Определение № 251 от 15.04.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Ловеч, 15.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20224300500124 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 413 вр. чл.417-418 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 307/20.01.2022г. подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ЕИК 131134023 против разпореждане № 764/22.12.2021г. по ч.гр.д. № 958/2021г. на Районен съд - Троян, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ИЛ. Д. МЛ., ЕГН **********, гр. Троян, мах. „***“ №1.

Жалбоподателят излага твърдения, че съдът неправилно е приел, че вземането не е индивидуализирано и че няма неравноправни клаузи. Твърди, че всички изисквания на разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12, ал.2, чл.2, ал.1, т.7-9 ЗПК са спазени, за което излага подробна аргументация. По отношение на клаузата за сключена застраховка твърди, че съдът е следвало да уважи вземането, застрахователният договор е сключен със съгласието на потребителя, в писмена форма и в необходимия размер. Твърди, че вземането е достатъчно индивидуализирано в заявлението и в документа по чл.417, т.2 ГПК, отговаря на изискванията на чл.60 ЗКИ като са посочени погасителните вноски, размера на сумите по договора, общо дълживмата сума, включваща главница, лихва и неустойки. Твърди, че в представената уточнителна молба от 16.12.2021 г., заявителят допълнително е индивидуализирал претенциите.

1

Твърди, че е изпълнил указанията на първоинстанционния съд. Моли да се отмени разпореждане № 764/22.12.2021г. и съда да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника. Претендира съдебни разноски.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното:

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 вр. чл.418, ал.3 ГПК) чрез процесуален представител юриконсулт Й. Т., с надлежно учредена представителна власт (л.11).

Разпореждането е връчено на заявителя на 12.01.2022г. ( л.54), а жалбата е подадена чрез куриерска фирма на 19.01.2022г. ( л.12). Съгласно чл.275 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 19.01.2022г., поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК и следва да се разгледа по същество.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.

№4163/22.11.21г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ИЛ. Д. МЛ. от гр.Троян, мах. „***“ №1, вх.А, ет.1 за сумата от: 2959.99 лева главница, възнаградителна лихва от 340.75 лева за периода от 25.12.2020г. до 25.10.2021г., обезщетение за забава в размер на 411.02 лева за периода от 25.12.2020г. до 04.11.2021г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението (19.11.2021г.) до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че паричното задължение е възникнало по 2 договор за потребителски кредит № 7053019300/20.07.2020г. като е представено извлечение от счетоводните книги към 04.11.2021г. Изрично е посочено, че в периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. по договора за кредит не е начислявана законна лихва, като се твърди, че този договор не е сключен при ОУ и всяка страница е подписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 74.24 лева и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски кредит с приложенията, извлечение от счетоводните книги, 2 бр.пълномощни, рамков договор за платежни услуги за физически лица, декларация на потребителя, че се е запознала с рамковия договор, информация за застраховката, сертификат за застрахователна програма, декларация за съгласие за обработка на лични данни, списъка за разноски и документ за внесена държавна такса.

С разпореждане №688/25.11.2021г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. В тази част на съдебния акт съдът е счел, че заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания, липсата на яснота относно начина на формирането им, както и с оглед липсата на съответствие между размерите на вземанията по заявлението, извлечението в счетоводните книги и договора за потребителски кредит, приложен по делото.

В указания срок от заявителят е постъпила уточняваща молба с вх.№ 4792/21.12.21г., в която се уточнява, че размерът на предоставения кредит е 3895.75 лева, като платените суми по главницата и договорната лихва са в размер на 789.79 лева. Описал е начина на сформиране на финансовия ресурс.

Посочва, че към датата на извлечението са останали непогасеени 8 месечни вноски състоящи се от 2959.99 лева непогасена главница и договорна лихва в размер на 340.75 лева, формиращи размера на задължението ведно с начисленото обезщетение за забава в размер на 411.02 лева.

С разпореждане № 764/22.12.2021 г., по ч.гр.д. № 958/2021 г., Районен съд - Троян е отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че не са отстранени констатираните нередовности в заявлението, както и поради противоречието 3 му със закона.

С оглед на гореизложеното разпореждане е правилно. съдът намира, че обжалваното

Правилно и в съответствие със закона ТРС е приел, че така подадени заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни. Съдът е изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява по отношение на главницата по кредита, която в договора между страните е 3000 лева. От договора се установи, че са начислени следните такси: застрахователна премия в размер на 478.35 лева, банков пакет „3 кредит+ сметка“ в размер на 328.50 лева, банков пакет „3 сметка“ в размер на 149.85 лева и такса „оценка на риска“ в размер на 417.40 лева. Видно от договора, че в сумата от 3000 лева са включени и застраховките и цитираните такси. Съгласно чл.21, ал.1 ЗЗП, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна лихва, включва и такса за оценка на риска. След като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл.33, ал.1-2 ЗПК. Районният съд е съобразил тези разпоредби и отхвърлил претендираните от заявителя суми.

Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване. Практически тази дейност не касае допълнителна услуга, свързани с договора за потребителски 4 кредит и няма характеристиката „допълнителни услуги” в полза на потребителя, следователно не попада в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги. Следва да се има предвид и действието на разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл е и последната практика по чл.290 от ГПК на ВКС, отразена в Решение №345/9.01.2019 г. по т.д.№1768/18 г.

Разпоредбите на чл.10а, ал.1-2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя допълнителни такси и комисионни за услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Но същият не може да иска заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В процесния случай са уговорени именно такива клаузи, предвиждащи такси и комисионни за дейностти, свързани с усвояване на кредита, чието съдържание е изрично забранено на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Посочените в договора такси „3 кредит+ сметка“, „3 сметка“ и оценка на риска представляват действие по усвояването и управление на кредита, за което кредиторът не разполага с възможност да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита (§1, т.1 ДР на ЗПК ).

На следващо място се установява, че в претенцията за главница е включена и разсрочената вноска за застраховки. Видно е, че кредитополучателят е сключил отделен застрахователен договор, по който банката е трето правоимащо лице и като такова правата й са единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие. Кредитор на застрахователните вноски е ЗК "Кардиф Живото застраховане Клон България“ АД, не банката.

Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя.

Клаузата за заплащане на застраховки по пакет "Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗПотр тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Освен това 5 предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховки "Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ следва да се приеме за такава.

Ирелевантно е твърдението за даване на съгласие от страна на клиента за сключване на застраховката – това не променя неравноправния характер на уговорката по същество. По същата причина не е от значение и обстоятелството, че сключването на застраховката не е било задължителна предпоставка за предоставянето на заема. Това е без значение, доколкото такива уговорки има и няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието им, тъй като те са били неразривно свързани с договора за потребителски кредит.

В този смисъл клаузите за за допълнителните пакети от услуги, сключената застраховка и такса оценка на риска са нищожни и не следва да се дължат от потребителя. Правилно РС – Троян е указал да заявителя да отстрани нередовностите като посочи каква част от главницата включва тези такси и застраховки и каква част от направените плащания от потребителя са погасили главницата в размер на 3000 лева и каква нищожните клаузи по пакетите от допълнителни услуги или застраховката. Заявителят не ги е отстранил в срок, поради което съдът не може да извърши проверка каква част от кредита следва да бъде върната след като се изключат вземанията, породени неравноправни клаузи. След като главницата не е индивидуализирана по размер без да включва таксите и застраховката в извлечението от счетоводните книги, то следва че не може да се определят и претендираните лихви.