Решение № 816 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100504159 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №22759/16.12.2024г. по гр.д. № 52459 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 177-ми състав са отхвърлени исковете предявени с искова молба вх. № 281674/04.09.2024г. на В. Х. В., ЕГН ********** срещу „Аккодис България“ЕООД, ЕИК 204952162 с правно основание чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9583,56лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.09.2024г., до изплащането й, представляващи незаплатени суми за дневни командировъчни пари при командироване за 1400 дни в периода от 08.03.2021г. до 29.08.2021г. по трудово правоотношение, възникнало на основание на трудов договор № 181/18.02.2021г. за длъжността „координатор логистика и оператори“, като В.

Х. В., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Аккодис България“ЕООД, ЕИК 204952162 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2000лв ., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх.

№57680/11.02.2025г. по регистъра на СРС от ищеца В. Х. В., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че в договорът му изрично било посочено, че мястото на работа е в гр. София, договорът бил сключен на основание на чл. 121, ал.1 , т.1 от КТ. Така в случая било задължително да се 1 подпише допълнително споразумение по чл. 2 и чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги. В случая нямало споразумение , което да определя характер и място на работа, времетраене на изменението на правоотношението чрез посочване на начална и крайна дата на командироването, размер на основно и допълнително трудово възнаграждение, условията за нощен и извънреден труд и заплащането им, продължителност на работния ден и седмица, на почивките, на отпуска, условията за жилищно настаняване, финансови условия на командировката, вид на транспортни средства и маршрута.

Свидетелските показания установявали правото му на командировъчни за процесните 140 дни и размера им.СРС не обсъдил свидетелските показания и длъжностната характеристика, сочеща изисквания да притежава свидетелство за управление на МПС и възможност да вдига на ниво на главата оборудване около 35 кг.

Нарушаването на реда за командироване имало за последица незаконност на действията на работодателя, но не и до отпадане на задължението му да пати командировъчни пари. Установено било че изпълнявал задълженията си извън мястото на работа. Дължими били по 35 евро на ден съобразно Приложение № 3 към чл. 31 от Наредбата. Правилата на раздел 4 от Наредбата били специални по отношение на раздел 3 и следвало да се приложат. Ищецът упражнявал трудовата си дейност като оперирал с лек автомобил, превозвал оборудване в чужбина, изпълнявал трудови функции без да е надлежно командирован.Следвало да се съобрази и разпоредбата на чл. 5а от Наредбата, съгласно която се заплащат командировъчни по законодателството на приемащата държава-членка , ако работникът изпълнява част от работата извън населеното място, на което първоначално е командирован.

Разпоредбата на чл. 7 от Наредбата не допускала командироване, ако не се сключи допълнително споразумение за същото със съответните реквизити.

Разпоредбата на чл. 121а от КТ уреждала две разлини хипотези на командироване, задължително споразумение било необходимо при т.1 от тази разпоредба. Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете „Аккодис България“ЕООД, ЕИК 204952162 е оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно.

Релевантно било да се установи по кой ред е командирован ищеца , документирането на същото било изпълнение на административни задължения. Командироването на ищеца в случая било законосъобразно, то било извършено още с трудовия договор. Този договор сочел, че ищецът е нает да работи по конкретен проект, който обхваща територията на няколко държави. Ищецът полагал труд на територията на Унгария, Хърватска, Полша, Нидерландия, Швейцария както ищецът сочел. По необходимост проектът налагал командироването на ищеца, той изначално бил нает за да работи извън РБългария, така командироването било извършено със самия трудов договор, който бил по чл. 121а, ал.1, т. 1, буква 4а“ от КТ. Длъжностната характеристика на ищеца сочела същото. Крайната дата била определена с договора – завършването на проекта. При така сключен договор не се дължали дневни за командировъчни. Да се сключи допълнително споразумение 2 означавало да се повторят клаузите по договора, което било лишено от правна и житейска логика. Споразумението имало за цел да измени правоотношението , а такова не било необходимо в случая. Изплатеното възнаграждение дори надхвърляло необходимите нива в приемащите държави.

За командироването били уведомени приемащите държави, където това било необходимо. При осигуряване на условия, еквивалентни на тези в приемащите държави не се дължали командировъчни за дневни пари. Командироването за предоставяне на услуги било съществено различно от командироване в чужбина по чл. 121 от КТ в частта за задължението на работодателя за изплащане на командировъчни Разпоредбите на чл. 121а от Кт и на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги били специални. В случая с договора страните уговорили, че не се дължи заплащане на дневни, пътни и разходи извън обсега на предоставяната услуга. Аккодис не бил предоставял транспортна услуга на Епъл, ищецът не бил извършвал превоз на товари.

