Решение № 4176 от 21.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4176 гр. Варна, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110104248 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от З.

М. М., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител С. И. Б., ЕГН **********, с която срещу М. З. М., ЕГН ********** е предявен иск с правно основаниe чл. 150 от СК за изменение на размера на определената в полза на ищцата по гр. дело №14051/2016г. по описа на ВРС месечна издръжка, като размерът на същата се увеличи от 180 лева на 450 лева месечно, считано от деня на предявяване на исковата молба09.04.2024 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

В исковата си молба ищцата сочи, че ответникът е неин баща и по силата на Решение № 2260 от 02.06.2017 г., постановено по гр.дело № 14051 по описа за 2016 г. на ВРС, 16 състав е осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 15.11.2016г. Сочи, че от момента на присъждане на издръжката до настоящия момент са настъпили нови обстоятелства, свързани с възрастта й с нарасналите й ежедневни нужди относно допълнителни учебни занимания, облекло, храна и др. Поради това нараснали и необходимите за издръжката й средства за храна, за облекло, битови и културни нужди. Променена е била социално - икономическата обстановка в страната, като се увеличили цените на основните хранителни продукти, отопление, училищни помагала, което от своя страна правило присъдената сума напълно недостатъчна за задоволяване дори минималните й нужди. Ниският доход на нейната майка и ниският размер на получаваната издръжка, не й позволявали да посещавам извънкласни занимания, да се развива пълноценно.

1

Ищцата сочи още, че майка й С. И. Б. работи като служител информация в ОП „СПОРТ-ВАРНА", за което получава трудово възнаграждение от 819,39 лева. В същото време, за извършване на неотложен ремонт на жилището, в което двете живеят, последната била принудена да изтегли кредит в размер на 15000 лева с месечна вноска от 190.77 лева. От друга страна твърди, че ответникът работи като машинен оператор в ЕТ "М. Х." и получава трудово възнаграждение от близо 1 600 лева, и е длъжен да участва в издръжката й, съобразно изменящите й се нужди, така, че да й бъдат осигурени приблизително същите условия, каквито би имала, ако живеели заедно. По изложените съображения моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. З. М., с който се изразява становище за допустимост и частична неоснователност на иска за претендирания размер над сумата от 250 лева. Сочи, че въпреки всички трудности, които е имал винаги е заплащал дължимата издръжка и дори да предоставя на З. допълнителни суми. Сочи, че поради влошените отношения между него и майката на ищцата, последната в качеството си на законен представител на З. е образувала против него изпълнително дело №3118/2015г. при ДСИ при PC - Варна за дължимата издръжка, по което заплащал 150.00 лв. месечно и до настоящия момент. Отделно от това, ежемесечно заплащал и сумата от 180.00 лв. месечно за издръжка по банков път, а отделно от това всеки месец се опитвал да дава суми от порядъка между 100 и 200 лв. на С. Б. в брой, които да използва за отглеждането на дъщеря им.

В допълнение, често при срещите между него и Звезделина, се опитвал да и дава по-малки суми, по 20-30 лв., за които също не смятал за необходимо, че трябва да доказва. Именно поради това категорично оспорва твърденията, че майка е поела изцяло грижите за ищцата и необходимата издръжка.

Сочи, че през последните няколко години самият той изпитва финансови трудности, защото живее на квартира и плаща наем за жилището, в което живее, в размер на 350 лв. месечно. Наложило му се да изтегли заем за закупуването на автомобил в размер на 5 000,00 лв. за срок от 36 месеца, който изплащал на равни месечни вноски по 157,00 лв. Работи като машинен оператор в ЕТ" М. Х.", за което чистото месечно възнаграждение, което получава е в среден размер на 1060,00 лв. Поради изложеното и сочейки месечните разходи, които заплаща, обосновава становище, че не може си позволи да заплащам ежемесечно издръжка в размер на 450лв., тъй като тази сума е непосилна за него. Счита, че изтегления кредит от майката не е ясно на какво основание е усвоен, поради което е неотносим към предявения иск.

Твърди, че издръжката в полза на неговата дъщеря следва да бъде определена на общо 400 лева, като той заплаща сумата от 250 лева, а нейната майка остатъка от още 150 лева. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковата претенция за разликата над посочения размер с присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Видно от удостоверение за раждане З. М. е родена на ****** г. и нейните родители са С. И. и ответникът М. М..

С Решение № 2260 от 02.06.2017 г., постановено по гр.дело № 14051 по описа за 2016 г. на ВРС, 16 състав е изменен размера на издръжка, която М. М. е осъден да заплаща на ищцата, като същият е увеличен от 100 лева на 180 лева, считано от 15.11.2016г.

От служебна бележка от Община Варна се установява, че майката С. Б. е заемала длъжност „Служител информация“ при ОП „Спорт-Варна. Видно от служебно изисканата справка от ТД на НАП – Варна е, че трудовото правоотношение с работодателя е прекратено на 15.04.2024 г., а от 12.04.2024г. тя е заета при ОП „Транспорт и автоматизирана система за регулиране на уличното движение“. Реализирания от нея осигурителен доход в периода от м. май 2023 г. до м. март 2024 г. при първия работодател се е покачило от 1052.27 лева в началото на периода до 1178.91 лева, а понастоящем при актуалния работодател е в размер на 1535 лева за последния месец от справката – 08.2024 г.

