Решение № 472 от 30.11.2018, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е

Н И Е

№ /30.11.2018г гр.Плевен 30.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри в.гр.състав в публичното заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ при секретаря Ивайло Цветков и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №660 по описа за 2018г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Левченски Районен съд №**/**г., постановено по гр.д.№**/**г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен предявения иск от “*******„ООД ,ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:гр.С*,ул.„****”№***, представлявано от управителя Г.Н.Н. против Е.М.П. ,ЕГН ********** ***, с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 4114.85 лв., получена без правно основание ,представляваща сбор от недължимо платени арендни вноски за периода **/** стопанска година до **/** стопанска година,ведно със законната лихва върху сумата,считано от ***г.-датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане. Със същото решение на Левченски РС „****“ ООД,ЕИК **** гр.С. , представлявано от управителя Г.Н. е осъдено да заплати на Е.П. ***,гор.а. направените разноски по делото в размер на 790 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът пред ЛРС- „*****“ООД гр.С.,представлявано от управителя Г.Н., който чрез своя пълномощник адвокат Н.Б. *** го обжалва изцяло пред ПОС неправилно,незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди,че с влязло в сила решение на Свищовски РС по гр.д. №**/**г. със сила на пресъдено нещо е прието за установено между страните, че арендното плащане за проц.имоти не е изменяно от момента на сключване на договорите и към датата на постановяване на съд.решение по делото през **г.е било 16лв./дка,което Св.РС за стопанската **/**г.е изменил от 16лв.на 50лв./дка,че този факт е признат от ответника няколко пъти в неговата ИМ по гр.д.№**/**г.Изложени са доводи,че ЛРС незачитайки силата на пресъдено нещо по влязлото в сила съд.решение и признанието на ответника,ищец по другото дело в ИМ е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила,като искът е отхвърлен на база собствени абстрактни хипотези,каквито никоя от страните не е твърдяла по делото.Твърди се,че между страните не е постигнато съгласие за изменение на арендния договор относно съществените му признаци-срок,арендно плащане /дка и др.,че РКО/б.бордеро не съставляват анекс към договора,а представлява първичен счетоводен документ по ЗСч.,удостоверяващ извършено предаване/получаване на парични суми.Изложени са подробни доводи и съображения в тази насока за неправилност на обжалваното съдебно решение,като въззивното дружество счита,че разпоредбата на чл.293 ТЗ е неприложима в конкретната хипотеза, предвид липсата на съглашение,което да бъде ценено,като се позовава на чл.10 от договора за аренда. В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ЛРС и постанови друго,с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се и направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.В съдебното заседание на **г.пред ПОС, на което бе даден ход по същество не се яви представител на въззивното дружество,но от същото ,чрез неговия пълномощник адвокат Б. е депозирано писмено заявление,с което моли съда да уважи подадената въззивна жалба.Заявлението има характер и на писмена защита,в която са изложени подробни съображения по съществото на спора.

Въззиваемата Е.М.П. чрез своя пълномощник адвокат С.Т. от САК е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на ЛРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Направено е възражение,че ирелевантно към предмета на спора е приключилото съдебно производство пред Свищовски РС,с което е изменен размера на арендното плащане за стопанската **/**г.от 16лв./дка на 50лв./дка,че това производство е инициирано от въззиваемата в резултат на възникнала „стопанска непоносимост“ на арендното плащане.Твърди се,че въпреки първоначално договореното арендно възнаграждение на дка към момента на сключване на арендния договор ,“*******“ООД за всяка стопанска година,съобразно пазарната конюнктура на гр.Б. е изплащал реалния размер на арендната вноска доброволно,без да е била необходима писмена форма за изменение на договора,че е налице взаимно съгласие между страните относно пазарният размер на рентата.Твърди се,че арендаторът е плащал доброволно пазарните нива на арендните възнаграждения за всяка стопанска година,а арендодателят е приемал и не е възразил относно размера на полученото плащане.Изложени са доводи,че в съд.практика е възприето становището,че сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя се счита за действителен договор,ако са налице предпоставките за това,че при липса на писмена форма за валидност на арендния договор,сключеният се конвертира в договор за наем.Оспорва се тезата на ищеца за допусната грешка при заплащане на арендните вноски,като се позовава на разпоредбата на чл.55 ал.2 ЗСч.Изложени са доводи,че правилно ЛРС при преценка на събраните по делото доказателства е приел,че са налице предпоставките за задържане на полученото на осн.чл.55 ал.2 ЗЗД,като дадено доброволно от арендатора в изпълнение на дълг,позовавайки се на ППВС №1/28.05.1979,където е прието,че „Съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране,поради което даденото не подлежи на връщане“.В заключение въззиваемата моли Окръжния съд да постанови решение,с което решението на ЛРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените разноски за настоящата инстанция,съгласно списък по чл.80 ГПК.В съдебното заседание на 07.11.2018г.пред ПОС въззиваемата чрез своя пълномощник адвокат С.Т. взема становище,че въззивната жалба е неоснователна.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени и в депозираната писмена защита.

Окръжният съд като прецени визираните в жалбата оплаквания , становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1