Решение № 706 от 26.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300500782 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от И. К. чрез адв. Е.

К., против решение № 4433 от 29.12.2022 г., постановено по гр.дело № 17904 от 2021 г. на РС-Пловдив, І бр. състав, което се обжалва частично - в частта, с която е обявено, че вина за разстройството на брака, сключен между страните И. К. и Г. А. Н. на ******* г. с акт за граждански брак ********* г., има съпругът И. К., както и в частта, с която е осъден бащата И. К., да заплаща на Т. А. И. К., чрез неговата майка и законен представител Г. А. Н., месечна издръжка в размер на 1600 лв., считано от 23.12.2021 г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, както и е осъден бащата И. К. да заплати на Т. А. И. К., чрез неговата майка и законен представител Г. А. Н., месечна издръжка в размер на 1600 лв. за периода от 23.12.2020 г. до 23.12.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт. Твърди се, че не са обсъдени доводите на жалбоподателя в отговора на насрещната искова молба, като според жалбоподателя вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи. По 1 отношение на издръжката се сочи, че са неправилни изводите по отношение на размера на издръжката и началния момент, от който същата следва да бъде присъдена. От жалбоподателя е предложена издръжка в размер на 700 лв., като същият твърди, че разходите му са високи и има още две деца, които да издържа. Излага подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението в атакуваните части, като съдът се поизнесе по въпроса за вината, както и да се присъди издръжка в размер на 700 лв. за роденото от брака дете от датата на подаване на исковата молба за развод.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се твърди, че въззивната жалба е бланкетна и следва да се остави без разглеждане. Ако не се възприеме това виждане от съда, се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.

Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Пред районния съд производството се е развило по реда на глава 26 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от И. К. против Г. Н. с правно основание чл.49 от СК - за прекратяване на брака между страните, сключен на 10.09.2017 г. От брака се родило детето им Т. А. И. К.. Страните се запознали в И., като след сключване на брака се преместили в България. Възникнали 2 между тях недоразумения, настъпило охладняване. В началото на 2019 г. ищецът напуснал семейното жилище и се завърнал в И., като от тогава съпрузите били във фактическа раздяла. Контактували единствено по електронна поща. Ищецът желае бракът да бъде прекратен, родителските права да се предоставят на майката. Предлага режим на лични отношения.

Желае издръжката да бъде опредЕ. в размер на 700 лв., както и бащата да заплаща 50% от стойността на други извънредни разходи. Не претендира ползване на семейното жилище.

В постъпилите отговор и насрещен иск се сочи, че началото на запознанството е било в И. Оспорва се, че между страните са настъпили недоразумения. Твърди се, че в първите години са живели в хармония, до началото на 2019 г., когато ответницата научила от съпруга си, че има сериозна връзка с жена в И., повече не желае да крие това и иска да напусне семейното жилище. По това време съпругата била бременна в петия месец.

Била силно разстроена. Желаела да запази семейството, но ответникът бил категоричен. Не присъствал на раждането, а две седмици след това прекарал около 10 минути с детето. Останалите пет дни от престоя си в България прекарал с интимната си партньорка, двамата пътували из страната. Твърди се, че съпругът изоставил съпругата си и детето си без подкрепа, а синът питал за баща си. Посочват се разходите, които се правят за Т. Прави се искане бракът да бъде прекратен по вина на съпруга, родителските права да бъдат възложени на майката. Претендира се издръжка в размер на 1600 лв. от 20.11.2020 г. Предлага се режим на лични отношения.

С определение от 20.06.22 г. производството относно иска за издръжка е прекратено за периода от 20.11.20 г. до 23.12.20 г.

В постъпилия отговор на насрещния иск се сочи, че се оспорват фактическите твърдения в насрещната искова молба. Поддържа се становището по брачните искове, направено с първоначалната искова молба.