Това било въведено едва с въззивната жалба, представлявало изменение на основанието на иска, а и твърденията за фактите не били верни. Ищецът не управлявал автомобил по време на мисиите, нито извършвал превоз на товари или пътници Обстоятелството, че ищецът е управлявал автомобил при форсмажор не го правело шофьор, още по-малко на пътници и на товари. За безспорно било отделено пред СРС обстоятелството, че ищецът не е управлявал автомобил. Отделно, дори да се приемело, че дейността на ищеца е в обхвата на Наредбата за командировки на шофьори и стюардеси в чужбина, то и тогава дневни пари за командироването не се дължали защото разпоредбата на чл. 121а от КТ била специална и за командироване в държави-членки и в Швейцария тази наредба не се прилагала. С въззивната жалба за първи път се сочела за приложима чл. 5а от Наредбата, която била за прекомандироване, не можело да се изменя основанието на претенцията на този етап от производството. Отделно ищецът не бил командирован на различно място от първоначално посочените, нямало прекомандироване.

Задълженията били погасени по давност, срок на която била 3 години и започвала да тече от 08.03.2021г, защото вземането било безсрочно и изискуемостта била момент на началото на давностния срок. Размер на дължимите дневни ако се приемело че такива се дължат бил 7701,08лв. съгласно чл.22 от Наредбата за командировките в чужбина. Причината да се сключва допълнително споразумение за Швейцария бил по-високия стандарт на живот в тази държава. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 281674/04.09.2024г. на В. Х. В., ЕГН ********** срещу „Аккодис България“ЕООД, ЕИК 204952162 , с която е поискал от съда на основание на чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9583,56лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.09.2024г., до изплащането й, представляващи незаплатени суми за дневни командировъчни пари при командироване за 140 дни в периода от 08.03.2021г. до 29.08.2021г.

3 по трудово правоотношение, възникнало на основание на трудов договор № 181/18.02.2021г. за длъжността „координатор логистика и оператори“. Навел е твърдения, че ответникът бил с предишно наименование „Модис България“, на 10.02.2021г. сключили трудов договор на основание на чл. 68, ал.1, т.2 вр. с чл. 121а , ал.1, т. 1 буква „а“ от КТ за длъжността „координатор логистика и оператори“, срокът бил до завършване на работа по координиране на лица и техните служебни задачи по време на т.нар. „мисии и други оперативни действия по зададени от работодателя параметри. Договорът бил прекратен на 30.09.2021г. В договора било посочено място на работа в гр. София, 40 часова работна седмица и възнаграждение основно от 5000лв. , не му била предоставена длъжностна характеристика на български език. По искане на работодателя на 08.032021г. ищецът отпътувал за Унгария без да е подписано допълнително споразумение по чл. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на служители и работници в рамките на предоставяне на услуги /НСРКИРСРПУ/.

Ищецът бил командирован самостоятелно в чужбина, където за изпълнение на задълженията управлявал автомобил. Приложими били § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, сочеща в раздел 4, чл. 31 че се дължат командировъчни от по 35 евро на ден. За периода от 08.03.2021г. до 29.09.2021г. ищецът бил 140 дни в командировка от които 44 дни в Унгария, 45 дни в Хърватия, 30 дни в Полша, 18 дни в Нидерландия, от 23.07.2021г. до 27.09.2021г. в Швейцария и 3 дни в Нидерландия. Така му се дължала сума от 9583,56 лв. , равностойността на които в евро била 4900 евро.

Командироването в Унгария, Хърватия, Полша и Нидерландия било неправомерно защото не било сключено споразумение по чл. 2 от НСРКИРСРПУ, но това не водело до отпадане на задължението на работодателя за заплати командировъчните. Уговореното място на работа било в гр. София, само ако договор бил по чл. 121а, ал.2 от КТ било допустимо трудовият договор да съдържа съглашенията по командироването, какъвто не бил случая. В длъжностната характеристика на ищеца се изисквало да има поне 2 години шофьорски стаж и да може да повдига до нивото над главата товар от 35 кг. Претендирал е разноски.

Ответникът „Аккодис България“ЕООД, ЕИК 204952162 (с предишно наименование „Модис България“) в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че ищецът бил нает за работа по конкретен проект, който по необходимост налагал командироване в държави-членки и Швейцария, като действително ищецът осъществил дейността си в посочените от него държави и дни Изначално ищецът бил нает да работи зад граница и командироването било извършено по силата на самия трудов договор, сключен на основание на чл. 121, ал.1, т.1, буква „а“ от КТ. Това било записано и в длъжностната характеристика. Трудовия договор очертавал предмета на дейността на ищеца, правоотношението не се простирало извън командироването, уговорени били всички необходими елементи за командироването и така не било необходимо да се сключва допълнително споразумение за същото. То само щяло да повтори трудовия договор Уговореното трудово възнаграждение и пакет условия на труд напълно 4 покривали законоустановените прагове в приемащите държави. Само за достигане на нивата на възнагражденията в Швейцария се наложило да се сключи допълнително споразумение. Ищецът с исковата молба тенденциозно смесвал два режима на командироване, които обаче се прилагали алтернативно, защото различни били условията за същото. Приложимият в случай режим бил този по чл. 121а от КТ, той осигурявал равноправно третиране на командированите с тези, които изпълняват същата или сходна работа в приемащата държава и при който не му се дължат дневни пари.

Извън обхвата на този режим било командироването по чл. 121 от КТ и НСКСЧ, който бил приложим за командироване извън държави-членки на ЕС и Швейцария и командироване, което не включва трудова дейност, а например участие в конференции.