Решение № 92 от 11.06.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Ямбол, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20252300500028 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от ЕТ „А. М. Г.“, чрез неговия пълномощник адв.С. А. Т. от АК Ямбол против решение № 592/06.11.2024г. постановено по гр.д. № 1619/2024 г. по описа на ЯРС, в частта в която съдът е счел за неоснователен и е отхвърлил предявеният от него иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника ЕТ „ПВМ-Маневски-В. И.“ да му предаде владението върху 2/7 идеални части от недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с.Иречеково, общ.Стралджа, обл.Ямбол, подробно описани и индивидуализирани като местонахождение, площ и граници в исковата молба по делото и оспореното съдебно решение, както и в частта му относно присъдените в полза на ответната страна по спора разноски.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва в обжалваните му части, като незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно тълкуване и приложение от страна на ЯРС на разпоредбите на материалния закон и неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилни правни изводи по съществото на спора.

1

Сочи, че не оспорва изводите на съда, че той е собственик на 2/7 идеални части от процесните недвижими имоти, които е придобил на валидни правни основания, неоспорени от другата страна в процеса, както и тези с които е приел, че ответникът няма правно основание да държи и ползва имотите, доколкото представеният с исковата молба аренден договор от 2016г., сключен при действието на предходната редакция на Закона за аренда в земеделието и при липса на необходимото мнозинство в съсобствеността, е непротивопоставим на ищеца като последващ приобритател на имотите и не го обвързва. Счита за правилни и изводите на съда, че ищецът не е приел договора за аренда от 2016г., арендатор по който е ответника по иска, като доказателство в тази насока сочи сключването на договор за наем от 22.12.2021г., както и цялостното поведение на ищеца, изразяващо се и в липса на получени арендни плащания или каквито и да било действия от негова страна, изрични или конклудентни, доказващи приемането на арендния договор.

Излага оплаквания за неправилност на изводите на съда, за недоказаност на факта, че ответника реално владее, респ. държи процесните имоти, т.к. не съответствали с доказателствата по делото и е в разрез с тях.

Сочи, че тези изводи противоречат на твърденията на ответника и признатия от него факт, чрез направено признание чрез процесуалния му представител в проведено съдебно заседание на 10.10.2024г., че за стопанските 2023/2024 и 2024/2025години, земите са заявени за ползване от негова страна, въз основа на вписания в СВп. Договор за аренда от 2016г., като съда с протоколно определение е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че имотите, предмет на спора, за стопанските 2023/2024 и 2024/2025г години, са заявени в Общинска дирекция „Земеделие“ от ЕТ „ПВМ Маневски – В. И.“. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба и образуване на делото, ответникът, в качеството си на ползвател, е държал имотите на основание непротивопоставимия на ищеца аренден договор от 2016 г., т.к. последващия договор, сключен в хода на висящия процес, все още не е съществувал в правния мир и не е произвел правните си последици. В тази връзка счита, че съда неправилно е извършил преценка на този договор .

Сочи, че сключеният на 27.09.2024г. аренден договор има действие за следващите стопански години, като не следва да се приема, че той доказва валидно основание за ползване на имотите за стопанските 2023 – та и 2024 – 2 та години, независимо от неговата противопоставимост или не спрямо ищеца.

Моли да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразно и неправилно в обжалвана част постановеното по гр.д. № 1619/2024г. по описа на РС-Ямбол решение и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи предявеният иск, с всички произтичащи от това законни последици. Претендира да му бъдат присъдени и направените пред двете инстанции разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от В. П. И., в качеството й на ЕТ“ПВМ-МАНАВСКИ-В. И.“, чрез нейния пълномощник – адв. Г. Д., в който е заявено становище за неоснователност на жалбата и са изложени съображения за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му част, като моли то да бъде потвърдено, като й бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Счита за правилни изводите на съда, относно наличието на първите две предпоставки по чл.108 от ЗС, че ищецът е собственик на имотите и те се държат от ответника , както и извода, че не е налице третата предпоставка, че имотите се държат от въззиваемата без правно основание. Счита, че първоинстанционното решение е постановено в пълно съответствие с ТР №4/14.03.2016г. по т.д.№4/2014г. на ОСГК. Оспорва направените оплаквания в жалбата. Излагат се аргументи, че договорът за аренда с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписвания-Ямбол с вх.рег.№ 5577/27.09.2024г. е сключен в съответствие с чл.32, ал.1 от ЗС и чл.3,ал.4 от ЗАЗ, като сключването му всъщност потвърждавал действията на съсобственика сключил договора за аренда през 2016година. Противно на твърденията в жалбата сочи, че този договор влиза в сила от 01.10.2024година, което било изрично посочено в т.2 на раздел II и той представлява валидно правно основание за ползване на имотите, считано за стопанската 2024/2025година. На това основание счита, че имотите се държат от въззиваемата на основание противопоставимо на жалбоподателя, като излага подробни аргументи за това, позовава и на чл.235,ал.3 от ГПК, за кредитирането на факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

В проведеното открито съдебно заседание въззивника, редовно и 3 своевременно призован не се явява, като процесуалния му представител адвокат С. Т. от АК-Ямбол е депозирал писмена молба, в която е заявил, че желае първоинстанционното решение да се отмени в обжалваните му части по изложените в жалбата съображения, като му бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата , редовно и своевременно призована не се явява, но се представлява от адв.Д. , който е изложил доводи за неоснователност на жалбата, т.к. счита атакуваното решение за обосновано и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени разноските, извършени и във въззивната инстанция..

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е установено от първостепенния съд.

