Решение № 510 от 30.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100500157 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба „Ф.Б.“ ЕООД –длъжник по изпълнително дело №20238600401121 по описа на ЧСИ с рег. №860 - В.М. с район на действие СГС срещу постановление от 11.08.2023г., с което е намален размера на приетото адвокатското възнаграждение с покана за доброволно изпълнение в полза на М.И.С.-И. от 400,00 лв. на 200,00 лв.

В жалбата се излагат съображения, че ЧСИ с рег. №860 - В.М. е постановила отказ относно разноски по изпълнителното дело, който е незаконосъобразен, доколкото разноски за адвокатско възнаграждение изобщо не дължат от длъжника. Счита, че е налице злоупотреба с права от страна на взискателя и пълномощника му, тъй като още преди образуване на изпълнителното дело жалобопадателят е правил опит да погаси дълга си чрез пращане на пощенски записи /поради причина, че кредитора не предоставя банкова сметка/, които умишлено не са получавани.

Моли постановлението да бъде отменено и длъжника да бъде освободен от заплащане на разноски.

Взискателят по изпълнителното дело М.И.С.-И. чрез пълномощника си адв. Б., в срока по чл.436 ал.3 от ГПК депозира възражение, в което посочва, че длъжникът отговаря за разноски по изпънителното дело, тъй като не е налице хипотезата на чл.95 от ЗЗД, а задължението за плащане е носимо, респективно не е бил уведомяван от „Български пощи“ЕАД за наличие на пощенски запис и превод на сума на нейно име.

Частен съдебен изпълнител ЧСИ В.М. рег. №860 от РКЧСИ по реда на 436 ал.3 от 1

ГПК е депозирала мотиви по обжалваното постановление, като го счита за правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Процесното изпълнително дело е образувано въз основа на издаден въз основа на влезнало в сила съдебно решение – чл.404 т.1 от ГПК изпълнителен лист №630/ 17.07.2023г. по гр.д. № 4074/2022г. по описа на Районен съд - Перник за вземания на И.Й.А. срещу „Ф.Б.“ ЕООД за сумата от 50,00 лв. – разноски.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 02.08.2023г. от адв.

Боян Б. в качеството му на пълномощник на М.И.С.-И. – цесионер по вземането, предмет на цитирания изпълнителен лист /за което са представени доказателства – договор за цесия и уведомление до длъжникща/, като с молбата са посочени и изпълнителните способи – запори по банкови сметки на длъжника. В същата молба се претендира и разноски по изпълнителното производство в размер на 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

На 07.08.2023г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 70384/02.08.2023г., видно от известие за доставяне и с която са приети разноски в полза на взискателя 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

На 08.08.2023г. длъжникът „Ф.Б.“ ЕООД е депозирал пред ЧСИ – В.М. молба, с която: претендира да му бъдат заплатени разноски в размер на 400,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, да бъде прекратено изпълнителното производство и е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, прието от ЧСИ от 400,00 лв. на 200,00 лв.

С постановление от 11.08.2023г. на ЧСИ – В.М. е намален размера на приетото адвокатското възнаграждение с покана за доброволно изпълнение в полза на М.И.С.-И. от 400,00 лв. на 200,00 лв.

Както изрично приема и ВКС в постановеното ТР 3/2015 г. на ОСТГК от 10.07.2017 г., използваният в чл. 435 ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Предвид горното, това е разпореждането, което се съдържа и в поканата за доброволно изпълнение, както и постановление № 847/21.12.2022г. ЧСИ, обективиращо изричен отказ да бъде уважено искането за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, поради което безспорно има характер на акт подлежащ на самостоятелно обжалване.

Важно е да се посочи, че в частната жалба, с която е сезиран настоящия състав на СГС, се обжалва именно цитираното постановление – относно дължимите от длъжника разноски на взискателя. От обстоятелствената част на жалбата се установява, че всички доводи и оплаквания на частния жалбоподател са свързани с обосноваване на твърдението му, че не дължи разноски за адвокатско възнаграждение. В този смисъл трябва да бъде тълкувано и искането му към съда – отмяна на обективираната в постановление от 11.08.2023г. воля за на ЧСИ за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, а не относно всички искания, направени в молба от 08.08.2023г.

Частната жалба е подадена в срока по по чл.436 ал.1 ГПК, доколкото постановлението от 11.08.2023г. е връчено на дължника на 17.08.2023г., жалбата от същия е депозирана на 21.08.2023г., подадена е от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл.435 ал.1 т.7 ГПК акт - относно разноски по изпълнението.

2

Във връзка с направените възражения в жалбата е необходимо да се посочи, че не е налице отказ на съдебния изпълнител да намали разноските на взискателя за адвокатско възтаграждение. Напротив, с обжалваното постановление същия е определил размер на адвокатско възнаграждение по чл.10 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е редуцирал по реда на чл.78 ал.5 от ГПК адвокатския хонорар от 400,00 лв. на 200,00 лв., с каквото искане длъжника е сезирал съдебния изпълнител в молба от 08.08.2023г. /в същата изрично е записано: „моля същия да бъде редуциран от Вас, тъй като е прекомерен до размер от 200 лв.“/.

В настоящото производство и в частната жалба срещу цитираното постановление на ЧСИ, длъжника прави възражение, че не дължи никакви разноски, доколкото е налице злоупотреба с права от страна на взискателя, като излага подробни мотиви. С такова искане - за освобождаване на длъжника от разноски ЧСИ не е бил сезиран надлежно. По този начин жалбоподателя се домогва да направи ново и различно искане по отношение на разноските в изпълнителното производство, незаявено своевременно пред ЧСИ и да заобиколи преклудираните му вече права за релевиране на искането за изменение на приетите разноски по аналогия с по чл.248 от ГПК.

Предвид изложеното, обстоятелството, че искането за намаляване на разноски, направено от длъжника е уважено от ЧСИ и то до посочения от същия размер, настоящият състав счита, че е недопустимо по настоящия ред да иска освобождване напълно от дължимите разноски и релевиране на нови искане за изменение на разноските в изпълнителното производство, преклудирано към датата на подаването на частната жалба.

Горното обосновава неоснователността на частната жалба.

По разноските по производството:

Жалбоподателя претендира сторените в настоящото производство разноски. В случая в предмета на делото се включва жалба срещу постановление за разноските.

Съгласно трайната съдебна практика в производството по разноските страните не си дължат разноски. В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение - определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; определение № 60295 от 17.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2625/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 466 от 01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Тези разяснения следва да намерят приложение и в производството по обжалване на действия на съдия изпълнителя относно разноските по изпълнението, което е аналогично на производството по чл.248 ГПК. Ето защо в полза на страните не следва да се присъждат разноски за настоящото производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 51742/21.08.2023г. подадена от „Ф.Б.“ ЕООД –срещу постановление от 11.08.2023г. постановено по изпълнително дело №20238600401121 по описа на ЧСИ с рег. №860 - В.М. с район на действие СГС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4