Протокол № 323 от 26.02.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 323 гр. Варна, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Д. Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500059 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:39 часа се явиха:

Въззивникът „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“

ЕАД, редовно и своевременно призован, не се явява лично, представлява се от юриск. Б. Л., с пълномощно по делото.

Въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно и своевременно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Н. Б., с пълномощно по делото.

Въззиваемият „ЕНЕРДЖИ 7848“ ЕООД, редовно и своевременно призован, представлява се от адв. Д. С., с пълномощно по делото.

ЮРИСК. Л.: Считам, че не са налице пречки. Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Считам, че не са налице пречки. Моля да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 586/02.02.2026 година.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 95294/20.11.2025 г. на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД) срещу Решение № 3935/06.11.2025 г. по гр. д. № 2852/2025 г. на ВРС, с което 1. е прието за установено в отношенията между страните, че „Електроразпределение Север” АД дължи на „Енерджи 7848” ЕООД сумата 7 848 лв., представляваща платена без основание на 06.10.2022 г. от „Бетиа тръст“ АД стойност /цена/ за съгласуване условията за присъединява с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в с.

Комарево, община Провадия, област Варна, УПИ I-91, кв. 25, ПВИ-2221, поръчка № 2202007270, което вземане е прехвърлено от „Бетиа Тръст“ АД в полза на заявителя, съгласно сключен на 23.01.2025 г. договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.02.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, която сума е предмет на заповед № 826/17.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1884/2025 г. по описа на ВРС, 46 състав; 2. „ЕСО“ ЕАД е осъдено да заплати на „Електроразпределение Север” АД сумата 7848 лв., представляваща платена на 12.10.2022 г. по издадена фактура № 0000019945/12.10.2022 г. без основание стойност за проучване за присъединяване на обект към електропреносната мрежа – ФЕЦ, 0.08 МW, УПИ № I-91, кв. 25, с. Комарево, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на обратния иск в съда – 23.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Отправя се искане за отмяна на атакуваното като неправилно първоинстанционно решение както по първоначалния, така и по обратния иск.

На първо място жалбоподателят излага, че противно на приетото от първоинстанционния съд, той е следвало да извърши процедура по проучване за присъединяване по смисъла на чл. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г., отменена с Наредба № 6/28.03.2024 г., поради което е дължима процесната такса. В тази връзка сочи, че ВРС е приложил нормативни разпоредби, неотносими към спецификата на конкретния спор относно вида и начина за присъединяване на конкретния обект към съответния мрежови оператор, което е предопределило неправилната му преценка за недължимост на сумата. В евентуалност се твърди, че дори да бъде прието, че присъединяването на ФЕЦ е можело да се извърши единствено на основание предоставено искане за съгласуване по смисъла на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) и същото да е имало единствено информативна цел, то процедурата непременно е изисквала извършване на процесното предварително проучване, явяващо се възмездна 2 услуга, цената за която не е платена без основание. В тази връзка се навеждат и доводи, че неправилно ВРС е приел, че след частта от процедурата, касаеща съгласуване се извършва такава по проучване за присъединяване и не се заплаща такса. Изхождайки от становището си по допустимостта на исковата претенция, жалбоподателят релевира и оплакване, че съдът неправилно е приел, че не е спорно между страните, че цедентът е уведомил ответника за прехвърлянето на процесното вземане. Оспорването на действието на цесията се обосновава с възможността отмяната на решението по първоначалния иск да доведе до отмяна и на това по обратния иск. Излага се и че неоснователността на първоначалния, води до неоснователност и на обратния иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от „Електроразпределение Север“ АД постъпва отговор, с който дружеството, заявява, че счита жалбата за основателна. Твърди се, че ВРС неправилно е приел, че процесната стойност е недължимо платена, тъй като съгласуването с „ЕСО“ ЕАД на условията за присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД няма само информативен характер, а представлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. В случай че въззивната жалба не бъде счетена за основателна касателно първоначалния иск, се отправя искане за потвърждаване на решението по обратния иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор е постъпил и от „Енерджи 7848“ ЕООД, с който се моли за потвърждаване на атакуваното решение по главния иск. Твърди се, че в процесния случай не се е искало присъединяване по чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) вр. чл. 116а от ЗЕ, а приложима е била процедурата по Глава IV от Наредба № 6/24.02.2014 г.

(отм.). Изложено е становище противно на застъпеното в жалбата, както по отношение на присъединявания обект, така и относно приложимите процедури. В тази връзка се поддържа и че приложеният и посочен като релевантен за производството предварителен договор за присъединяване на обект на „Електроразпределение Север“ АД към преносната електрическа мрежа не е подписан между страните и не поражда правни последици.

