Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 116 от 24.09.2024, Районен съд - Девин

Съд
Районен съд - Девин
Дело
Гражданско дело 46/2024
Вид
Решение № 116
Подписан
24.09.2024
В сила
23.10.2024
Състав
Елка Антимова Хаджиева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Девин, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100046 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.

В исковата молба ищцата твърди, че на 02.03.2022 г. ищеца Д. А. Д. е сключил договор с ответното дружество, по силата на който са му предоставени заемни средства в размер на 1200.00 лева. Твърди, че съгласно договора за заем, същия следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. Счита, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка визирана в договора в размер на 1265.15 лева, като начислена неустойка се заплаща заедно със следваща погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Твърди, че е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка. Счита, че преценката за действителността на клаузата за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т. д. № 1/09. Счита, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън 1 присъщата й обезпечителна функция, както и че в добросъвестните отношения, легитимния кредитов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя и излага подробни съображения.

Моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 27 от договора за кредит, сключен със „С. - К.“ АД на 02.03.2022 г. предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника им адв. Х. Н., който счита така депозирания иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че в действителност на 02.03.2022 година между дружеството „С. - К.“ АД като кредитор и ищеца Д. А. Д., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 799*, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева), която сума същата е била длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Твърди, че договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита на 02.03.2022 година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора, като в резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „С. - К.“ АД и ищеца като кредитополучател на 02.03.2022 година е сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № 799*.

Счита, че сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи. Счита, че несъмнено се установява задължението за неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от 2 разстояние № 799* от 02.03.2022 година отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде прогласяване за нищожна, като излага подробни съображения.

В о. с. з. ищеца не се явява и не изпраща представител. Със становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Е. И. поддържа предявените искове и моли да се уважат.

В о. с. з. ответника „С. - К.“ АД не изпраща представител. С молба процесуалния му представител – адв. Х. Н. поддържа отговора и моли съда да отхвърли исковите претенции на ищцата, като излага подробни съображения.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че страните са сключили Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 799*/02.03.2022г., по силата на който ответното дружеството „С. - К." АД е предоставило на ищеца заемната сума от 1200.00 лева, която сума е получена на 02.03.2022г. от ищеца. Договорът е подписан от разстояние. Според договора е уговорен срок за погасяване - 24 месеца, общо дължима сума – 1548.20 лева. Страните са постигнА. съгласие за лихвен процент по кредита - 21.60% и годишен процент на разходите от 23.87 %.

Приложени са по делото Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 799*/02.03.2022 г., погасителен план, Заповед № БНБ - 61374 от 16.07.2016 г. относно вписването на дружеството в регистъра на кредитните институции, разпечатка на изпратените на страната пред договорна документация - стандартен европейски формуляр; общи условия; договор за потребителски кредит - кредитно линия предоставен от разстояние № 799*/02.03.2022 година, погасителен план, приложимите към договора общи условия платежен документ за предоставяне на сумата по кредита на ищеца; договор за продажба и прехвърляне на вземанията.

От заключението на вещото лице К. К. Г. по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1. Разходите на заемодателя, които са включени в годишния процент на разходите са както следва: договорената възнаградителна лихва. Договорената неустойка /в случай на непредоставяне 3 на банкова гаранция или поръчител в три дневен срок от сключването на договора за кредит/, съгласно Договора не е включена при изчисляването на ГПР, в предвид на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, съгласно който при изчисляването на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. 2.

С уговорената в процесния договор неустойка кредитът се оскъпява от 1265.14 лева със 105.42 %.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

Съдът намира, че предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.

19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК е основателин и доказан, по следните съображения:

Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.

Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т. д. № 911/2009г. на ВКС, I т. о.).

Процесният договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи 4 служебно, както и на специалните правила по ЗПФУР. Претендираното от ищцата вземане произтича от твърдения за сключен между страните Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 799*/02.03.2022 г., който представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл и текстови съобщения представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от Закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Безспорно е, че страните са сключили Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 799*/02.03.2022 г. Безспорно е, че ищеца притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в чл. 27, чл.28 от сключения между тях Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 799*/02.03.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка е недействителна, респ. нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22, във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Разпоредбата чл. 143, ал. 1 5

ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В случая процесният договор е сключен при предварително определени условия от едната страна по правоотношението заемодателят. Видно е, че представеният договор за потребителски кредит е бланков, поради което не е бил предмет на предварително договаряне между страните, респ. ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, като не се установява клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани доказателства от ответната страна. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на заемодателя, се налага изводът, че ищецът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка.