Определение № 602 от 01.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 602 гр. Кюстендил, 27.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500425 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез пълномощника му юрк. Е.С.К., срещу разпореждане № 2073/31.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1765/2024 г., по описа на РС - Дупница, в частта му с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника М.И.Б. за разликата над сумата от 2 898,23 лева до пълния предявен размер от 2917, 31 лева – главница по Договор за потребителски кредит с № 40014765729 от 13.01.2023 г.; за разликата над сумата от 937,04 лева, до пълния предявен размер от 1 061,37 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.03.2023 г. – 30.04.2024 г.; за разликата над сумата от 310,67 лева, до пълния предявен размер от 559,42 лева – лихва за забава за периода 21.02.2023 г. – 03.04.2024 г., за разликата над сумата от 172,86 лева, до пълния предявен размер от 300,18 лева – законна лихва за забава за периода 03.04.2024 г. – 29.07.2024 г.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, поради което извършвайки преценка за валидността на процесния договор, съдът е нарушил съдопроизводствените правила. Изтъква се, че, за да се прецени дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор, то същата следва да е обявена за такава по надлежния процесуален ред. Излага се твърдение, че изводът на съда за обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи не е съобразен с изискванията на чл. 143 ЗЗП. Твърди се, че в договора ясно са посочени годишният лихвен процент /ГЛП/ и годишният процент на разходите /ГПР/, чиито размери отговарят на законовите ограничения и не противоречат на добрите нрави. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част и да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заявените вземания, предмет на жалбата. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от 1 обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за изпълнение против М.И.Б. за парични вземания както следва: 2 917,31 лева – главница по Договор за потребителски кредит с № 40014765729 от 13.01.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 30.07.2024 г. до окончателното й плащане; сумата от 1 061,37 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.03.2023 г. – 30.04.2024 г.; сумата от 1 148,50 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 1 581,25 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; сумата от 30 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането; сумата от 500 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислена на 19.06.2023 г., сумата от 559,42 лева – лихва за забава за периода 21.02.2023 г. – 03.04.2024 г. и сумата от 300,18 лева – законна лихва за забава за периода 03.04.2024 г. – 29.07.2024 г.

Към заявлението, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК са представени: договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40014765729, ведно с погасителен план към него.

РС - Дупница е уважил искането за издаване на заповед за изпълнение за вземането за неизплатена главница до размера от 2 898.23 лева, 937.04 лева договорна /възнаградителна лихва/ за периода 20.03.2023 г. до 30.04.2024 г.; 310.67 лева лихва за забава за периода от 21.02.2023 г. до 03.04.2024 г., 172.86 лева законна лихва за забава за периода от 03.04.2024 г. до 29.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението 30.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издал заповед за изпълнение. С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил посоченото искане за разликата над сумата от 2 898,23 лева до пълния предявен размер от 2917,31 лева – главница по Договор за потребителски кредит с № 40014765729 от 13.01.2023 г.; за разликата над сумата от 937,04 лева, до пълния предявен размер от 1 061,37 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.03.2023 г. – 30.04.2024 г.; за разликата над сумата от 310,67 лева, до пълния предявен размер от 559,42 лева – лихва за забава за периода 21.02.2023 г. – 03.04.2024 г., за разликата над сумата от 172,86 лева, до пълния предявен размер от 300,18 лева – законна лихва за забава за периода 03.04.2024 г. – 29.07.2024 г.

За да постанови разпореждането в обжалваната му част, съдът е констатирал нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочил е, че възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е трябвало да бъдат включени в ГПР и се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, регламентираща че клаузите, които предвиждат възнаграждения за допълнителни услуги, надвишаващи посочените в ал. 4 от същата разпоредба, са нищожни. Приел е, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК, е нищожна на основание чл.21, ал.1 от същия закон. Относно претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането е приел несъотвествието им с разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, регламентираща, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума, при което уговорката за дължимост на претендираната сума е приета също за нищожна като противоречаща на императивна правна норма, а именно чл.33, ал.1 ЗПК. Въз основа на установената неравноправност на цитираните клаузи от договора за потребителски кредит и съобразявайки направеното от длъжника доброволно плащане на една погасителна вноска, е достигнал до извод за частична дължимост на претенцията за главница, законна и договорна лихви.

При така установеното от фактическа страна, КнОС приема от правна следното:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на 2 кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и - предвид качеството на кредитополучателя на „потребител“ - нормите на Закона за защита на потребителите.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на договорни клаузи, настоящият съдебен състав счита, че същото е неоснователно, тъй като съдът може служебно, без въведено възражение от страната да констатира противоречието на договорни клаузи със закона или добрите нрави и/или дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, каквото задължение му е вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Допълнителен аргумент за това е и че съгласно практиката на съда на ЕС, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13, и по този начин да компенсира тази неравнопоставеност /в този смисъл решения по дела С-40/08, С- 137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-415/11, С-472/11 и С- 618/10/. Доколкото потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо търговеца от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от търговеца условия, без да може да повлияе на съдържанието им, то несъмнено съдът може служебно да констатира и противоречието на договорни клаузи в потребителските договори със закона или добрите нрави, без това да представлява нарушение на диспозитивното начало.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишен процент на разходите /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая макар и формално това изискване да е изпълнено, се установява, че по същество посочения размер на ГПР е неверен и води до заблуждение на потребителя относно действителното му задължение по кредита. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително, лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В настоящия случай в договора за потребителски кредит са уговорени ГПР 48.67 %, ГЛП 41.00 % и лихвен процент на ден 0.11%, Безспорно е, че в тях не са били включени допълнителните разходи по кредита, произтичащи от услугите „Фаст“ и „Флекси“, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По изложените съображения, доколкото ГПР не е посочен по ясен и разбираем начин, съдът приема, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Следва да се има предвид също така, че общият размер на възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е 2850 лева, а размерът на отпуснатия кредит е 3000 лева, т.е. уговорени са допълнителни услуги, които икономически не съответстват на отпуснатата сума, доколкото общата стойност на възнагражденията за допълнителните услуги се доближава до размера на кредита. Следователно налице е и противоречие с добрите нрави, тъй като се цели да се заобиколи забраната да се натоварва неоправдано длъжника с допълнителни такси, независимо дали се е съгласил с тях и дали договорът може да се сключи и без тях. Цената на описаните услуги следва да е инкорпорирана във възнаграждението на кредитора, което се претендира от длъжника, а неговия размер е ограничен от ЗПК. Чрез уговарянето на тези допълнителни услуги се цели заобикаляне на прага на възнаграждението с цел получаване на по-високо възнаграждение, което не следва да се допуска. В случай, че възнагражденията за закупените допълнителни услуги се включат в изчисляването на ГПР, то той би се променил в посока повишаване на същия.