Страните са постигнали съгласие по част от предмета на производството, като желаят родителските права по отношение на роденото от брака дете да се упражняват от майката, като между бащата и детето да бъде определен режимът, посочен в първоначалната искова молба. В тази част решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

Въз основа на събраните пред районния съд доказателства е прието за установено следното:

Страните са сключили граждански брак в гр. П. на ***** г., като е съставен акт за граждански брак *********

От брака си имат дете – Т- А. И. К., родено на ************ Съдът е приел, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпруга, като са доказани твърдените от съпругата в насрещния иск брачни провинения. Прието е, че по време на бременността на съпругата си същият заявил на нейните родители, че му е писнало от хормони и започнал многократно да пътува сам до И., а през февруари 2019 г.

3 окончателно се установил там. Около 10 дни след раждане на детето съобщил, че има приятелка и заедно с настоящата си партньорка дошъл в България да види сина си. Нито се твърдят, нито се доказали брачни провинения на съпругата. Прието е, че се е установил в друга държава и е създал ново партньорство. Съпрузите са разочаровани и отчуждени, като възстановяване на съпружеските отношения не може да се очаква. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и на това основание следва да се прекрати.

Изводите са правилни и законосъобразни, като кореспондират с изложеното в свидетелските показания.

Доводите, които се навеждат във въззивната жалба, са, че не са обсъдени доводите на жалбоподателя, че вината е сподЕ., тъй като Н. не е извършила необходимото да приобщи съпруга си в новата за него среда в България, а промяната в поведението му се дължи на дистанцирането от неговите проблеми. Не са кредитирани свидетелските показания при условията на чл.172 ГПК. Същите според настоящата инстанция са неоснователни.

Действително, в отговора на насрещната искова молба се сочи, че К. се е оказал в непозната страна, с непознат език и без приятели, като съпругата не е направила нищо, за да улесни адаптацията му. Самият той обаче не твърди, че Г. Н. е била адаптирана в средата, че е имала приятелски кръг, към който не го е приобщила. Нещо повече – от показанията на нейната майка се установява, че Н. е напуснала България, когато е била петгодишна и за нея България е била „чужда държава“. Свидетелката разяснява и как е взето решението на двамата да се установят в страната, както и, че самата тя е направила опит да се противопостави на преместването.

Установява се, че К. е започнал обучение в университет, имал е възможност да създаде своя среда, като не е бил ограничаван от съпругата си.

В този смисъл не се установява брачно провинение на съпругата.

Твърдението, че е гледала телевизия и не е обръщала внимание на съпруга си не е доказано и се явява голословно. Нещо повече – разпитаният по делото свидетел е категоричен, че Н. се е грижела за семейството си.

Неоснователни са и доводите, че показанията на свидетелката не са кредитирани в съответствие с нормата на чл.172 ГПК. Действително, св. Н. е майка на въззиваемата страна, но показанията и не са в противоречие с други данни или доказателства по делото. Изложеното не е оспорено от насрещната страна, не се установиха различни факти и обстоятелства от изнесените, като се прие, че показанията са обективни и безпристрастни. Ето защо правилно съдът се е доверил изцяло на изнесеното от свидетелката. Още повече, че З. Н. излага и неблагоприятни за дъщеря си факти, а именно получаване на суми от К. за жилище, което е следвало да се закупи.

По делото е приложена кореспонденция между страните, която е инцидентна.

Освен твърденията на жалбоподателя, по делото не са ангажирани 4 от същия доказателства, като не се установи брачна вина на съпругата.

Единствено съпругът е този, който е напуснал семейното жилище, дезинтересирал се е от семейството, не полага грижи за детето си. Установил е извънбрачна връзка, като има родени още две деца. От друга страна не се установи съпругата да не се е грижила за семейството. Дори и след влошаване на отношенията е инициирала посещения при семеен психолог, за да се преодолее проблема. Ето защо според настоящия състав вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има именно съпруга И. К. До същия краен резултат е достигнал и първоинстанционния съд, решението в тази част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Относно издръжката:

Предявени са искове с правно основание чл.143 СК и чл.149 СК.

Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а според ал.2 родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В случая спор между родителите трябва ли да се плаща издръжка за детето няма.

Разминаванията касаят единствено размера на същата и началния период.

Съдебната практика посочва, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот и са конкретни; освен от възрастта и образованието, зависят още и от всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като възможността винаги е конкретна и обективна. Следва да се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето - да се имат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно (в този смисъл - решение № 204 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014 г., III г. о., решение № 9 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК).