Определение № 1070 от 20.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1070 гр. София, 20.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20221100512945 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба от 28.10.2024 г., подадена от Ю. А. К., чрез адв. Л. С., с надлежно учредена представителна власт, за изменение на Решение № 5127 от 12.09.2024 г., постановено по в. гр. д. № 12945/2022 г. по описа на Софийски градски съд, II-E въззивен състав, в частта за разноските, сочейки, че съдът не е присъдил направените разноски в обезпечително производство по ч. гр. д. № 11708/2019 г. по описа на Софийски градски съд, I-18 състав съгласно Договор за правна защита и съдействие № 856733 от 24.09.2019 г., както и внесена държавна такса по частна жалба по представени платежни документи. Моли съда да определи и по-висок размер на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител адв. Л. С..

Ответникът по молбата – „И.-Т.“ ЕООД, е законоустановения срок е подал отговор на молбата. Счита, че не е налице фактическа и правна сложност на делото, която да обуславя по-висок размер на присъденото адвокатско възнаграждение. Твърди, че в обезпечителното производство няма основание за присъждане на разноски. Отбелязва и че няма влязъл в сила съдебен акт, с който да е отменено допуснатото обезпечение. Твърди, че в рамките на последното заседание на въззивната инстанция Ю. К. не е представила документи за разноски в обезпечителното производство, поради което счита, че същите са несвоевременно претендирани.

Молбата е подадена на 28.10.2024 г. – в едномесечния срок за обжалване на Решение № 5127 от 12.09.2024 г., постановено по в. гр. д. № 12945/2022 г. по описа на Софийски градски съд, II-E въззивен състав, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

По разноските в обезпечителното производство:

В процесния случай още в първоинстанционното производство е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие (л. 66 и л. 67 от гр.д. № 3082/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 67-и състав) за подадената частна жалба срещу определение на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 11708/2019 г. в производството по обезпечаване на бъдещ иск. Съображението, че разноските за 1 обезпечителното производство не са посочени в представения списък по чл. 80 ГПК пред въззивната инстанция не е релевантно, защото когато представя списъка страната не знае дали жалбата й ще бъде уважена и в какъв размер, съответно в какъв размер би било дължимото възнаграждение. Достатъчно е, че страната изрично е поискала присъждане на дължимите разноски във въззивната жалба и да е представила списък на тези разноски пред първата инстанция.

Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Предвид разрешенията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 и чл. 3 ГПК, съдът не е обвързан от минимума, предвиден в цитираната наредба за определяне на адвокатски възнаграждения. Въпреки това посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждение могат да служат като ориентир при определянето им от съда, но без да са обвързващи за него.

Така, съгласно чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2 НМРАВ (ДВ, бр. 41 от 23.05.2017 г.) – в редакцията към момента на извършване на разноските, минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно заявения за защита материален интерес възлиза на 2058,92 лева.

Предвид обстоятелството, че се претендира сумата в размер на 1784 лева, съдът намира, че възражението за прекомерност е неоснователно, поради което следва да бъде присъдена в пълен размер. С оглед обстоятелството, че в производството пред Софийски районен съд в полза на Ю. К. е присъдена сумата в размер на 201,64 лева, представляваща разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 11708/2019 г. по описа на СГС, ищецът „И.-Т.“ ЕООД, следва да бъде осъден да заплати сумата в размер 1582,36 лева за разноски в обезпечителното производство.

Предвид изложеното и доколкото въззивният съд е пропуснал да се произнесе по разноските в обезпечителното производство, след като изцяло е уважил подадената въззивна жалба, постановеното решение следва да бъде изменено и „И.-Т.“ ЕООД да бъде осъден да плати на Ю. К. сумата от 1582,36 лева – разноски в обезпечителното производство.

По искането за определяне на по-висок размер на авокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв съдът намира същото за неоснователно, тъй като определеното възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото и не са налице основание за ревизиране на постановеното решение в частта за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 5127 от 12.09.2024 г., постановено по в. гр. д. № 12945/2022 г. по описа на Софийски градски съд, II-E въззивен състав, в частта за разноските, в следния смисъл:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК „И.-Т.“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на Ю. А. К., ЕГН ********** и сумата от 1582,36 лева, представляваща разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 11708/2019 г. по описа на СГС.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3