкови карти, като не било ясно кога ще е началният период на усвояване на кредита. За да може да се изчисли и посочи точен процент ГПР при сключване на договора се налагало да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР, като една 1 единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т.2 б. „г“ от Приложение №1 към ЗПК/, което детайлно било разяснено в решение на СЕС С-290/19г. На второ място в чл.11, т.10 ЗПК не изисквал да се посочи в договора математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР, защото в рамките на ЕС имало предвидени две математически формули за изчисляване на ГПР и страните не можели да прилагат друга формула, нито били длъжни да сочат в договорите тези формули. В процесния договор били посочени ГЛП, ГПР, общата сума, дължима от потребителя. Сочи съдебна практика.

Предвид изложеното моли съдът да отмени разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумите 251,05 лв. договорна лихва за периода от 16.05.2023 г. до 16.02.2024 г.

/погрешно посочена крайна дата на периода 16.02.2023г., вместо 16.02.2024 г./; 131,14 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 17.05.2023 г. до подаване на заявлението в съда – 26.03.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.02.2024 г., като се произнесе по същество на въпроса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на заповедния съд, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред НПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника С. Д. С., за следните суми: 1289,55 лв. главница; 251,05 лв. договорна лихва за периода от 16.05.2023 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 16.02.2024 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 1326,80 лв. – суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 16.05.2023 г. до 16.02.2024 г.; 131,14 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 17.05.2023 г. до подаване на заявлението в съда – 26.03.2024 г.; ведно със законната лихва от завеждане на заявлението – 26.03.2024 г.

С разпореждане № 653/28.03.20244 г. заповедния съд е оставил без движение заявлението, с указания към заявителя, в тридневен срок да посочи какви по вид плащания е извършил длъжникът по основния договор за кредит и по договора за предоставяне на допълнителни услуги за главници и лихви. С депозираната молба вх.№ 2409/02.04.2024 г.

„Агенцията за събиране на вземания“ ЕАД не е изпълнила указанията на съда.

С атакуваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. Д. С. за следните суми: 251,05 лв.договорна лихва за периода от 16.05.2023 г. до 16.02.2024 г.;

1326,80 лв. – суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 16.05.2023 г. до 16.02.2024г. ; 131,14 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 17.05.2023 г. до подаване на заявлението в съда – 26.03.2024 г.; ведно със законната лихва от завеждане на заявлението – 26.03.2024 г.

Предмет на настоящото производство е разпореждането, в частта му, с която заявлението е отхвърлено за сумите: 251,05 лв. договорна лихва за периода от 16.05.2023 г. до 16.02.2024 г. /при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на 2 разпореждането, като вместо 16.02.2024г. като край на периода погрешно е записано 16.02.2023г./ и 131,14 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 17.05.2023 г. до подаване на заявлението в съда – 26.03.2024 г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението – 26.03.2024г.. В останалата отхвърлителна част срещу разпореждането жалба не е подадена.

За да отхвърли заявлението за посочените суми, заповедният съд е приел, че сключеният с потребителя договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, а именно в договора не е посочен ГПР по кредита. Посочено е в договора, че „разходи, дължими при изпълнение на договора: няма“, като за предоставения паричен заем се дължи годишна лихва в размер на 40,47 %. Според чл. 19 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, което значи, че ГПР би бил равен или по-висок от посочения размер на фиксирания лихвен процент. На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което длъжникът дължи само сумата претендирана като главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които, би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да 3 съдържа информация за годишния процент на разходите /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено. В договора за потребителски кредит не е посочен ГПР, който е задължителен реквизит на договора. Не отговаря на приложените по делото доказателства твърдението на жалбоподателя, че в процесния договор за кредит годишният процент на разходите е посочен. Законът въвежда задължително изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит, което законодателят е приел, че е до такава степен съществено, че неспазването му влече недействителност на целия договор. В този смисъл е разпоредбата на чл.22 от ЗПК, според която, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, както и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит– погасителният план няма действие между страните /решение №50056/29.05.2023г. на ВКС по т.д. №2024/2022г. І т.о., решение №50174/26.10.2022г. на ВКС по гр.д.№3855/2021г. ІV г.о., и др./.

Само за пълнота следва да се посочи още, че независимо от изложеното, в случая претенцията за възнаградителна лихва и лихва за забава следва да бъде отхвърлена изцяло и поради неуточнението от страна заявителя, въпреки дадените указания от заповедния съд, относно плащанията, които е извършил длъжника по основания договор, а така също и по договора за допълнителни услуги за главници и лихви. Доколкото от данните по делото е видно, че са извършени от длъжника частични плащания /включително по нищожни клаузи по договора за допълнителни услуги, които не са предмет на настоящата жалба/, не би могло в настоящото производство да се установи с точност какъв би бил размерът на остатъка /ако има такъв/ от непогасената лихва. Изчисленията, при изключване на плащанията по нищожни клаузи на договора са невъзможни в настоящото едностранно производство.

Ето защо и не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за сумите 251,05 лв. договорна лихва за периода от 16.05.2023 г. до 16.02.2024г. /при допусната от съда очевидна фактическа грешка при изписване крайна дата на периода „16.02.2023г.“, вместо „16.02.2024г.“/; и 131,14 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 17.05.2023 г. до подаване на заявлението в съда – 26.03.2024 г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението – 26.03.2024г./законна лихва от завеждане на заявлението не се дължи и с оглед акцесорния й характер и поради обстоятелството, че заявлението е отхвърлено касателно сумите за допълнителните услуги/1326.80лв./ и договрна лихва.