Видно от справката за актуално състояние на действащите договори на ответника М. М. същият осъществява търговска дейност като ЕТ „М. Х.“ и в периода от м. май 2023 г. до юли 2024 г. осигурителният му доход варира от 1160.05 лева до 1784.80 лева, като последните седем месеца от периода от началото на 2024 г. доходът му е в размер на по-високата сума.

В представената от него декларация за семейно и материално положение ответникът М. М. е декларира, че „чистият“ му месечен доход възлиза на 1384.34 лева.

От служебна бележка от 23.10.2024 г. се установява, че З. М. е ученик в X б клас в СУ „Гео Милев“ – Варна с дневна форма на обучение.

Видно от служебна бележка от 21.10.2024 г. ищцата тренира плуване в СКПС Албатрос 2001 г. с определен месечен членски внос в размер на 100 лева.

От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 68 от 21.06.2024 г. и приложените удостоверения за наследници на родителите на С. Б. се установява, че същата е придобила по силата на наследствено правоотношение апартамент с площ от 61.07 кв.м. в гр. Варна, ж.к. „*****“.

Посоченият факт се потвърждава от издаденото удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни от ЗМДТ от Община Варна.

Видно от издаденото удостоверение относно М. М., същият не притежава декларирано недвижимо имущество.

От справката от КАТ – Варна се установява, че майката на ищцата е собственик на лек автомобил „Мазда 3“ дата на първа регистрация 11.01.2002 г. Ответникът е собственик на л.а. „Шевролет Авео“ с дата на първа регистрация 01.06.2010 г.

Видно от договор за текущо потребление от 18.03.2024 г. майката на ищцата е усвоила кредит в размер на 15 000 лева със срок за изплащане от 120 3 месеца при равни месечни вноски от по 190.77 лева, съобразно погасителен план.

От договор за текущо потребление от 12.01.2023 г. се установява, че М. З.

М. е изтеглил кредит в размер на 5000 лева за срок от 36 месеца.

Видно от сметка за размера на дълга по изп. дело № 3171/2017 г. по описа на ДСИ при РС – Варна е, че производството е с предмет принудително изпълнение на сума в размер от по 180 лева месечно, като към 28.08.2024 г. общият размер на задължението на ответника възлиза на 8 867.77 лева.

От представената справка е видно, че инфлацията по официалния индекс на потребителските цени в България за периода от ноември 2016 г. до април 2024 г. възлиза на 46.5%.

Изложеното по делото становище от ДСП – Варна е, че е в интерес на детето актуализиране на размера на дължимата издръжка до стойност, която бащата е в състояние да изплаща.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност спрямо децата. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Размерът на издръжката се съобразява с възможностите и материалното състояние на родителите и същевременно с необходимите за развитие на детето условия на живот, в границите установени от чл.142, ал.2 от СК. За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.

Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.

С оглед безусловния характер на задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да се определи адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира последната. При отчитане на променените обстоятелства за определяне размера на издръжката, следва да се вземе в предвид възрастта на детето, неговото здравословно състояние и пр. потребности, които обуславят разходи, които следва да бъдат поети от неговите родители.

Към настоящият момент детето З. е ученик с редовна форма на обучение в X б клас в СУ „Гео Милев“ – Варна. Тя е в ученическа възраст, което предполага заплащане на разходи за образование, съответно подлежат на заплащане и съпътстващи разходи по дължими такси при участие на детето в допълнителни извънучебни спорни занимания, летни лагери и пр. Тя е записана в спортен клуб по плуване, за което е дължима месечна такса от 100 лева. От определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка с решение на ВРС до момента на приключване на съдебното дирене в първа инстанция са изминали близо седем години и половина.

4

В този период нуждите на детето са се увеличили, увеличен е и размерът на дължимата минимална издръжка, който надвишава първоначално определеният такъв. Налице са силно изразени инфлационни процесния.

Индексът на потребителските цени, съобразно общодостъпния калкулатор на НСИ, за релевантния период от юни 2017 до октомври 2024 г. е 45.40 %.

Същият следва да бъде съобразено двояко – като индикатор за увеличените нужди на детето, но също така и такъв относно намалената покупателна способност, респективно намалени възможности на родителя, дължащ издръжката.

Размерът на издръжката се преценява съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите. Издръжка на детето се дължи и от двамата родители,независимо от това, на кой от тях са предоставени родителските права, като при определяне на съответния размер съдът единствено с оглед обстоятелството, че непосредственото упражняване на родителските права е възложено на единия от родителите, то другия следва да престира по-голямата част от издръжката в полза на последното. Изложеното налага извода, че издръжката се преценява с оглед нуждите на детето и възможностите на двамата родители.

И двамата родители са в трудоспособна възраст и полагат труд. Майката С. Б. е с осигурителен доход в размер на 1535 лева за последния месец от приложената справка - 08.2024 г., а ответникът се самоосигурява на 1784.80 лева през последните седем месеца 2024 г. В този смисъл с материална доказателствена сила се ползва признанието, извършено от ответника в депозираната от него декларация за материално и имуществено състояние, доколкото декларирания нетен доход от 1384.34 лева надхвърля стойността на декларираното брутно възнаграждение след приспадане на дължимите осигуровки.