Пояснява се и че с оглед приложимата нормативна уредба, в сила към датата на присъединяване на обекта, при присъединяване на централи с мощност от 0 до 5 M W се заплаща такса на електроразпределителното дружество, но не и на оператора на електропреносната мрежа. Такава е дължима само по отношение на централи с мощност от 5 до 15 MW, а размерът й се определя от ценоразписа за утвърдени цени за проучване, приет с Решение № Ц-27/2016 г. от КЕВР.

Депозирана е и въззивна жалба с вх. № 98884/26.11.2025 г. от „Електроразпределение Север“ АД срещу частта от Решение № 3935/06.11.2025 г. по гр. д. № 2852/2025 г. на ВРС, с която е прието за установено в отношенията между страните, че „Електроразпределение Север” АД дължи на „Енерджи 7848” ЕООД сумата 7 848 лв., представляваща 3 платена без основание на 06.10.2022 г. от „Бетиа тръст“ АД стойност /цена/ за съгласуване условията за присъединява с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в с.

Комарево, община Провадия, област Варна, УПИ I-91, кв. 25, ПВИ-2221, поръчка № 2202007270, което вземане е прехвърлено от „Бетиа Тръст“ АД в полза на заявителя, съгласно сключен на 23.01.2025 г. договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.02.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, която сума е предмет на заповед № 826/17.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1884/2025 г. по описа на ВРС, 46 състав.

С жалбата се заявява искане за отмяна на решението поради неговата неправилност. В жалбата се прави преглед на фактическата обстановка по случая и анализ на разпоредбите на чл. 116 от ЗЕ, чл. 116, ал. 3 от ЗЕ и чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. На първо място се твърди, че некоректно ВРС е приел, че процесната сума е платена без основание. Изхождайки от чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) жалбоподателят сочи, че като оператор на електроразпределителната мрежа, за него се е породило задължение да включи в съгласувателната процедура „ЕСО“ ЕАД след констатацията, че ФЕЦ може да бъде евентуално присъединена към разпределителната мрежа.

Съгласуването с „ЕСО“ ЕАД обаче няма само информативен характер, а съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. Съгласуването по чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) жалбоподателят счита, че следва да се окачестви като проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, което съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на „ЕСО“ ЕАД по позиция 2.1 „Проучване на присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 МВ включително“ на стойност 7 748 лв., публично достъпна на интернет страницата на „ЕСО“ ЕАД. „Електроразпределение Север“ АД счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че първо се съгласува искането за присъединяване на обекта към преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.), след което се извършва проучване за присъединяване и съответно се сключва предварителен договор за проучване с оператора на съответната мрежа, към която ще се извърши присъединяването.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор по жалбата постъпва от „Енерджи 7848“ ЕООД, с който се моли решението в атакуваната част да бъде потвърдено. Твърди се, че процесната такса е произволно определена, без да съществува нормативна обосновка за изискването и́, поради което и неправилно и без основание е била възложена в тежест на дружеството цедент. Въззиваемото дружество счита и че таксата се явява втора такава по платена услуга. Поддържа, че предвиденото съгласуване на операторите на 4 разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителна мрежа средно напрежение съгл. чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) не представлява проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа и не съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР с Решение № Ц-27 от 28.07.2016г. цена по позицията 2.1. Твърди, че за услугата по съгласуване условията на присъединяване на ФЕЦ с електропреносното дружество в Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) не е предвидено заплащане на такса. На основание чл. 51, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) се поддържа, че в случаите за присъединяване на централи от 0 до 5 MW, се заплаща такса за съгласуване на разпределителната мрежа, без да е дължима отделна такса на оператора на електропреносната мрежа, а единствено в случаите на централи от 5 до 15 MW е приложим ценоразписа за утвърдени цени за проучване приет с Решение № Ц-27/2016 г. от КЕВР.

ЮРИСК. Л.: Поддържам така депозираната въззивната жалба.

Запознат съм и нямаме възражения по проекта за доклад.

АДВ. Б.: Поддържам така депозираната въззивната жалба. Нямаме възражения по доклада.

АДВ. С.: Поддържам отговорите на въззивните жалби. Оспорваме въззивните жалби. Нямам възражения по проекто-доклада.

С оглед изразеното становище на страните, СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение № 586/02.02.2026 година, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 586/02.02.2026 година.

ЮРИСК. Л.: Няма да сочим други доказателства. Представяме списък на разноски.

АДВ. Б.: Нямаме други доказателствени искания. Представяме списък на разноски, ведно с доказателства за извършването им.