Районен съд Ямбол е бил сезиран от ЕТ“А. М. Г.“, представлявано от А.

М. Г. с иск по чл.108 от ЗС против ЕТ“ПВМ – Манавска – В. И.“, представляван от В. П. И., като приемник на заличения търговец ЕТ „ПВММанавнси-Петко П.“ за осъждане на ответника да му предаде владението върху собствените му 2/7 ид.ч. от два недвижими имоти, представляващи нива с площ 37 397 кв.м., пета категория, в местността „Белия камък“, съставляваща ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, с трайно предназначение на територията : земеделска, с номер по преходен план 07003, при граници : ПИ с идентификатори №№ ***; ***; 32771.70.

69; *** и *** и нива с площ от 19 997 кв.м., шеста категория, в местността „Автанско“, съставляваща ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, с трайно предназначение на територията : земеделска, с номер по преходен план 360012, при граници : ПИ с идентификатори №№ ***;

***; ***; *** и ***.

Твърдял е, че притежава 2/7 ид.ч. от посочените по-горе недвижими имоти, които е придобил по силата на договор за дарение на ид.ч. от недвижими имоти от 23.11.2017 г., договор за покупко- продажба на ид.ч. от недвижими имоти от 23.11.2017 г., договор за покупко- продажба на ид. ч. от 4 недвижими имоти от 22.12.2021 г. През 2016 г. преди ищеца да е придобил посочените по-горе 2/ 7 ид.ч. от недвижимите имоти, Г.П.С., като собственик на 1/7 ид.ч. от същите ги отдала под аренда за срок от 20 год. на арендатора ЕТ“ПВМ- Манавски- Петко П.“, който бил праводател на ответника с договор за аренда от 16.09.2016 г. вписан в СВ- Ямбол, като същата се разпоредила възмездно с притежаваните от нея ид.ч. в пълен обем в полза на ФЛ Петко П..

Твърдял е, че договора за аренда му е непротивопоставим, т.к. бил сключен от лице, което притежавало 1/7 идеална част от съсобствени земеделски земи, поради което отношенията между съсобствениците се уреждали съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС. Твърдял е, че той не бил осъществявал каквито и да било действия по приемане на процесния договор, като не бил получавал и арендни плащания по него. С оглед на това, че сключения договор за аренда бил сключен от съсобственик с по-малко от 50 % дял в съсобствеността, не обвързвал останалите съсобственици, респ. такъв договор не им бил противопоставим. Към настоящия момент ответника, сега въззиваем владеел описаните по-горе недвижими имоти изцяло, като ищеца, сега въззивник, бил лишен от възможността да владее и ползва своята ид.ч., въпреки ,че договора за аренда не го обвързвал и не му бил противопоставим.

По делото е бил депозиран писмен отговор от ответницата, в който не се оспорва обстоятелството, че ищеца притежава ид.ч. от посочените имоти.

Изложени са твърдения, че ответника и праводателя й никога не били отказвали съсобственика да ползва ид.ч. от имотите съобразно правата си.

Макар посочените ниви да били предмет на договора за аренда от 17.09.2016 г. вписан в СВ, по постигнато съгласие между съсобствениците, ищеца за стопанските години участвал в споразуменията по чл.70 ППЗСППЗ с част от нивите, многократно превишаващи притежаваните от него ид.ч. Също така по чл.69 ППЗСПЗЗ ищецът заявил нивата с площ от 19.997 дка, но заявлението му било отхвърлено, с оглед на това, че нивата била заявена за участие по чл.70 ППЗСППЗ от друго дружество, което черпило правата си по договор за наем от 22.12.2021 г. сключен именно с ищеца. В ИМ целенасочено не били отбелязани наличието на договор за наем от 22.12.2021 г., макар и същия да бил подписан от ищеца и представляваното от него дружество, като за сключването на договора също не било взето решение от повече от половината от съсобствениците.

По делото са приети като писмени доказателства представените от 5 ищеца нот.акт за дарение на идеална част от недвижим имот №106, дело №696/23.11.2017г. на нотариус №322, нот. акт за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти № 108,дело №697/23.11.2017г. на нотариус с рег.

№322 и нот.акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 120, дело № 901/22.12.2021г. на нот.рег.№322, установяващи правата на собственост на ищеца. Представен е договор за аренда от 16.09.2016 г., с който Г.П.С. от гр. Варна в качеството си на арендодател предоставила на ЕТ“ПВММанавски- Петко П.“ в качеството му на арендатор за временно и възмездно ползване на недвижим имот- земеделска земя, а именно: нива, цялата с площ от 37, 403 дка, от които 1, 818 дка шеста категория и 35, 584 дка пета категория, в местността „Белия камък“, съставляваща имот № 070003 по плана на земеразделяне в землището на с. Иричеково, общ. Стралджа, обл.

Ямбол, ЕКАТТЕ- 32771 и нива, цялата с площ от 20, 001 дка, от които 13.126 дка шеста категория и 6, 874 дка трета категория, в местността „Автанско“, съставвляваща иемот № 360012 по плана за земеразделяне в землището на с.

Иричеково, общ. Стралджа, обл. Ямбол, ЕКАТТЕ- 32771, като договора за аренда бил сключен за 20 стопански години и влизал в сила от датата на подписването му между страните и приключвал в края на последната стопанска година. Видно от представен нотариален акт №6, рег.№ 5722, дело №814/16.09.2016г. на нотариус с рег.№ 243 на НК е обективиран договор за покупко продажба , според който Г.П.С., продала на П.Х.П. 1/7 ид.ч. от притежаваните от нея ниви, предмет на договора за аренда.