Решение № 2225 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2225 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110176934 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „Т. С” ЕАД срещу Р. Н. Н. и П. Н. Т., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове при условията на разделност, както следва:

1) Р. Н. П. за сумата 298,89 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.02.2022г. до м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 78,69 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 04.12.2024г.;

2) П. Н. Т. за сумата 298,89 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.02.2022г. до м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 78,69 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 04.12.2024г.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия им е доставил на адреса на топлоснабдения имот: ап. 2, находящ се в гр. С., ж.к. Н. *, бл. ***, вх. *, ет. *, за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците имат качеството на потребител на услугите на ищеца, като за част от периода претендира процесните суми в качеството им на наследници на Д. П. В., а за останалата част исковия период в качеството на собственици на топлоснабдения период при квоти по ½ в съсобствеността. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това 1 вземане. Заявява искане за конституиране на трето лице помагач /„Т. с.“ЕООД/, за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, за задължаване на лицето, което иска да бъде привлечено като помагач по делото да представи документите за главния отчет и изравнителните сметки за периода, за приемане като доказателства по делото на представените с исковата молба писмени документи, както искания по чл. 192 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът П. Н. Т. не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Ответника Р. Н. Т.а в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е клиент на ищеца по смисъла на ЗЕ, като сочи, че не е купувала ТЕ, не е сключвала и договор с ищеца, съответно последният не й е предоставил изискуемата информация по чл. 38а и 38б ЗЕ. Наред с това поддържа, че не е била поканена да изпълни доброволно евентуалните задължения, поради което нее станала причина за образуване а настоящото дело. Поддържа, че от налична справка дължимата към ищеца сума за предоставен топлинна енергия възлиза на 222,17 лв., който била за текущия отоплителен сезон, като в същата не се съдържали данни за исковия период.

При условията на евентуалност твърди, че ползвател на недвижимия имот е другият наследник – ответникът П. Т.. Счита, че при условията на евентуалност, ако съдът не възприеме изложените в отговора съображения, намира, че само той следва да бъде осъден да заплати претендираните суми на основание чл. 121 вр. чл. 127 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. с.“ЕООД намира предявените искове за основателни и доказани, като в постъпилото становище сочи, че за исковия период е извършвал месечно дялово разпределение с месечно отразяване на стойностите в издаваните фактури от „Т. С“ ЕАД за имота.

В молба, депозирана преди проведеното открито съдебно заседание ответникът Н., чрез пълномощника си адв. Д. изразява становище за неоснователност на предявените искове при твърдението, че не се установява от ангажираните доказателства ответникът да е собственик или вещен ползвател на процесния имот, както и че не дължи мораторна лихва, тъй като не е бил поканен да плати. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал 2 това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая от приетия по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, удостоверение изх. № 68-00-1324/1, издадено от ГИС София и удостоверение за наследници от 20.02.2025 г. се установява, че наследодателят на ответниците Д. П. В. е собственик на процесния топлоснабден имот – ап. 2, находящ се в гр. С., ж.к. Н. *, бл. ***, вх. *, ет. *, чийто стар адрес, описан в горния документ за собственост е ж.к. Н. *, бл. **. След смъртта си на 08.08.2023 г. Д.

В. е оставила за наследници по закон своите деца ответниците Р. Н. Н. и П. Н. Т..

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че за периода от 02.2022 г. до 08.08.2023 г. с оглед изяснената по-гора нормативна уредба Д. В. като собственик на процесния имот, е била потребител на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Служебно известно на съда е, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява наследодателят на ответниците Д. В. да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Следователно се налага извод, че за периода 02.2022 г. до 08.08.2023 г. между Д. В. и ищеца е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т. С” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за В. е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.

В настоящия случай ищецът претендира процесните вземания от ответниците в качеството им на наследници на Д. В. за периода 02.2022 г. до датата на смъртта й на 08.08.2023 г., доколкото същият е бил потребител на топлинна енергия през този период, а за периода след 08.08.2023 г. до м.04.2024 г. в качеството им на собственици на процесния имот. От ангажираните по делото доказателства съдът приема, че със смъртта на своя наследодател ответниците придобиват качеството на негови наследници по закон, като отговарят до размера на своята наследствена част за задълженията на своя наследодател, в случая по 1/2, видно от приетото по делото удостоверение за наследници. С оглед на горното настоящият състав приема, че като наследници по закон, на основание чл. 60, ал. 1 ЗН ответниците отговарят за задълженията на оставеното от Д. В. наследство, включително за цената на доставената в имота топлинна енергия за периода о т за периода 02.2022 г. до 08.08.2023 г. Следва да се посочи, че в нито един етап от развитието на производството по делото ответниците не са оспорили качеството си на наследници на починалата им майка. Ето защо те са пасивно легитимирани да отговарят за задълженията на своя наследодател като потребител на топлинна енергия по силата на закона за доставката на топлинна енергия за периода 02.2022 г. до 08.08.2023г. към ищцовото дружество. След смъртта на наследодателката им ответниците придобиват собствеността върху поцесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство при квота по ½ ид. част от имота.

По делото липсват доказателства ответниците да са се разпоредили преди или по време на процесния период с притежаваното от тях право на собственост в полза на трето за спора лице, поради което през процесния период същите са притежавали 3 качеството „клиент“ на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че трето лице е подало искане до ищеца за откриване на партида за имота. Поради изложеното, за периода след 08.08.2023 г. до 04.2024 г. ответниците имат качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, доколкото е възникнало принципното облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, следователно и дължи заплащане на потребената топлинна енергия, по арг. от чл. 153 ЗЕ, съответно отговарят съразмерно на притежаваната идеална част от съсобствеността – по 1/2.

В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответницата Р. Н. Н., че не се намира в облигационни отношения с ищеца, доколкото не е сключила договор с него, тъй като процесното правоотношение произтича от сключен при общи условия договор с ответниците на основание притежаваната от всеки от тях ид. част в собствеността на процесния имот за периода след смъртта на тяхната наследодателка, а за периода преди това както се посочи, отговарят за задълженията й, в това число и спрямо топлофикационното дружество до размера на квотата от наследството.

От така изложеното настоящият съдебен състав приема, че всеки от ответниците е легитимиран да отговаря по предявените относно потребената в ап. 2, находящ се в гр. С., ж.к. Н. *, бл. ***, вх. *, ет. *, през релевантния за делото период от при посочените от ищеца квоти, а именно по 1/2.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. В случая се провежда реален ежемесечен отчет, заплащането на доставената топлинна енергия се дължи ежемесечно и не се издават изравнителни сметки.