Решение № 17801 от 03.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17801 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110132978 по описа за 2023 година

Ищецът В. И. К. твърди, че сключил с ответника М. О. три неформални договора за заем, по силата на които му предоставил следните суми: на 15.11.2013 г. – 3500,00 лв.; на 20.11.2013 г. – 3500,00 лв. и на 23.11.2013 г. – 4000,00 лв. Посочва, че сумите станали изискуеми на 05.04.2014 г., когато ответникът получил покана да изпълни, но поради неплащане на падежа изпаднал в забава и дължал лихва за забава върху всяка от главниците за периода 05.04.2014 г. – 19.07.2017 г. в общ размер от 3680,15 лв. Сочи, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49550/2017 г., която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 20.07.2017 г., до окончателно им изплащане, и претендира присъждане на разноски.

Ответникът М. О., в срока за отговор, оспорва основателността на исковете с твърдения, че е заплатил на ищеца получените суми по банков път. Оспорва да е получавал покана за плащане на процесните вземания. Твърди, че не дължи лихва за забава за претендирания период, поради липсата на изискуем главен дълг и поради факта, че не е поставен в забава чрез покана за плащане

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, без възражения на страните, се отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че за период 1

2013г.- 2014г. В. К. е предоставял по силата на устни договори за заем, по банков път, на ответника О., парични суми.

По заповедното производство, приложено към настоящото дело, са представени преводни нареждания за извършени преводи: на 15.11.2013г. ищецът е превел от банкова сметка BG30STSA93000021258652 по банкова сметка на ответника в „Уникредит Булбанк” АД с IBAN BG65UNCR70004520813492 сумата 3500лева, посочено основание „предоставени средства”; на 20.11.2013г. от същата банкова сметка на същата банкова сметка, ищецът е превел в полза на ответника сумата 3500лева, с посочено основание „предоставени средства”; на 23.11.2013г., от същата банкова сметка на същата банкова сметка, ищецът е превел в полза на ответника сумата 4000лева, с посочено основание „предоставени средства”.

С отговора на исковата молба е представено удостоверение от страна на ответника, че е титуляр по банкова сметка в

„Уникредит

Булбанк”

АД с

IBAN

BG68UNCR70001521392145, считано от 10.1.2014г. и /съгласно пояснението на назначеното от СРС вещо лице/, заверен препис на електронна таблица, за движението по тази сметка.

Представено е извлечение за период от 1.1.2014г. до 31.12.2017г. от банкова сметка с вписан титуляр – ответникът, BG87STSA93000021257917.

Ищецът е представил преписи на влезли в сила решения – видно от решение № 266398/4.11.2021г. на СГС по дело № 15644/2019г., с него се потвърждава решение № 24544/16.10.2019г. по дело № 43216/2018г. на СРС, 78- ми състав, в частта, в която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 10600 лева – дадена му в заем по договори за заем, сключени за период 6-11.2013г., като следва: сумата от 600 лева по договор за заем от 23.7.2013г.; сумата от 600 лева по договор за заем от 25.7.2013г., сумата от 800 лева по договор за заем от 25.9.2013г., сумата от 800лв. по договор за заем от 26.9.2013г. ; сумата от 900 лева по договор за заем от 1.10.2013г.; сумата 1000лева по договор за заем от 8.10.2013г.; сумата от 900 лева по договор за заем от 23.10.2013г.; сумата от 900 лева по договор за заем от 24.10.2013г.; сумата от 900 лв по договор за заем от 25.10.2013г; сумата от 1100 лева по договор за заем от 4.11.2013г.; сумата от 1100 лева по договор за заем от 5.11.2013г., ведно със законна лихва и са присъдени разноски.

С разпореждане от 17.5.2023г. на ЧСИ по изпълнително дело № 20228390400153, производството е приключено поради плащане на вземането, предмет на изпълнителен лист, издаден въз основа първото съдебно решение, за вземане от общо 10600 лева главница, законна лихва, разноски по делото, и определените възнаграждения и такси.

Видно от решение № 2260/3.5.2023г. на СГС по дело № 20211100507360., с него се потвърждава решение № 20262176/26.11.2020г. по дело № 17751/2019 г. на СРС, 25- ти състав, в частта, в която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо11350 лева включваща суми : 1150 лева – задължение по договор за заем от 6.11.2013г., сумата 1100 лева по договор за заем от 7.11.2013г, сумата от 900 лева по договор за заем от 8.11.2013г., сумата 1600 лева – по договор за заем от 11.11.2013г.; сумата 1600 лева по договор за заем от 12.11.2013г., сумата от 5000лева по договор за заем от 14.11.2013г.

