Решение № 113 от 28.03.2022, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Монтана, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20211630102578 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.439 ГПК – отрицателен установителен иск.

Решението е при признание на иска от страна на ответника, по реда на чл.237 ГПК.

Ищецът, ИВ. В. ДЖ., ЕГН **********, от мхб, чрез процесуалния си представител адвокат С.Т., вписан в АК - Монтана, е предявил иск срещу ,,еом, ххххххххххх, със седалище и адрес на управление: ххххххххххххх, представлявано от римт, с правно основание: чл.439 от ГПК и цена на иска: 17 741,36 лева В исковата си молба твърди, че на 25.03.2009 година по частно гражданско дело № 295/2009г. на Районен съд - гр.Монтана е издаден изпълнителен лист, по който е осъден да заплати солидарно заедно с ткк на кредитора бд, хххххх, със седалище и адрес на управление: см, следните суми по Договор за кредит от 06.02.2008г., а именно: 9 690,77 лева главница, 497,72 -лихва за забава от 07.11.2008г. до 22.03.2009г., 271,69 лв. – наказателна лихва от 07.11.2008г. до 22.03.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2009г. до окончателно издължаване, 209,20 лв., представляващи разноски по производството и юрисконсултско 1 възнаграждение в размер на 459.20 лева.

На 30.09.2010г. въз основа на гореописания изпълнителен лист с молба вх. № 06658/30.09.2010г. е образувано изп. дело № ххххххххххххх. по описа на ххххххххх, с взискател „бд, той и ткк като солидарни длъжници.

В Молбата по образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ ми за 2010 г. е посочен като способ за принудително изпълнение налагането на запор върху трудовото му възнаграждение в ,,к

Запорът е наложен, като последната удръжка и превод от заплатата му по наложения запор е била на 18.06.2012г., поради прекратяване на трудовото му правоотношение с ,,к

На 02.01.2013г. на основание чл.429, ал.1 от ГПК като взискател по делото е конституиран ,,отп“ ЕАД, ЕИК ххххх, като цесионер на вземането по изпълнителния лист, който е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника ткк в „хххххх ЕАД и запорът е изпълняван до 22.10.2015г., когато е прекратено и неговото трудово правоотношение.

На 15.08.2018г. съдебният изпълнител с постановление е прекратил производството на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, считано от последното изпълнително действие извършеното на 22.10.2015г. постъпване на последната сума по наложения запор върху трудовото правоотношение на длъжника ткк.

На 31.08.2018г. въз основа на същия изпълнителен лист с молба вх.

№ 12357/31.08.2018г. ,,отп“ ЕАД е образувал ново изпълнително дело изп.дело № хххххххххххххххххххххг. по описа на ххххххххх, но само срещу длъжника ткк.

С молбата за образуване на новото изпълнително дело взискателят е поискал налагането на запор върху банковите сметки на ткк.

На 24.08.2020г. въз основа на молба с вх. № 13322/24.08.2020г. на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК като взискател по делото е конституиран „еом ххххххххххх като цесионер на вземането.

На 10.06.2021г. с молба вх. № 11079/10 06 2021г взискателят ,,еом е поискал да се насочат принудителни действия и по отношение на него и да се наложат запори върху банковите му сметки.

2

Наложени са запори върху банковите му сметки в „ОББ АД и „бд.

На 20.09.2021г. получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № хххххххххххххххххххххг. по описа на ЧСИ ми, рег. № 748 за заплащане на сумата 17 741.36 лева

Съгласно чл.125, ал. 1 от ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.

А съгласно приетото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС новата погасителна давност за задълженията, предмет на изпълнителното дело, започва да тече от последното по време валидно изпълнително действие.

От всички, посочени по-горе действия, извършени по отношение на него като солидарен длъжник, последното валидно изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност на вземанията по изп.дело № ххххххххххххх. по описа на ЧСИ ми е извършено на 18.06.2012г., когато е постъпила последната сума по наложения запор върху трудовото му възнаграждение.

От тази дата - 18.06.2012г. до 22.10.2015г. - датата на прекратяване на изпълнително дело № ххххххххххххх. по описа на ЧСИ ми по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ДРУГИ изпълнителни действия, които да прекъсват давността по отношение на него, не са извършвани.

Съобразно даденото тълкуване в Решение № 170 от 17.09.2018г., постановено по гр.д.№ 2382/2017г. на ВКС, ІV ГО, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това, следва, че от 26.06.2015г. по отношение на него е започнала да тече нова погасителна давност - петгодишна за главницата, изтичаща на 26.06.2020г., съответно тригодишна за лихвите, изтичаща на 26.06.2018г.

3

Следователно към 10.06.2021г. - датата, на която по новото изп.дело № хххххххххххххххххххххг. по описа на ЧСИ ми взискателят е поискал извършването на принудителни действия и по отношение на него, вземанията, обективирани в изпълнителния лист от 25.03.2009г., издаден по ч.гр.д.№ 295/2009г. на Районен съд - гр.Монтана, са погасени по давност - тъй като на 26.06.2020г. е изтекъл петгодишният срок за главницата, а на 26.06.2018г. е изтекъл тригодишният срок за присъдените лихви.

