Решение № 1182 от 13.10.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4273/2025
- Вид
- Решение № 1182
- Подписан
- 13.10.2025
- В сила
- 04.02.2026
- Състав
- Доника Илиева Тарева - Пехливанова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 24 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 25 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 26 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 29, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 29, ал. 3 и ал. 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 29, ал. 3 и ал. 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 68, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1182 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330204273 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 68 от 02.07.2025г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение Юг” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр.
86/2023 г., в сила от 13.10.2025 г.), вр. чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ.
Жалбоподателят, „Електроразпределение Юг” ЕАД, чрез своя процесуален представител, обжалва цитираното наказателно постановление с доводи за неправилност и незаконосъобразност и моли за неговата отмяна.
Твърди се липса на състав на административно нарушение, както и че в конкретния случай не се дължи внасяне на посочената гаранция, като дори и такова да се дължи, невнасянето й е въпрос на договорни отношения, а не на административно нарушение. Отделно от това се навеждат доводи, че в конкретния случай е посочена некоректно нарушената правна разпоредба, твърдяната дата на нарушението, както и липса на мотиви досежно обвинението. Изложени са и съображения за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна се установява следното:
В конкретния случай НП е издадено за това, че във връзка с процедура 1 по присъединяване на обект за производство на елетрическа енергия от възобновяеми енергийни източници с № 4585804, не било представено обезпечение под формата на паричен депозит или банкова гаранция, както се изисква с нормата на чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ. Твърди се, че „Електроразпределение Юг” ЕАД не е следвало да продължава процедурата по присъединяване на цитирания обект, тъй като с изтичане на предвидения в закона срок за внасяне на изискуемата гаранция, процедурата се счита за прекратена. В тази връзка се твърди, че с изпращането на 21.03.2024 г. от страна на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на производителя на електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на дружеството, без да е предоставена гаранция, „Електроразпределение Юг” ЕАД в нарушение на закона е продължило процедура, която е била ex lege прекратена. Предвид това „Електроразпределение Юг” ЕАД е било санкционирано с имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2025 г.), с което е осъществило състава на чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ.
Недоволно от този резултат е останало дружеството-жалбоподател, което оспорва издаденото НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност.
За изнясняване на обстоятелствата по делото е бил разпитан актосъставителят Г. П. (****** в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР), който в своите показания изцяло е потвърдил отразените от него в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се явяват неопровергани от целокупния доказателствен материал.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства (Заявление от 03.08.2023 г. за проучване на условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, Становище за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа от 05.09.2023 г, издадено от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, Предварителен договор от 03.11.2023 г. за присъединяване па обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и Договор от 21.03.2024г. за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, Скица, Нотариален акт, Писма, Протоколи, Заповеди, Таблици) като относими и допринасящи за разрешаването на спора по същество.
Правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав 2 съобрази следното:
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ (в сила от 13.10.2023 г.), в тримесечен срок от получаване на становището за условията и начина на присъединяване производителят на електрическа енергия е длъжен да предостави гаранция (депозит или банкова гаранция) в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност. При непредоставяне в срок становището за присъединяване се счита за невалидно.
Съгласно чл. 29, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ , гаранцията обезпечава изпълнението на задълженията по присъединяването и се освобождава при реализиране на присъединяването, като може да се прихване с дължимата цена.
Съгласно §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2023г.), гаранцията се предоставя и за обекти, за които има становища, но няма договори (предварителни договори или договори за присъединяване) към влизане в сила на закона, като срокът е три месеца. При непредоставяне процедурата по присъединяване се прекратява ex lege.
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание п о чл. 59 - 67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
По делото няма спор, че на 03.08.2023 г. Д. Г. П. е подал заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 37.8 kW, предвиден за изграждане в УПИ Х-119, кв. 16 в с. Борилово, общ. Стара Загора, към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Не се спори и че на 05.09.2023 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е издало Становище № 4585804 за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа.
Междувременно, на 13.10.2023 г., в сила влиза разпоредбата на §70, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, поради което, считано от тази дата, в тримесечен срок, заявителят е следвало да внесе паричен депозит или банкова гаранция.