2

От съобщение, представено от ответника с дата 11.7.2023г. е видно, че срещу него е образувано ИД № 20238390400394 при взискател – ищецът К., въз основа изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 17751-2019г. за посочените вземания по главница по заповедта за изпълнение, разноски по исковото и въззивно производство и определеното възнаграждение и такса, като с постановление от 4.8.2023г. ЧСИ е постановила спирането на изпълнението, защото 20 % от сумата е била внесена, а с постановление от 17.5.2024г., ЧСИ е прекратила изпълнителното производство, поради пълното плащане на вземането.

Ответната страна е представила постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 2966/2015г. по описа на 6 РУ при СДВР, образувано за разследване по подозрение за измама в особено големи размери, при данни, че за период от 23.7.2013г. до 11.1.2014г., ищецът К., чрез общо 26 банкови преводи от банковата си сметка в „Уникредит Булбанк” АД, посочена от СРС по – горе, е наредил в полза на ответника Охлохорст сумата от общо 41940лв. Представителят на Прокуратурата е приел, че не е налице престъпление.

Пред СРС са изслушани и приети, без оспорване от страните / оспорването на ответната страна е по документите, които вещото лице е използвало, а не по заключенията/, основно и две допълнителни заключения на съдебно – счетоводна експертиза, изготвени от едно вещо лице – Р. Р. С.. СРС намира, че следва да ги обсъди в съвкупност, предвид поставените в тях въпроси, за да се проследи хронологично пътят на преводите, осчетоводени в съответните кредитни институции. За целите на двете допълнителни заключения, СРС постанови разкриване на информация, съставляваща банкова тайна от банкова сметка:

BG68UNCR70001521392145/ с титуляр

– ответникът/;

BG87STSA93000021257917/ с титуляр – ответникът/; като се представиха извлечения от съответните сметки, и с определение от 14.5.2024г., задължи „ Уникредит БулбанК” АД да представи поделото информация за вътрешнобанкови преводи от банкова сметка BG68UNCR70001521392145/ с титуляр

– ответникът към банкова сметка

BG51UNCR96604434990306 / на името на ищеца/, с посочване на конкретни референтни номера. Въз основа разпореждане от 30.5.2024, СРС постанови разкриване на информация, съставляваща банкова тайна по BG30STSA93000021258652 на ответника.

Постъпи информация, под формата на извлечение и по тези сметки.

Ответникът е представил, както се посочи по – горе, във формат копие на таблица от програма „Ексел” / която по думите на вещото лице може да съставлява извлечение от интернет банкиране от банкова сметка/, с която таблица се домогва да докаже, че доброволно е върнал на ищеца К. сумата от 29416 лева / от общо дължима 41940 лева/, чрез преводи от банковите си сметки в Уникредит Булбанк АД и Банка ДСК АД, за период 27.1.2014г. до 15.9.2015г.

Вещото лице С. сочи, че на 15.11.2013г. ищецът е превел от банкова сметка BG30STSA93000021258652 по банкова сметка на ответника в „Уникредит Булбанк” АД с IBAN BG65UNCR70004520813492 сумата 3500лева, посочено основание „предоставени средства”; на 20.11.2013г. от същата банкова сметка на същата банкова сметка, ищецът е 3 превел в полза на ответника сумата 3500лева, с посочено основание „предоставени средства”; на 23.11.2013г., от същата банкова сметка на същата банкова сметка, ищецът е превел в полза на ответника сумата 4000лева, с посочено основание „предоставени средства” – сочените преводи са получени и осчетоводени – така, заключението, входирано в СРС на 13.8.2024г.

