Решение № 1648 от 02.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1648 гр. София, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20241110216843 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба от З. С. С., ЕГН: **********, срещу електронен фиш серия К № 9455310 на СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.

1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалб. С., който обжалва същия, като твърди, че е неправилен и незаконосъобразен. Оплаква се, че не било ясно дали е заснет неговия автомобил и дали бил единствен, както и дали бил попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/2015 г., ведно със съпровождащите го документи относно мястото на контрол, снимка на разположението на АТТС, началото и края на контролирания участък. Липсвали доказателства за компетентност на органа, издал ЕФ. Излага съображения, че при издаването на ЕФ било допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй като изложените обстоятелства били неверни и вътрешно противоречиви, тъй като разрешената скорост в населено място е 50 км/ч и не било ясно защо скоростта е била ограничена до 50 км/ч с пътен знак В-26, поради което било налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се представлява. Постъпило писмено становище от адв. И. от САК, пълномощник на жалбоподателя, която поддържа жалбата и съображенията, изложени в нея. Излага и допълнителни възражения – че от представения 1 снимков материал не се установявала свързаност между мястото, където било позиционирано АТТС и мястото на нарушението, за което е санкциониран доверителя й, тъй като на снимката, показваща местоположението на АТТС имало неясно изображение на лек автомобил, на който не може да се определи рег. номер, марка и модел. Твърди, че на видеоклипа с неясно изображение на МПС като време на нарушението е посочено 12,54 ч., а в ЕФ е посочен час 14,01 ч., който час бил посочен и в обяснителната записка към снимката към ЕФ. С тези съображения счита, че АНО не е доказал нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят и иска отмяна на ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38 от ЗАдв, съобразно представен договор и списък.

Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

В постъпили бланкетни писмени бележки от процесуален представител се оспорва жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана. Моли за решение, с което да се потвърди ЕФ като законосъобразен и правилен. Счита, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за намаление на исканото адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в случай, че надвишава нормативно определения минимум.

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.07.2024 г. в 14:01 часа, в гр. София, автоматизирано техническо средство СORDON M2 с № MD1196 заснело лек автомобил „Опел Сигнум“ с рег. № *****, движещ се по бул. “Брюксел“ при връзката с бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от ж. к. “Дружба“ към ж. к. „Младост“, със скорост на движение от 64 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 до 50 км/ч, съответно било налице превишение на скоростта от 14 км/ч. Процесният лек автомобил бил собственост на жалб. С., което се установява от справката за регистрацията и собствеността на МПС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда на чл.

283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К № 9455310 на СДВР; снимков материал; разпечатка от информационния масив на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; протокол от проверка № 145-СГ-ИСИС от 06.12.2023 г. на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, преглед на вписан тип средство за измерване в БИМ; заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш; ежедневна форма на отчет; протокол за използване на автоматизирано 2 техническо средство или система от 14.07.2024 г., справка – разпечатка от АИС-АНД.

По доказателствата:

При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е оборена.

По делото е представен снимков материал, от който се установява точната дата и час на нарушението, измерената скорост и отклонението от установеното ограничение, точните координати, на които е извършено нарушението, регистрационният номер на МПС, както и че процесното нарушение е заснето с мобилна система за видеоконтрол СORDON M2 с № MD1197. Системата е преминала периодичен преглед за техническа изправност, съгласно протокол за проверка от 06.12.2023 г., както и същата е от одобрен тип средство за измерване, видно от вписването му в регистъра на вписаните типове средства за измерване към БИМ. Във връзка с направеното от адв. И. възражение относно това, че на снимката с техническото средство се виждал отдалече автомобил, на който не може да се определи марка, модел и рег. номер, поради което не може да се свърже с автомобила на жалбоподателя, следва да се отбележи, че никъде няма твърдение, че това е автомобила на жалбоподателя, това е снимка на разположението на уреда по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. Именно затова и часът, отбелязан на нея, е 12,54 ч. – непосредствено след началото на осъществяване на контрола – 12,50 ч. съобразно представения протокол по чл.

10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/2015 г. Представени са и снимки от същата дата и време на пътния знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч, както и на служебния автомобил на служителите, осъществяващи контрола. Няма как да има снимка на автомобила на жалбоподателя и техническото средство, доколкото именно последното осъществява заснемането. В противен случай означава, да има още една камера, която да снима всички приближаващи техническото средство автомобили, които са обект на контрол, заедно с АТТС, което е абсурдно и лишено от логика.

Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл.189, ал.

15 от ЗДвП ("изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес"), поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на автомобила; мястото на извършване на нарушението (съвпадащо с мястото, посочено в Електронния фиш); ограничението на скоростта; конкретно измерената скорост на движение; номера на системата за наблюдение, както и 3 това, че автомобилът е бил сам на пътя, т. е. измерената скорост на движение е именно на заснетия автомобил. Ограничението на скоростта в съответния участък е именно до 50 км/ч., който факт се установява от този снимков материал, от който е видно, че в процесния участък към датата на нарушението е бил монтиран пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта до 50 км/ч.

По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал декларация за лицето, извършило нарушение, както и да е било направено възражение по ал. 6 от чл.

189 на ЗДвП пред директора на съответната структура на МВР.

Всички събрани по делото писмени и гласни докозателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност дават възмжност на съда да установи по безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи". В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира изрично реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката и начините за доброволното й заплащане.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към процесната дата, със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания. В него са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението (СДВР); мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото.

Описано е самото нарушение и е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗДвП, както и санкционната разпоредба, въз основа на която, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, като са указани срока, сметката и начина за доброволно плащане.

4

От горното следва извода, че процесният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е описано по разбираем начин, тъй като в оспорения електронен фиш са посочени, както самото нарушение - извършено "нарушение за скорост", посочена е разрешената скорост на движение в процесния участък - 50 км/ч, като изрично е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак В-26; установената скорост на движение 64 км/ч и превишаването на разрешената скорост с 14 км/ч. По отношение на разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и в електронния фиш, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол от проверка се установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Тази допустима грешка е отчетена и в конкретния случай.

Видно от приложения по делото снимков материал измерената скорост е 67 км/ч, докато в обжалвания електронен фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) скорост от 64 км/ч, която се явява поблагоприятна по размер от действително измерената скорост от 67 км/ч.

Следва да се отбележи, че мястото на нарушението е посочено не само чрез Джи Пи Ес координати, а е описано и по лесно разбираем начин – конкретен булевард и пътен възел на него, посочена е и посоката на движение. Изрично е посочено, че е извършено в населено място – гр. София.