Няма спор и че до изтичането на тримесечния срок, а и след това, такава гаранция не е била внесена. От доказателствата по делото се установява, че на 03.11.2023 г. е сключен предварителен договор за присъединяване на обекта за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение
Юг“
ЕАД, а на
21.03.2024 г.
„Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратило на производителя електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на дружеството, без да е предоставена гаранция, а заявителят е подписал същият на 31.03.2024 г. Тези факти, установени до степен на несъмненост и безспорност, съотнесени към цитираната по-горе правна уредба, сочат по недвусмислен начин за установеност и доказаност на описаното в АУАН и НП 3 административно нарушение.
Тук следва да се посочи, че съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за дължимост на процесната гаранция, респ. доводът, че невнасянето й е въпрос на договорно отношения. В тази връзка в жалбата се твърди, че § 70 намира приложение към „други“ производства, различни от тези, уредени в отменените разпоредби и че същият не намира приложрние в конкретната „висяща“ процедура. На първо място следва да се посочи, че § 70 ясно и недвусмислено е адресиран единствено до производители на електроенергия от ВЕИ. На следващо място, видно е, цитираната норма не съдържа ограничение относно това по кой от отменените чл. 23, чл. 24 или чл.
25 ЗЕВИ е започнала процедурата от една страна, а от друга – видно е, че процесната материя не съдържа уредба на „други“ производства.
Единствената различна процедура е тази по новия чл. 26 ЗЕВИ, но за нея не е необходима преходна уредба, защото чл. 29 ЗЕВИ е приложим пряко, като и двете норми влизат в сила едновременно. Ето защо несподелими се явяват доводите на жалбоподателя на неприложимост на § 70 в конкретната процедура.
Несподелим се явяват и доводът, че дори и такава гаранция да се дължи, невнасянето й било въпрос на договорни отношения между страните производителят на електроенергия от ВЕИ и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, доколкото правната регламентация на тази материя и квалифицирането на нарушаването й като административно нарушение, с предвидени санкции, обосновават точно обратния извод.
В тази връзка следва да се оценят като неоснователни и възраженията за некоректно посочване на нарушената правна норма. В конкретния случай като такава е визирана нормата на чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, вр. §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2023г.). Съгласно §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, гаранцията се предоставя и за обекти, за които има становища, но няма договори (предварителни договори или договори за присъединяване) към влизане в сила на закона, като срокът е три месеца. При непредоставяне процедурата по присъединяване се прекратява ex lege. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59 - 67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. По делото се установява, че „Електроразпределение Юг” ЕАД не е следвало да продължава процедурата по присъединяване на обект за производство на елетрическа енергия от възобновяеми енергийни източници с № 4585804, тъй като с изтичане на предвидения в закона срок за внасяне на изискуемата гаранция, процедурата се счита за прекратена, считано от 15.01.2024 г. Вместо това, на 21.03.2024 г „Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратило на производителя електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на дружеството, поради което правилно е прието, че с това действие „Електроразпределение Юг” ЕАД в нарушение на закона, е продължило 4 процедура, която е била ex lege прекратена. Видно е, че установената по делото фактическа обстановка кореспондира по недвусмислен начин с цитираната разпоредба, поради което правилно и законосъобразно в случая е преценено, че в това си действие е нарушило разпоредбите на ЗЕВИ.
Правилно е посочена и датата на извършаване на нарушението, а именно 21.03.2024 г. – когато е първото действие, извършено от дружествотожалбоподател, след 15.01.2024 г., от когато процедурата се е считала прекратена ex lege, а именно - изпращането на 21.03.2024 г. от страна на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на производителя на електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на дружеството, без да е предоставена гаранция.
Липсват и основания за квалифициране на случая като „маловажен“, доколкото неговата обществена опасност не се отличава от обичайната за съответния вид. Касае се за допуснато нарушение от търговец-монополист, касаещ отношения с висок обществен интерес. Служебно известно на съда е обстоятелството, че дружеството е санкционирано за множество нарушения от същия вид (около 100), което препятства възможността да се приеме, че се касае за маловажност на случая.