За период от 1.1.2014г. до 31.12.2015г, по банковата сметка на ищеца, с наредител – ответника, са постъпили: на 27.1.2014г. сумата от 1000лева с основание: „1 st repayment Mario Ohlhorst”; на 17.3.2014г.- сумата от 2000 лева с основание „2 st repayment Mario Ohlhorst”; на 26.3.2014г.-сумата от 3929 лева с основание „3rd repayment Mario Ohlhorst”; на 9.6.2014г.- сумата 2935 лева с основание „Mario+Eli”; на 3.9.2014г.- сумата от 2925 лева с основание „private”; на 15.9.2015г. сумата от 2933,74 лева с основание „AZV – Ohlhorst Mario Private Transfer, GPP,Ref 525820134. Цитираните преводи са в евро, като СРС посочва левовата им равностойност, посочена и от вещото лице. Общата сума възлиза на 8028,08 евро, или 15722,74 лева. Вещото лице е работило по посочената от ответника банкова сметка BG68UNCR70001521392145/ с титуляр – ответникът/, извлечение от която се представя по делото, като сочи изрично, че за период 1.1.2013г. до 31.12.2015г. сумите, които се съдържат в копието на таблица, представена към отговора на исковата молба, че: на 6.3.2014г е наредена в полза на ищеца сумата 5883 лева, че на 14.4.2014г . е наредена в полза на ищеца сумата от 2940 лева, че на 6.9.2014г. е наредена в полза на ищеца сумата от 2935 лева, че на 17.3.2014г. е наредена в полза на ищеца сумата 3929 лева, вещото лице е категорично, че в движението по тази банкова сметка BG68UNCR70001521392145/ с титуляр – ответникът/, предоставено от обслужващата банка след като СРС разкри банкова тайна, не се съдържат, няма наредени плащания, преводи, и или изходящи движения към банковата сметка на ищеца. Ето защо, соченото извлечение следва да се изключи от доказателствения материал по делото, като след влизане в сила на решението, се изпрати на СРП за проверка дали не е извършено документно престъпление, включително чрез представянето на същия документ с невярно съдържание, от страна на ответника, пред съда.

От правна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД договорът за заем се счита за сключен с постигане на съгласие между страните и предаване на вещта или паричната сума. В тази връзка, за да се приеме, че е налице валиден договор за заем за послужване, е необходимо страните да постигнат съгласие: заемодателят да се съгласи да предостави определена парична сума на заемателя, а последният да се задължи да върне същата сума след изтичане на уговорения в договора срок. С оглед на факта, че договорът за заем е реален, същият поражда последици, едва когато въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена паричната сума. Следователно, ищецът, който претендира, на основание чл.240,ал.1 ЗЗД връщане на паричната сума, носи доказателствената тежест да установи, че между него и ответника е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване /чл. 240 ЗЗД/, посочени по-горе, както и че така уговореното предоставяне на паричната сума, е било фактически осъществено. Договорът за заем не е 4 формален договор, като съгласно цитираната разпоредба, същият произвежда действие от предаването на сумата. В задължителната практика по чл.290 ГПК, например в Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК е прието следното: „ В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.. „ По делото, страните не са формирали спор, че за период от 23.7.2013г. до 11.1.2014г., ищецът К., чрез общо 26 банкови преводи от банковата си сметка в „Уникредит Булбанк” АД, посочена от СРС по – горе, е наредил в полза на ответника Охлохорст сумата от общо 41940лв, както и че основанието за преводите е било, че сумата се предоставя в заем на ответника. С влезли в сила решения, посочени по – горе, е установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 11350 лева включваща суми : 1150 лева – задължение по договор за заем от 6.11.2013г., сумата 1100 лева по договор за заем от 7.11.2013г, сумата от 900 лева по договор за заем от 8.11.2013г., сумата 1600 лева – по договор за заем от 11.11.2013г.; сумата 1600 лева по договор за заем от 12.11.2013г., сумата от 5000лева по договор за заем от 14.11.2013г. и общо 10600 лева – дадена му в заем по договори за заем, сключени за период 6-11.2013г., като следва: сумата от 600 лева по договор за заем от 23.7.2013г.; сумата от 600 лева по договор за заем от 25.7.2013г., сумата от 800 лева по договор за заем от 25.9.2013г., сумата от 800лв. по договор за заем от 26.9.2013г. ; сумата от 900 лева по договор за заем от 1.10.2013г.; сумата 1000лева по договор за заем от 8.10.2013г.; сумата от 900 лева по договор за заем от 23.10.2013г.; сумата от 900 лева по договор за заем от 24.10.2013г.; сумата от 900 лв по договор за заем от 25.10.2013г; сумата от 1100 лева по договор за заем от 4.11.2013г.; сумата от 1100 лева по договор за заем от 5.11.2013г.