Решение № 25 от 09.02.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Ловеч, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500524 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл.258 от ГПК

Постановено е съдебно решение №*** г. по гр.д.№350/21 г. на ЛРС, с което е осъден „ОСЪМ“АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.Ловеч 5500 Северна индустриална зона, управлявано от М.С.С., представител на ЮЛ представител „Група технология на металите-А.Б. Холдинг“АД с ЕИК ****** да заплати на Г. Г. В. с ЕГН ****** с постоянен адрес гр.Ловеч, общ.Ловеч обл.Ловеч ж.к.%“******** чрез пълномощник Х.В. от ВТАК на основание чл.200 КТ обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили като резултат от смъртта на неговия брат В.Г. В. на 12.02.2018 г. в резултат на трудова злополука, настъпила пред производствено помещение на „Осъм“АД-Ловеч, в размер на 10 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на загубата от смъртта на неговия брат, ведно с обезщетение за забавено плащане на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главницата на 10 000 лв. за времето от датата на деликта-12.02.18 г. до окончателното погасяване на вземането, а иска до пълния претендиран размер на сумата от 30 000 лв. и претенцията да се осъди „ОСЪМ“АД да заплати на адвокат В. адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗДА във вр. с чл.37 от ЗА и във връзка с Наредбата за минималните размери на 1 адвокатските възнаграждения, в съответствие с фактическата и правна сложност на иска и проведения брой на съдебните заседания са отхвърлени като неоснователни и недоказани, осъден е Г. Г. В. да заплати на „Осъм“АД с горните данни разноски по делото съразмерно с отхвърления размер на исковете или сумата 1 353,33 лв, като е осъден осъди „ОСЪМ“АД да заплати на РС-Ловеч сумата 400 лв. ДТ върху уважения размер на иска и сумата 70 лв. възнаграждение за вещо лице съобразно уважения размер, като останалата сума от 130 лв. е присъдил да остане в тежест на бюджета на съда на основание чл.359 от КТ, посочена е и сметката на ищеца, по която може да се извърши плащане.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№5794/31.08.21 г. от "ОСЪМ"АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, кв."Северна индустриална зона", представлявано от А.Г.И., ЕГН:**********, в качеството си на представител на Изпълнителния директор „А.Б. Холдинг"АД, ЕИК ****** в СД на „Осъм" АД, действащ чрез пълномощника си адв. Ф. Ф. от АК-Ловеч против Решение №204/10.08.2021г. на ЛРС, в частта, с която е уважен иска на Г. Г. В. по чл.200 от КТ и „Осъм" АД е осъдено да му заплати сумата от 10 000 лв. представляваща причинени му неимуществени вреди от смъртта при трудова злополука на неговия брат В.Г. В., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2012г. до окончателното плащане.

По отношение правилността при приложение на материални закон и обосноваността на обжалваното решение изтъква, че материалноправната легитимация на ищеца, който твърди, че е носител на предявеното за съдебна защита право, се основава на действителното съдържание на конкретната поддържана връзка с пострадалото лице /негов брат/, за смъртта на което се претендира обезщетение за неимуществени вреди, а не на формална родствена връзка. Сочи, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Твърди, че съобразно мотивите на приложимото ТР № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Изтъква, че връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В този смисъл твърди, че ВКС е поставил като условие за получаването на обезщетение в тези случаи не само 2 формалната връзка на родство, а и необходимостта следствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Изтъква, че е прието от ВКС, че по изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Сочи, че предпоставките да се присъди обезщетение са: да е доказано по несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка връзка, надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, поради която след смъртта търпи изключителни по интензитет болки и страдания. Излага,че липсва дефиниция на критерия изключителност, но изхождайки от мотивите на тълкувателното решение, следва да се възприеме, че в хипотезата попадат тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции поради загубата на значимия близък човек. Според него следва обаче да се обърне внимание, че израза "особено" означавало нещо различно по качество и степен на обикновеното, нормалното и обичайното. Сочи, че успоредно с това, съдебна практика приема изрично, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, т.е. обезщетение се присъжда само при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди.

