Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 04.07.2024, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 243/2024
Вид
Решение № 83
Подписан
04.07.2024
В сила
12.02.2025
Състав
Валери Владимиров Събев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. гр.Несебър, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Вл.С. при участието на секретаря М.Д.Ш. като разгледа докладваното от В.Вл.С. Административно наказателно дело № 20242150200243 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ю.И.“ ООД срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение № 8504687707 от 12.07.2021г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на електронния фиш. От съда се иска да отмени електронния фиш и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски.

Административнонаказващият орган - Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процсуален представител, оспорва жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Навежда възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 12.07.2021г., в 07:09 ч., на територията на община Несебър, по път I-9, км 195 + 818, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като за пътно превозно средство /ППС/ автобус „Б.Ф. ФХД *****“, 1 без ремарке, с обща допустима максимална маса на състава 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно средство не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 40812 представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-9, км. 195 + 818. От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е дружествотожалбоподател. По тази причина срещу него е бил издаден процесният електронен фиш.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В трайната, последователна, изключително изобилна и актуална практиката на касационната инстанция – Административен съд – Бургас (Решение № 827/03.08.2023г. по кнахд № 20237040600773 / 2023 г. на БАС; Решение № 906/12.10.2023г. по кнахд № 1491/2023г. на БАС; Решение № 1165/23.11.2023г. кнахд № 20237040601490 / 2023 г. БАС, Решение № 3959 от 27.05.2024г. по КАНД № 614/2024г., Решение № 3837 от 21.05.2024г. по КАНД № 617/2024г. – последните две касаещи сходни казуси със същия жалбоподател, както и много други) е прието, че (за периода, който обхваща и датата на настоящото нарушение – 12.07.2021г.) липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което е недопустимо издаване на електронен фиш за процесното нарушение. След като изначално липсва възможност за налагане на санкция на жалбоподателя с електронен фиш, това е достатъчно съществено нарушение на процсуалните правила, което е основание за отмяна на електронния фиш. Поради тази причина не е необходимо да се обсъждат никакви други доводи и възражения на страните. След като липсва основание за налагане на санкцията, то е издаден електронен фиш без предмет и обсъждането на каквито и да е било други доводи (вкл. такива в жалбата, направените възражения от страна на ответника по жалбата и излагане на други мотиви относно законосъобразността на издадения ЕФ) не би било характерно за спецификите на правораздавателната дейност. Както се посочи – наказващият орган недопустимо е издал електронен фиш, след като е нямал законово право за това. При изначална липса на правомощие да се издава електронен фиш, всякаква друга проверка би била незакосъобразна, тъй като би била проверка на неправомерно издаден акт.

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да 2 бъде отменен. Необходимо е да се отбележи, че е настъпила законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП с израза „-3б“, добавен след израза „чл.179, ал.3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г.

Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила, т.е. законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш за процесното нарушение, но само за извършени нарушения след влизане в сила на промяната - 13.02.2024 г. В електронния фиш предмет на обжалване е посочено, че нарушението е било извършено на 12.07.2021г., т.е. преди изменението.

С оглед този изход на спора и предвид нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски. От него се претендират такива (за които са представени доказателства на л. 37 от делото) в размер на адвокатско възнаграждение от 550 лв. без ДДС, или – в размер на 660 лв. с включен ДДС (като по делото е представена фактура на л. 38, удостоверяваща начисляването на ДДС, а фактът, че адвокатът е регистриран по ЗДДС не е спорен). Претендираните разноски следва да се присъдят в цялост – 550 лв. адвокатски хонорар и 110 лв. ДДС. На първо място заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен, въпреки възражението на жалбоподателя, като същият в размер на предвидния минимум в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При собственина преценка (вкл. през призмата на Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024г., по дело С-438/22, ECLI:EU:C:2024:71), настоящият съдебен състав достигна, че фактическата и правна сложност на делото не предполага определяне на възнаграждение под този минимум.

