Решение № 312 от 20.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20231001000741 по описа за 2023 година при секретаря Таня Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Кръстева т.д. № 741 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби от „Файбър 1“ ООД, ЕИК 175329651 и „НЕТ 1“ ЕООД, ЕИК 175335782 срещу решение № 260 201/31.05.2023 г. по т. д. № 397/2020 г. по описа на СГС, ТО, 2 състав, в частта, в която по предявените от СНЦ „Българската асоциация на музикалните продуценти“ срещу „НЕТ1“ ЕООД и „Файбър 1“ ООД, искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП на основание чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП, ответниците, в качеството им на посредници осигуряващи услуга – достъп до интернет свързаност на своите клиенти/абонати са осъдени в 6месечен срок считано от влизане на решението в сила, да предприемат действия по преустановяване и блокиране достъпа на своите клиенти/абонати до уебстраниците, в които са достъпни онлайн платформите за споделяне на файлове „ThePirateBay“ и „Zamunda“, а именно до основните уебстраници – thepiratebay.org и zamunda.net, както и до техните огледални сайтове (proxy), 1 които могат да им бъдат известни, в това число, но не единствено – thepiratebay.org,thepiratebay10.info,thepiratebay7.com,thepiratebay0.org,thepiratebay10 zamunda.net, zamundatv.com., като с това се преустанови възможността за извършване на нарушения от администраторите на онлайн платформите за споделяне на файлове „The Pirate Bay“ и „Zamunda“ спрямо членуващите при ищеца музикални продуценти „Вирджиния рекърдс“ ЕООД, „Ара мюзик“ ЕООД и „Диапазон рекърдс“ ООД, в качеството им на носители на сродни на авторските права на продуценти на звукозапис, които нарушения се изразяват в предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

Въззивниците твърдят, че решението е недопустимо, поради липсата на активна процесуална легитимация за ищеца да предяви иска, респективно, поддържат, че решението е неправилно и молят да бъде отменено. Подробни съображения са изложени в жалбите.

Въззиваемият „Българска асоциация на музикалните продуценти“ СНЦ оспорва жалбите и моли решението да бъде потвърдено.

Въззиваемият „Трафик Броудбанд комюникейшанс“ ЕООД не изразява становище.

Съдът констатира, че жалбите са подадени срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимирани да обжалват лица в процеса, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Ищецът твърди, че е „особен ищец“ по смисъла на чл. 95б и § 2, т. 17 ЗАПСП – професионална защитна организация на носители на авторски и на сродни на тях права, а именно, на продуценти на звуко – и видеозаписи, съгласно приложения по делото списък на членовете на сдружението.

Твърди, че сайтовете „The Pirate Bay“ и „Zamunda“ се използват за незаконно споделяне на защитено с авторски и сродни на авторските права съдържание. Така, въз основа на приходите от реклама /9 4 . 4 % от звукозаписите били със защитени авторски права и сродни на авторското право/, процесните два сайта генерирали огромни печалби, за сметка на 2 нарушаване на авторски и на сродните им права. Затова с предявения иск, ищецът иска да провокира ответниците да сътрудничат активно в борбата срещу нарушенията на авторското и сродните му права, извършвани посредством интернет, като същите бъдат задължени чрез DNS и IP блокиране, да направят невъзможно за абонатите им, като потребители на интернет, да имат достъп до определени уебсайтове, свързани с „The Pirate Bay“ и „Zamunda“.

По отношение на приложимото право, твърди, че правната рамка във връзка с използването на произведения в цифрова среда в ЕС се урежда основно от Директива 2001/29/ЕО/относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество/ и от Директива 2004/ 48/ ЕО относно упражняването и защитата на правата върху интелектуалната собственост, като и двете били намерили отражение в българския ЗАПСП. С чл. 9 и чл. 11, Директива 2004/48/ ЕО изисквала от държавите членки на ЕС да предвидят мерки, включително възможността за искане на временно или постоянно предотвратяване на нарушение или забрана на продължаването на предполагаемо нарушение /привременни и постоянни разпореждания/. Разпоредбата на чл. 8, пар. 3 от Директива 2001/ 29/ ЕО давала възможност на носителите на права, да могат да отправят искания за съдебна защита срещу посредници, чиито услуги се използват от трета стана за нарушаване на авторското право или на сродните му права, без да изискват посредникът да бъде пряко отговорен за нарушението.

С визираните разпоредби на директивите, ищецът обосновава правната допустимост на предявения иск за постоянно блокиране на уебсайтове на основание разпоредбата на чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗАПСП, който позволявал да се предяви иск за преустановяване на неправомерно използване.

Ответниците оспорват иска и твърдят, че защитата която дава специалния иск по чл. 95, б. „б“, т. 2 ЗАПСП предполага ангажирането на деликтната отговорност на юридическите лица, които съгласно чл. 95г ЗАПСП отговарят за нарушаването на права по този закон, извършени виновно от лицата които ги представляват, съответно от техни служители или от лица наети от тях. Считат, че обхватът на тази специфична отговорност не може да бъде разширяван, поради императивния характер на нормата и 3 ответниците не могат да носят отговорност за действия на други лица, с които се нарушава ЗАПСП, извън очертаните с чл. 95“г“ ЗАПСП. Поддържат, че след като ЗАПСП не дава възможност на иск срещу интернет доставчиците за преустановяване на достъпа на техни клиенти до интернет сайтове, то такъв иск е недопустим. Излагат разбирането, че директивите, както и решенията на съда на ЕС не могат да се тълкуват „contra legem“ – против закона, т. е. против нормите на вътрешното право. С настоящите разпоредби законът позволявал посредниците /лицата, които не са извършили престъпление/ да приложат допусната от съда временна обезпечителна мярка, но не и провеждането на осъдително исково производство срещу тях.

