Решение № 863 от 01.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. София, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20211110209022 по описа за 2021 година намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Й. П., чрез адв. Б.Я. от АК – Пловдив, против наказателно постановление /НП/ № 7246/25.05.2021 г., издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за извършено нарушение на чл. 26, ал.

2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради това, че в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и в НП не се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Твърди се, че наказващият орган не бил изследвал и обсъдил възражението на жалбоподателя в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Сочи се още, че при съставяне на АУАН и издаване на НП било допуснато нарушение на чл. 42, т.

5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно или алтернативно изменение на същото в частта досежно размера на наказанието.

В съдебно заседание жалбоподателят П., редовно призован, не се явява 1 и не се представлява.

Въззиваемата страна – АПИ, редовно призована, се представлява от юрк. Н., който оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Изложени са съображения в писмени бележки. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 05.05.2021 г., в 09:20 часа, на път І I-18 (Софийски околовръстен път), км. 25+300, на 300 м. след разклон за Кремиковци в посока ЧепинциЛозен, Р. Й. П. е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „МАН“, модел „35.413ФФДТМ“ с рег. № СА **** КХ. По същото време свид. Б.П. и колегата му А. – служители в АПИ, осъществявали контрол на републиканската пътна мрежа за движение на тежки и извън габаритни пътни превозни средства. Спрели за проверка ППСто, управлявано от жалбоподателя, което било натоварено с пясък. Било извършено измерване на ППС-то с електронна везна PW-10 № К0200009 и ролетка № 1307/18, използвани от контролните органи, като според показанията на везната и ролетката при разстояние между осите 1,40 м. на двойната задвижваща ос – 3-та и 4-та на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 26,500 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19,000 т. Измерената общата маса на МПС-то била 40,050 т. при максимално допустима 32,000 т. При проверката водачът не представил валидно разрешително за движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС - Наредбата), респективно тежко по чл. 3, т. 2 от Наредбата, за така измерените параметри на МПС, при условията на чл. 18 от Закона за пътищата и чл. 8 от Наредбата. Свид. П. преценил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което съставил АУАН срещу П..

При съставяне на АУАН № 0008013/05.05.2021 г. срещу Р. Й. П., надлежно връчен на същия, са иззети като доказателства ксерокопия от: лична карта, рег. талон на ППС – част 2, експедиционна бележка № 330410139081/05.05.2021. Актът е съставен и връчен в присъствие на един свидетел. В него не са направени възражения от водача.

В тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение, поради което въз основа на така съставения АУАН, при идентично словесно описание на извършеното нарушение и посочване на правната квалификация, е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.

53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата на жалбоподателя П. е наложена глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева. Административно наказващият орган е приел, че към момента на проверката лицето Р. Й. П. е осъществявало 2 движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата), респективно тежко по чл. 3, т.

2 от Наредбата, без разрешение, издадено по реда на Раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от администрацията, управляваща пътя /А„ПИ”/, за дейност от специално ползване на пътищата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Посочено е, че нарушението е за първи път.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото – писмени доказателства – заповеди за компетентност, протокол за измерване на превозно средство, експедиционна бележка, декларация и сертификат за съответствие, Заповед № А616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля П. относно времето, мястото и начина на извършване на проверката, както и резултата от нея, които съдът намира за логични, последователни и непротиворечиви, подкрепени от приетите писмени доказателства по делото. Съвкупният анализ на всички доказателствени материали позволява на съда да установи изложените по-горе фактически обстоятелства, като същите са безпротиворечиви помежду си и не се налага обсъждането им по реда на чл.

305, ал. 3, изр. 2 от НПК.

От правна страна:

Жалбата срещу НП е процесуално допустима, доколкото същата изхожда от легитимирано лице, при спазване на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са издадени в срока по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН от компетентни органи съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП и Заповед № РД-11-1267 от 17.10.2019 г. и чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП и Заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити. Както в 3

АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, нарушението е подробно описано, като конкретно са посочени датата и мястото, където е прието, че е извършено – на път ІI-18, км. 25+300, на 300 м. след разклон за Кремиковци в посока Чепинци-Лозен. Съдържат се конкретните действия, с които е прието, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, а именно, че е управлявал, подробно описано, с всички необходими индивидуализиращи белези ППС, което се явява извънгабаритно и тежко. Отразени са измереното разстояние между осите, сумата на натоварването, допустимото максимално натоварване и е посочена конкретната законова разпоредба, касаеща тези стойности. Посочено е защо е прието, че ППС управлявано от жалбоподателя е извънгабаритно и тежко, а така също и защо е прието, че жалбоподателят е извършил от субективна страна, състава на нарушението. Изложени са мотиви, защо административно наказващият орган е приел, че нарушението не е маловажно, смекчаващи и отегчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства и конкретните доказателства, въз основа на които е обоснован извод за доказаност на нарушението – Протокол от измерване, разписка за връчен АУАН, копия на лична карта, свидетелство за регистрация на ППС част 2, експедиционна бележка. Също така е посочена конкретната законова разпоредба, която е прието, че е нарушена, и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, без да са налице противоречия между приетите за осъществили се факти и законовата разпоредба, под която същите са субсумирани.

С оглед изложеното, съдът намира за неоснователни релевираните от страна на жалбоподателя доводи за допуснати в хода на административно наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

По същество на извършеното нарушение, съдът констатира следното:

Административната санкция на П. е наложена предвид извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Цитираната разпоредба от ЗП забранява без разрешение движението на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия за дейности от специалното ползване на пътищата.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

Съобразно 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата „ Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни 4 средства…, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: 1. движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3“. Именно тук изрично е изведена отговорността на водача, която е алтернативна на останалите изброени субекти. В настоящия случай отговорността е ангажирана за осъществяване на движение на превозното средство, което се извършва именно от неговия водач. С оглед на това съдът намира, че субектът на отговорността е правилно определен, като нормативната уредба предвижда санкция, както за превозвача, така и за водача.

Въз основа на съвкупната оценка на събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че жалбоподателят П. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а” от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, тъй като е управлявал извънгабаритно и тежко пътно транспортно средство, без да притежава издадено разрешение, което между впрочем не се оспорва от жалбоподателя.

От субективна страна, нарушението е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост – жалб. П. е бил длъжен да притежава и представя при проверка разрешително за движение на извънгабаритно и тежко ППС и като водач на такова ППС е следвало да е запознат с допустимото натоварване на управляваното от него ППС, както и да познава законовата и подзаконовата нормативна уредба, предвиждаща специфични задължения за извършвания от него превоз.