Видно е, че делото е с известна фактическа сложност (наложило се е събиране и на допълнителни доказателства в хода на съдебното следствие), а освен това се характеризира и с правна сложност, която изисква сериозен анализ на компетентната практика на касационната инстанция и съобразяване на действието на законодателни изменения. Ето защо заплатеният минимум от 550 лв. отговаря на фактическата и правна сложност на делото и обема на свършената от адвоката работа. Както се посочи следва да се присъди възнаграждение в размер на 660 лв. – с включен ДДС, тъй като чл. 63д, ал. 1 ЗАНН препраща към реда на АПК, който от своя страна (в чл. 144 АПК) препраща към реда на ГПК относно присъждане на разноските. По тълкуването на ГПК във връзка с този въпрос е налице изключително трайна, актуална и последвателна практика на ВКС. В Определение № 70 от 30.01.2023г. по ч.т.д. № 19/2023г. по описа на II търг. отделение на ВКС е възприето разбирането, че няма пречка в полза на страна да се присъди и заплатеното наред с адвокатското възнаграждение ДДС, тъй като в Решение на Съда (първи състав) от 23.11.2017г. по дело С-427/16, ECLI:EU:C:2017:890, акцентът е за недопускане на двойно данъчно облагане с ДДС, което само по себе си не е основание за изключване дължимостта на ДДС за осъществената правна услуга. От ВКС е извършено тълкуване на мотивите на Решението на Съда, в които е посочено, че до нарушаване принципа на данъчния неутралитет се стига в случай, че ДДС е включено в данъчната основа, заедно с данъци, мита, налози и такси, какъвто извод (според цитираното определение на ВКС) не се следва при тълкуване разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери 3 на адвокатските възнаграждения, съгласно която следващото ДДС се начислява върху определеното адвокатско възнаграждение. Дължимост и на ДДС при определяне на възнаграждението за адвокат се възприема и в изключително много други актове на ВКС – напр. Определение № 50034 от 01.03.2023г. по гр.д. № 968/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС, Определение № 50088 от 10.05.2023г. по т.д. № 1445/2021г. по описа II търг. отделение на ВКС. В Определение № 2696 от 26.09.2023г. по ч.гр.д. № 3842/2023г. по описа на IV гр.о. на ВКС е прието, че вписаните в публичните регистри (в това число за регистрация по ДДС) обстоятелства са общоизвестни и като такива не подлежат на доказване, поради което непредставянето на нарочно доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС не е основание да се откаже начисляване на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение. За дължимо ДДС практиката на ВКС е последователна и трайна – в такава насока са още и Определение № 50139 от 10.05.2023г. по гр.д. № 5156/2021г. по описа на IV гр. о. на ВКС, Определение № 50095 от 11.05.2023г. по т.д. № 1454/2021г. на II търг. отделение на ВКС, Определение № 50093 от 11.05.2023г. по т.д. № 1638/2021г. по описа на II търг. отделение на ВКС, Определение № 2600 от 19.09.2023г. по гр.д. № 4236/2022г. по описа на III гр.о. на ВКС, Определение № 1347 от 21.03.2024г. по ч.гр.д. № 3251/2023г. по описа на III гр.о. на ВКС, Определение № 183 от 22.03.2024г. по гр.д. № 1701/2023г. по описа на III гр.о. на ВКС и множество други, постановявани ежедневно актове на ВКС, като не е необходимо цитирането в настоящия съдебен акт на всички тях.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение № 8504687707 от 12.07.2021г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „Ю.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

Ц.И.Ш. 17, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление гр. София, район ****** бул. М. № 3, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, да заплати на „Ю.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. Ц.И.Ш. 17, сумата от 660 лв., представляваща направени по делото разноски – платено възнаграждение за адвокат с ДДС, от които 550 лв. – адвокатско възнаграждение и 110 лв. - ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4