Настояват, че в сочената от ищеца хипотеза, иска следва да се предяви срещу всички доставчици на интернет в България, а не само срещу двама от тях, каквито са ответниците, тъй като задължението само за тях, да ограничат достъпа до процесните сайтове, нарушава правото на равнопоставено третиране на всички стопански субекти и правото на честна конкуренция.

Намират, че дори и в обратния случай, ако е налице основание за ангажиране отговорността на ответниците, то пледираната и наложена от първоинстанционния съд мярка е нито ефективна, нито пропорционална.

Видно от приетата по делото СТЕ, един от начините, абонати на ответниците да се свържат с процесните сайтове бил, чрез инструменти от типа TeamViewer и VPN връзка с друг компютър, който ползва интернет услуги на друг оператор /не забранил достъпа до процесните домейни/. Мярката не била и пропорционална поради факта, че ще доведе до финансови загуби за ответниците, изразяващи се в отлив от клиенти. Освен това, за да се филтрира трафика към платформите, трябвало да се слуша целия трафик на всички абонати с хардуер application firewall, а такова филтриране било изключително скъпо и при увеличаване на трафика изисквало обновяване.

Обръщат внимание, че съгласно регламент /ЕС/ 2022/2065 на Европейския парламент и на съвета от 19.10.2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО/ /“Акт за цифрови услуги“/доставчиците на посреднически услуги са освободени от отговорност във връзка с незаконно съдържание при осъществяването на „обикновен пренос“, когато посредникът не е ангажиран по никакъв начин с пренесената информация или информацията, до която е имал достъп.

4

Съдът като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

С предявения иск ищецът настоява ответниците, в качеството им на посредници – доставчици на интернет, да преустановят неправомерното използване от страна на своите абонати на уебсайтовете, управлявани от The Pirate Bay и Zamunda, чрез DNS и IP блокиране на достъпа до тях, както и до домейни, под домейни, огледални сайтове, проксита или други сайтове, към които пренасочват сайтовете The Pirate Bay.org и Zamunda,net, като по такъв начин направят невъзможно за своите абонати да получат достъп до горепосочените сайтове на територията на Р България.

По правилото на чл. 95б, т. 2 ЗАПСП когато произведения, обекти по чл. 72 се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която съставлява неправомерно използване.

Първият въпрос е относно процесуалната легитимация на ищеца.

Разпоредбата на чл. 95в, ал. 2 ЗАППС дава тази възможност процесния иск за преустановяване на неправомерно използване да бъде предявен от т.нар.

„особен ищец“, а именно, от професионална защитна организация на правоносителите. От значение е ищецът да установи още, че претендираните права са му поверени за управление, съответно за защита.

Дефиниция за „професионална защитна организация на правоносители“ е дадена с §2, т. 17 от ДР на ЗАППС и това е неправителствена организация, чиято членска маса се състои изцяло или предимно от носители на авторски или сродни на тях права и които съгласно устава си са оправомощени от своите членове да защитават техните права срещу нарушаването им, както и юридическите лица, които представляват в страната международна организация с такъв характер.

По отношение исковете имащи за предмет осигуряване на защита на сродните на авторските права, каквито са правата на продуценти на звукозаписи, чиито носители са чуждестранните музикални продуценти „Сони мюзик Ентъртейнмънт“, „Сони Мюзик Ентъртейнмънт ЮК“, Лимитид, „Ю Ем Джи Рикордингс“ инк. и „Уорнър рекърдс“ инк. производството по 5 делото е прекратено, в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Затова проверката за процесуалната легитимация на ищеца е ограничена до правата на членуващите при ищеца музикални продуценти „Вирджиния Рекърдс“ ЕООД, „Ара мюдик“ ЕООД и „Диапазон рекърдс“ ООД.

Съобразно представения по делото устав, сдружение „Българска асоциация на музикалните продуценти“ представлява и защитава интересите на своите членове от незаконно използване на продуктите, върху които членовете на сдружението имат авторски или сродни права, като за постигане на тези цели, съобразно чл. 8 “о“ представлява своите членове по всички допустими съгласно действащото законодателство начини, като действа в качеството си на представителна организация на продуцентите на звукозаписи. Твърдението на ищеца, че музикалните продуценти „Вирджиния Рекърдс“ ЕООД, „Ара мюдик“ ЕООД и „Диапазон рекърдс“ ООД са членове на сдружението, се установява от вписаните по партидата на същото обстоятелства в Търговския регистър свързани с решения на общото събрание на сдружението и управителните му органи. Вписванията в Търговския регистър се извършват след проверка, дали обстоятелствата, чието вписване се иска са се осъществили валидно. Така чрез проверката се обезпечава истинността на вписванията и се осъществява контрол върху законосъобразността на актовете, чието вписване се иска, поради което и вписванията имат формална доказателствена сила спрямо всички и до доказване на обратното, вписаното обстоятелство се счита за настъпило. В допълнение, членството на процесните три дружества в сдружението се потвърждава и от приетите по делото пълномощни от продуцентите, описани в приложения към исковата молба списък, между които и пълномощни от „Вирджиния Рекърдс“ ЕООД, „Ара мюзик“ ЕООД и „Диапазон рекърдс“ ООД, в които изрично заявяват, че те са членове на сдружението.