Решение № 44 от 14.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000501302 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 83 от 23.11.2023 г., постановено по т.д. № 51/2023 г. от Окръжен съд Враца, ответникът – Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706 е осъден да заплати на С. Ц. Д., ЕГН **********, на основание чл. 515, ал. 1, т. 2 от КЗ и на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

- сумата от 32 000 /тридесет и две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.12.2021 г. на път ІІ – 15, км. 2 + 930, свързващ гр. Враца и гр. Оряхово, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над сумата от 32 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева;

- сумата от 1 006.40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, настъпило на 19.12.20212 г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 258 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника С д р у ж е н и е „Националното бюро на българските автомобилни

1 застрахователи“ да заплати:

- деловодните разноски на ищеца С. Ц. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 16.30 лева;

- държавна такса по сметка на Окръжен съд Враца, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 1320.26 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца С. Ц.

Д., ЕГН ********** да заплати деловодните разноски на Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 593.15 лева и адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 7 365.20 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца С. Ц. Д., ЕГН **********, чрез неговия процесуален представител в частта, в която е отхвърлен главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 32 000 лева до размер на сумата от 80 000 лева; в частта, в която е отхвърлен главният иск, имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди, за разликата над сумата от 1 006.40 лева до пълния предявен размер от 1258 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, както и изразява несъгласие с извода на съда, че с поведението си пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 20 % за него към 80 % за виновния водач, за който има съдебен акт, постановен от наказателния съд с последиците на влязла в сила осъдителна присъда.

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваните части и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 48 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г.; допълнително обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 251.60 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Моли съдът да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението на първоинстанционния съд се атакува с НАСРЕЩНА ЖАЛБА от ответника Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, чрез адв. Р. Ц. от САК в частта, в която е осъден 2 да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за разликата над сумата от 20 000 лева до размер на сумата от 32 000 лева; в частта, в която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществените вреди, за разликата над сумата от 629 лева до размер на сумата от 1 006.40 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществените вреди е завишено по причина, че не е правилно определено съответното процентното съотношение на поведението, с което ищецът пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Поддържа, че следва да се определи по-висок размер на съпричиняване, но не посочва конкретен процент, както и този процент как се свързва с размерите на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, посочени в насрещната жалбата като числата – разликата над сумите от 20 000 лева и 629 лева.

Не оспорва дата, считано от която Сдружението е осъдено да заплати законната лихва върху двете обезщетения.

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваните части и вместо това:

- да отхвърли иска, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди, за разликата над сумата от 20 000 лева до размер на сумата от 32 000 лева;

- да отхвърли иска, имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди, за разликата над сумата от 629 лева до размер на сумата от 1 006.40 лева;

Моли да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни, срещу валиден и допустими съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – С. Ц. Д., ЕГН ********** е предявил против Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 3

130764706, искове с правно основание чл. 515, ал. 1 т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 19.12.2021 г., около 18:15 часа, на път II – 15 свързващ гр. Враца и гр.

Оряхово, в района на километър 2 + 930 е настъпило ПТП между товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с румънски peг. № ********, теглещ ремарке „Krone SD DA06LNF“ с румънски регистрационен номер № ********, управляван от М. Г. с ЛНЧ ********** и лек автомобил „Шкода СупърБ“ с рег. № ********, управляван от А. В. З..

Ищецът твърди още, че:

- виновен за настъпване на ПТП е водачът на товарния автомобил, който извършил маневра обратен завой на забранено за това място и след като навлязъл в насрещното платно е последвал удар, заден за товарния автомобил и челен за лекия автомобил;

- с определение № 229 от 11.11.2022 г., постановено по н.о..х.д. № 1049/2022 г. от Районен съд Враца е одобрено споразумение по чл. 382 от НПК, с което водачът на товарния автомобил и признат за виновен в това, че на 19.12.2021 г. при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 38, ал. 1 и чл. 38, ал. 2 от ЗДвП и вследствие на удара с лекия автомобил „Шкода“ по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, както на него /ищеца/ е причинил две средни телесни повреди - счупване на костите на дясна предмишница, което телесно увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на горен крайник за срок от един месец и изкълчване на предно ходилни кости на дясно стъпало, което увреждане му е причинило трайно затруднение в движенията на долен десен крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл.

343, ал. 3, пр. 2 от НК;

- бил е транспортиран до МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца и приет за лечение в Ортопедо - травматологично отделение с травми в областта на десните горен и долен крайник; дясната част на главата; рана в областта на дясно око и болки в корема;

- същата вечер е извършено оперативно лечение и изписан на 29.12.2021 г. с окончателна диагноза: счупване на други тарзални кости, закрито; съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост, открито;

- за проведеното лечение е извършил разходи в общ размер 1 258 лева, от които 1 200 лева за остеосинтезен материал и 58 лева за потребителска такса;

- претърпял е болки и страдания;

- товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска 4 отговорност“ на автомобилистите с румънската застрахователна компания „SOCIATEA DE ASIGURARE-REASIGURARE CITY INSURANCE“ S.A. RO, валидна за периода от 05.03.2021 г. до 04.03.2022 г.

- с молба вх. № 2-0226 от 21.02.2022 г. е поискал информация от ответника Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи” информация кое българското застрахователно дружество е представител на застрахователя на виновния водач за уреждане на споровете;

- с писмо изх. № 1-0492 от 06..04.2022 г. на Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи” е получил отговор, че Бюрото ще обработи щетата и следва да подаде пред него писмената претенция;

- с молба вх. № 2-0468 от 14.04.2022 г. е подал писмена претенция до ответника Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи” с искане да бъде определено и изплатено дължимото му се застрахователно обезщетение, като с молбата е представил всички документи, установяващи настъпването на ПТП;

- Сдружението по образуваната преписка не му е изплатило застрахователно обезщетение.

Ищецът с предявените искове поискал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 1 258 лева, ведно със законна лихва върху двете обезщетения от датата на уведомяване на Сдружението.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът

- Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706 подал отговор на исковата молба /л. 48/ с който не оспорил допустимостта, а основателността на предявените искове, като поискал да се вземат предвид обстоятелствата, че ищецът е бил пътник на задна седалка в лекия автомобил „Шкода“, който е управляван от неправоспособен водач в тъмната част на денонощието със скорост по - висока от максимално разрешената и несъобразена с пътната обстановка; водачът не е предприел аварийно спиране; на ищеца му е било известно, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, а отделно от това не е ползвал обезопасителния колан за неговото място в купето на автомобила и с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

5

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.12.2021 г., около 18:15 часа, на път II – 15 свързващ гр. Враца и гр. Оряхово, в района на километър 2 + 930 е настъпило ПТП между товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с румънски peг. № ********, теглещ ремарке „Krone SD DA06LNF“ с румънски регистрационен номер № ********, управляван от М. Г. с ЛНЧ ********** и лек автомобил „Шкода СупърБ“ с рег. № ********, управляван от А. В. З..

Водачът на товарния автомобил извършил маневра обратен завой на забранено за това място и след като навлязъл в насрещното платно последвал удар, заден за товарния автомобил и челен за лекия автомобил Шкода.