Решение № 1413 от 25.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1413 гр. Пловдив, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330102207 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от В. Е. И., ЕГН ********** против „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ..... от 10.01.2025 г., по който получил 1700 лева, платими на 15 месечни погасителни вноски, при лихвен процент от 40,32 % и ГПР – 61,95 %, който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.10, чл. 19, ал.1 и ал. 4 ЗПК, поради невключване на начислените доп. услуги за изготвяне на предварителна оферта и за експресно разглеждане от общо 1844,40 лева в размера на ГПР и за нарушаване на добрите нрави. Моли за прогласяване недействителността на договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Таксите за експресно разглеждане и за предварителна индивидуална оферта били доп. услуги, избрани от потребителя при кандидатстването за паричен заем, за което се дължало възнаграждение, начислено еднократно преди подписване на договора, а по желание на клиента същото можело да бъде разсрочено на равни части с пог. вноски.

Услугите не били задължителни, поради което таксите не следвало да бъдат вземани предвид при формиране на ГПР. Не било налице противоречие с добрите нрави, изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК били спазени. Потребителят бил предварително информиран за условията по договора, който бил сключен по негово желание. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява против присъждането на такива на насрещната страна, респ. за прекомерност на същите.

1

По насрещните искове:

В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, ответникът е предявил насрещни осъдителни искове.

Правна квалификация – чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК.

Ищецът претендира присъждане на сумите от: 1700 лева – неплатена главница, предсрочно изискуема, която изискуемост се обявява с НИМ, поради неизпълнение – на осн. чл. 8, ал. 3 от договора; 195,73 лева – договорна лихва за периода 09.02.2025 г.

– 16.04.2025 г. по договора за паричен заем, ведно със законната лихва от постъпване на НИМ в съда – 17.04.2025 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по основание. Не оспорва търсените суми по размер. Поддържа недействителност на договора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По установителния иск:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за паричен заем от 10.01.2025 г., по който ищецът е усвоил сумата от 1700 лева. /вж. Определение по чл. 140 ГПК/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Според оспорения договор, на ищеца е предоставен кредит от 1700 лева, при срок на плащане 15 месеца, лихва от 40,32 %, ГПР 61,95 %, предвидени са и начислени такси за доп. услуги за изготвяне на предварителна оферта и за експресно разглеждане от общо 1844,40 лева, според Тарифа.

Видно е от приетата и неоспорена ел. справка от профила на ищеца в платформата на ответника, че като дължима погасителна вноска действително е вписана тази с начислени такси от 276,31 лева, а не посочената в договора и погасителния план – като съвкупност само от главница и лихва от 153,35 лева.

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

2

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.

№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според твърденията в ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за 3 сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването на абсолютна, но невярна стойност на ГПР от61,95 %.

Задълженията за плащане на такси за доп. услуги за изготвяне на предварителна оферта и за експресно разглеждане от общо 1844,40 лева /освен че принципно такива суми са недължими/ представлява разход по кредита - съгласно разпоредбата на § 1, т.

1 от ДР към ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии.

За разрешаването на този въпрос следва да се приложи определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии.

Тъй като таксите несъмнено представляват разход по кредита, те е следвало да бъдат отчетени при формиране на ГПР, което очевидно не е сторено, поради което и посоченият такъв в договора не е действителният.

Това е нарушение на ЗПК, в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.

Тя подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически 4 последици от сключването на договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.;

Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.;

Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Определение от 07.08.2020 г. по в.ч.гр.д. № 853/2020 г. на ПОС;

Определение № 1023/20.04.2022 г. по в.ч.гр.д. № 388/22 г. на ПОС; Определение № 318/10.02.2022 г. по в.ч.гр.д. № 325/22 г. на ПОС.

Освен всичко останало, таксите са предвидени и в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита, а процесните за предварителна оферта и експресно разглеждане несъмнено представляват установено задължение на кредитополучателя, свързано именно с усвояване на кредита.

Освен горното, клаузите за дължимостта им са и нищожни и поради противоречие с добрите нрави. Дължимата сума надвишава кредита – над 100 % от него.

ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, неотговаряща на действителната, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Следователно, процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По насрещните искове:

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи л и х в а или други разходи. В т. см. – трайна съд. практика - Решение № 50147/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС; и на ПОС: Решение № 277/6.03.2023 г. по в. гр. д. № 2677/2022 г.; Решение № 280/6.03.2023 г. по в. гр. д. № 3171/2022 г.; Решения по - в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г., в.гр.д.№ 1389/ 2020г. и в.гр.д.№ 1222/ 2020г. и др.