Ако съдът приеме, че погасителната давност за вземането е започнала да тече не от 26.06.2015г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, а от 22.10.2015г. датата, на която съдебния изпълнител е приел, че е извършено последното изпълнително действие по изп.дело № ххххххххххххх. по описа на ЧСИ ми и от която последното се счита за прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, то петгодишната давност за главницата изтича на 22.10.2020г., а тригодишната давност за лихвите - на 22.10.2018г.

Следователно и в този случай към 10.06.2021г. - датата, на която по новото изп.дело № хххххххххххххххххххххг. по описа на ЧСИ ми взискателят е поискал извършването на принудителни действия и по отношение на него, вземанията, обективирани в изпълнителния лист от 25.03.2009г., издаден по ч.гр.д. № 295/2009г. на Районен съд - гр.Монтана, са погасени по давност.

Давността, е факт, който е настъпил, след приключване на съдебното дирене по ч.гр.д. № 295/2009г. на Районен съд - гр.Монтана.

Чл.439 от ГПК дава правото на длъжника да оспорва чрез иск изпълнението, само ако искът се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Следователно налице е за него правен интерес да предяви отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК - да установи, че не дължи вземанията посочени в гореописания изпълнителен лист, предвид наличието на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно: наличието на изтекла погасителна давност по отношение на него като солидарен длъжник.

Тъй като се касае за потребителски спор, свързан с качеството му 4 като страна по договор за кредит, като това негово качество се запазва и след прехвърлянето на вземането на друго лице, то съгласно чл.113 от ГПК местно компетентен да разгледа настоящото дело е Районен съд - Монтана. В този смисъл е Определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.

Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на взискателя ,,еом, ххххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр. хххххххххххххххх № 4-6, представлявано от римт, че ИВ. В. ДЖ. от мхб, ЕГН хххххххххх, не дължи вземанията по изпълнителен лист от 25.03.2009г., издаден по ч.гр.д. № 295/2009г. на Районен съд - гр.Монтана, въз основа на който е образувано ИД хххххххххххххххххххххг. по описа на ЧСИ ми, рег. № 748, като погасени по давност.

Претендира и разноските за настоящата инстанция.

Ответникът, ,,хххххххххххххх представлявано от римт, в качеството й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт йк, в срока, предвиден за отговор по чл.131 ал.1 ГПК взема становище по иска.

В него сочи, че ИВ. В. ДЖ. е предявил иск с правно основание чл.

439 от ГПК, с който моли съда да приеме за установено, че не дължи на ,хххххххххх вземането по изпълнителен лист от 25.03.2009г., издаден по ч. гр. д. № 295/2009г., по описа на Районен съд - Монтана, поради погасяването му по давност.

Процесното задължение произтича от Договор за кредит за текущо потребление от 06.02.2008г., сключен между ткк /кредитополучател/ и "хххххххххххх /кредитодател/, за чието обезпечаване на същата дата е сключен Договор за поръчитепство между ИВ. В. ДЖ. /поръчител/ и „хххххххххххх. За вземането е образувано изпълнително дело № 01678/2018г. по описа на ЧСИ мци, рег. № 748 към КЧСИ. Въз основ а на сключен договор за цесия между „хххххххххххх и ,,отп" ЕАД вземането е прехвърлено и „отп" ЕАД, в качеството си на цесионер, е конституирано като взискате л по изпълнителното дело. На 19.03.2020г. е сключен нов договор за цесия между ,,отп" ЕАД /цедент/ и ,хххххххххх /цесионер/, въз основа на който процесното вземане е придобито от представляваното от него дружество.

Заявява, че предявеният иск е допустим и основателен.

5

Последното изпълнително действие по изпълнително дело № 01678/2018г. по описа на ЧСИ мци, рег. № 748 кьм КЧСИ, срещу ищеца, с което е прекъсната давността, е постъпление от наложен запор върху трудовото му възнаграждение от 14.06.2012г. Последващи действия по принудително изпълнение спрямо ищеца не са предприемани в петгодишен срок от тази дата и вземането действително е погасено по давност, което се признава в настоящия отговор на исковата молба.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобразявайки разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:

По допустимостта на иска:

Предявяването на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК предпоставя нарушение на право или установяване наличието или липсата на конкретно правоотношение. Закона само по изключение допуска установяване на факти, чрез предявяване на установителен иск и то в конкретно, изчерпателно изброени в ГПК случаи. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на отрицателен установителен иск е наличието на правен интерес от провеждането на производството. Този правен интерес се обуславя от въведените фактически твърдения в исковата молба, които рамкират материалноправния спор.

Установителният иск цели да внесе яснота и безспорност в гражданските отношения. С правото на установителен иск се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на установителния иск, без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск. Ищецът сам преценява наличието, респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо.

6

Избраната от ищеца защита е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане по изпълнителен лист. Интересът на ищеца от предявяване на иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е като средство за установяване със сила на присъдено нещо отричаното от него право на ответника от събирането на вземането по изпълнителния лист.