Решение № 895 от 26.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. София , 25.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20211000501151 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №261044/05.11.2020г., постановено по гр.д.№5385/2017г., СГС е - признал за установено при условията на чл. 422 от ГПК, съществуването на вземане в полза на ищеца „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК121830616 срещу ответника З. Г. Б., ЕГН**********, за сумата от : 76 120.19 лева /седемдесет и шест хиляди сто и двадесет лева и деветнадесет ст./, представляваща дължима главница по Договор за ипотечен банков кредит от 25.04.2007 г., заедно със законната лихва от 07.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението ; 6483.63 лева, представляваща заемни такси, заедно със законната лихва от 07.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; 45 928.85 лева/четиридесет и пет хиляди деветстотин двадесет и осем лева и 85 ст./, представляваща дължима договорна лихва за периода от 07.12.2013 г. до 06.12.2016 г. и за сумата от 2426, 66 лева /две хиляди четиристотин двадесет и шест лева и 66 ст. /, представляваща санкционираща лихва, за периода от 07.12.2013 г. до 06.12.2016 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.12.2016 г. по ч. гр. д. № 71713/2016 г. по описа на 90 състав при СРС ;

- отхвърлил предявените претенции, за установяване съществуването на 1 подлежащо на принудително изпълнение вземане, както следва: за сумата от 2900.41 лева, като част от претендираната главница общо за 79 020.60 лева, в частта за сумата от 24 191.29 лева, като част от претендираната договорна лихва общо за 70 120.14 лева, както и в частта за сумата от 1237.21лева, като част от претендираната санкционираща /наказателна/ лихва общо за 3663.87 лева.

Срещу решението в частта, в която предявените по реда на чл.422 от ГПК искове са били уважени, е постъпила жалба от ответника, в която се правят оплаквания за неговата недопустимост и неправилност.Решението на първоинстанционния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като са били налице основания за отвод на съдията, на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, който е разглеждал дело между същите страни и предмет, и е постановил решение по същество на спора. Установява се, че по двете производства са формирани различни изводи както по отношение на момента, от който е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на банката, така и относно датата, на която е преустановено обслужването на кредита. От събраните по делото доказателства се установява, че предсрочната изискуемост на кредита е била обявена на длъжника още през 2014г., когато му е бил връчен препис от исковата молба по гр.д.№1335/2014г. по описа на СГС.Именно поради това следва да се приеме, че с предприетото от кредитора връчване на последваща покана от 2016г., с която да се обяви кредита за предсрочно изискуем се цели удължаване на срока на погасителната давност, което е недопустимо.Привежда се аргументация за опорочена процедура по връчване на втората покана, тъй като е нарушена процедурата по чл.47 от ГПК, което означава,че най-ранният момент на уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на задължението е връчване на препис от исковата молба по настоящото дело.С оглед на горното моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявените искове

В срок е постъпил отговор от ищеца „Банка ДСК“ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му част.От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че между страните по делото е бил сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който на ответника е била предоставена в заем сумата от 81 000лв., която е следвало да се върна за срок от 240 месеца.Кредитът е изцяло усвоен, задължението е погасено частично и е налице остатък за плащане.Между страните е било проведено предходно производство, което е приключило с влязло в законна сила решение, с което предявения от кредитора иск е бил отхвърлен.Съдът се е позовал на т.18 от ТР№3/2004г. на ВКС, като е приел, че кредиторът не е обявил надлежно на длъжника предсрочната изискуемост на вземането.Това не преклудира възможността в последващо производство банката да предяви повторно своята претенция. Неоснователни са оплакванията, които са свързани с предпоставките за отвод на съдията-докладчик, тъй като не са налице основанията за това.Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

2

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна и правна страна :

Жалбата на ответника е в срок и производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените в жалбата оплаквания, които са свързани с неговата правилност.

Основното оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд се изразява в това, че съдията-докладчик е следвало да се отведе от разглеждане на делото, тъй като са съществували съмнения относно неговата безпристрастност. Безспорно е по делото, че между същите страните е било проведено предходно производство, което е било с предмет искове на „Банка ДСК“ЕАД, източник на които е бил процесния договор за заем.Производството е приключило с влязло в законна сила решение, с което исковете на кредитора са били отхвърлени като неоснователни.Съдът е отхвърлили исковете на формално основание, без да формира извод дали в действителност са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на цялото вземане на кредитора, респ. дали длъжника е изпаднал в забава, като е приел, че изявлението за предсрочна изискуемост не е достигнало до адресата.С оглед на изложеното не може да се приеме, че са били налице основания за отвеждането на съдията-докладчик.

Неоснователно е и второто оплакване.Както бе посочено предходното производство е приключило с отхвърлително решение, което не е било обжалвано от страните.Претенцията е била отхвърлена, тъй като осъдителния иск е бил преждевременно предявен и изискуемостта на задължението не е настъпила до приключване на устните състезания пред съответната инстанция.Формирана е сила на присъдено нещо, че вземането не съществува към посочения момент, което не съставлява пречка за предявяване на нов иск, след като настъпи изискуемостта. Връчването на препис от исковата молба е било извършено преди приключване на устните състезания, поради което не може съдът, който разгледа настоящото дело да формира друг извод относно изискуемостта на вземането – настъпила е в хода на вече приключилото производство.

Неоснователно е оплакването, че изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост на задължението не е достигнало до длъжника преди образуване на настоящото производство.На първо място следва да се отбележи, че нотариалната покана, в която е било обективирано изявлението на „Банка ДСК“ЕАД за предсрочна изискуемост на кредита, е била връчена по реда на чл.47 от ГПК през 2016г.Към този момент процесуалния закон не е поставял изискване невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес да се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен 3 ден/допълнението е от 2017г./.Отделно от това цитираното правило е неприложимо в случая, в който длъжностното лице по призоваване установи, че призоваваният не живее на адреса.В нотариална покана рег.№1075/16.03.2016г. е отразено изявлението на брата на ответника, че последният не живее на адреса, а е в провинцията.

На основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно възражението на ответника, че част от клаузите на договора са неравноправни, както и по отношение на непогасената част от вземането по договора за кредит.В жалбата няма нарочни оплаквания срещу решението в тази му част, по които следва да се произнесе въззивния съд.

Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск е основателен и следва да бъде уважен.

Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, поради което решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №261044/05.11.2020г., постановено по гр.д.№5385/2017г. на СГС в частта, в която е признал за установено при условията на чл. 422 от ГПК, съществуването на вземане в полза на ищеца „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК121830616 срещу ответника З. Г. Б., ЕГН**********, за сумата от : 76 120.19 лева /седемдесет и шест хиляди сто и двадесет лева и деветнадесет ст./, представляваща дължима главница по Договор за ипотечен банков кредит от 25.04.2007 г., заедно със законната лихва от 07.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението ; 6483.63 лева, представляваща заемни такси, заедно със законната лихва от 07.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението;

45 928.85 лева/четиридесет и пет хиляди деветстотин двадесет и осем лева и 85 ст./, представляваща дължима договорна лихва за периода от 07.12.2013 г. до 06.12.2016 г. и за сумата от 2426, 66 лева /две хиляди четиристотин двадесет и шест лева и 66 ст. /, представляваща санкционираща лихва, за периода от 07.12.2013 г. до 06.12.2016 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.12.2016 г. по ч. гр. д. № 71713/2016 г. по описа на 90 състав при СРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5