Изтъква, че това предполага, че за да възникне право на обезщетение за причинени неимуществени вреди в полза на ищеца в настоящето производство е необходимо същият да проведе пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия в резултат от трудово злополука негов брат и за настъпили в резултат на смъртта му сериозни морални болки и страдания. Сочи, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

За разлика от съда, счита, че по делото било доказано със събраните гласни и писмени доказателства съществуването на нормални, а не на изключителни отношения на близост между починалия и неговия брат, както и проявата на естествена емоционална реакция от страна на ищеца при смъртта на неговия родственик, които не 3 са от категорията на създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и претърпени от неговата смърт продължителни болки и страдания. В този смисъл, не споделя направения от съда правен извод, че преценката на доказателствата по делото доказват не само наличието на нормални връзки, обосновани от родството и загубата на близък човек, но и че отношенията им са надхвърляли обикновеното им съдържание на уважение и зачитане, както и че ищецът останал без баща е изградил и живял в зависимост от брат си във всички области на живота. Сочи, че последното съждение е необосновано, тъй като видно от показанията на св.Н. (майка на ищеца и пострадалия), техният баща е починал 2008г., т.е. ищецът тогава е бил на 34г. и не може да се говори, че е бил в някаква зависимост от своя баща, за да се приеме твърдението, че заместил липсата на това присъствие със своя брат. Излага, че по делото не се доказала необходимост починалия да е имал необходимост от морална и/или материална подкрепа, възникнала след смъртта на неговия баща, а нещо повече, стана ясно, че приживе за майката на ищеца предимно се е грижил брат му, като тя е живяла при него в с. Славяни в къщата съпругата му, като същевременно Г. през цялото това време е живял в с.Бяла река - родното място и къща на своята майка. Излага, че още с отговора на исковата молба посочили, че изложените в нея отношения между двамата братя изцяло са свързани с моралното и законово задължение на децата да полагат грижи за своите родители, както и на взаимопомощ помежду си. Твърди и нещо повече, полагането на съвместни грижи за оказване на материална и морална помощ на своята майка не попадат в приложното поле на установените лични индивидуални отношения между двамата братя. Сочи, че подобно било и изложеното становище и във връзка с твърдението, че пострадалият ежегодно е отглеждал прасе за брат си и се събирали на семейни празници, още по-малко, че пострадалият оказвал съдействие при ремонти и заваръчни услуги, както и замествал брат си като работел лятото в неговото заведение.

Твърди, че подобна помощ и взаимодействие е характерно за българската традиционно семейство и не е изключението, което законът е предвидил. Излага, че установената обичайна близост и нормална привързаност между братя (като част от най-близкия семеен кръг, връзките, между които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост) в случая не води до несъмнен извод за квалифицирането й като изключителна. Счита, че е налице обичаен характер на духовната и емоционална близост, като ангажираните от ищеца свидетелски показания не установяват и понасяне на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки при смъртта на негов брат, изразяваща се със силна и непреодолима скръб със съответни поведенчески прояви след нелепата внезапна загуба, която във всички случаи представлява непоправима житейска загуба, от която е невъзможно пълно възстановяване в психоемоционален план. Сочи, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства не установили интензитет на настъпили в резултат от смъртта на пострадалия вреди. Твърди, че в тази насока е 4 категоричното заключение на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза /изрично приета без въпроси от процесуалния представител на ищеца с депозираната по делото негова молба Вх.№4526/14.07.2021г./, обобщено и разяснено от експерта при неговия разпит в с.з. от 16.07.2021г., според който приетата или поставена от психиатъра в приложените към исковата молба амбулаторни листи не отговаря на критериите за описаното психично разстройство по няколко показателя. Цитира, че рецидивиращото депресивно разстройство представлява тежко психично разстройство, но в този случай се касае за нещо различно - за индивидуален отговор на ищеца към преживяното /смъртта на своя брат и претърпяното в последствие ПТП/. Сочи, че в частта от медицинските документи, където е следвало да се посочат преживените психиатрични симптоми, описание липсва. Твърди, че така посочените „няколко депресивни епизода" не са описани от издалия документите д-р А.Л.. Сочи, че са използвани обобщаващи термини, без да са описани посочената от пациента симптоматика. Твърди нещо повече - при проведеното с ищеца интервю вещото лице е констатирало, че реакцията му след съобщаване за смъртта на неговия брат е в рамките на обичайната стресова реакция за по-голяма част от хората поставени в подобна ситуация, т.е. на нормална психологическа реакция, без същата да преминава в психиатрично заболяване и диагноза. Твръди, че експертът ясно пояснил, че всеки човек по индивидуален начин преживява загубата на близък човек, като това състояние се нарича „травматичен стрес", който от своя страна е нормална реакция и след като се излезе от него могат да настъпят състояния на „психиатричните разстройства". Сочи, че в конкретния случай, разстройства от такава категория не са настъпили, а е настъпило изменение изразяващо се в повишаване на апетита, качване на килограми, но тези проявления са от физиологичен характер и ако е имал някакви проблеми за трите години от датата на инцидента при правилно проведено лечение, цялата тази симптоматика следваше да е изчезнала. Твърди, че категорично според вещото лице пациентът не е взимал предписаните от психиатъра лекарства, тъй като по негови думи те не му помагали и това предполага, че лечение въобще не е провеждано.