Решение № 260204 от 15.02.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №

260204

15.02.2021г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД - VII-ми граждански състав

На 21.01.2021г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОРИС ИЛИЕВ

МИРЕЛА

ЧИПОВА

Секретар: Ангелина

Костадинова като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 2781 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „БМГ 2007“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" № 149, представлявано от управителя Ю. Л., срещу Решение № 260368 от 14.09.2020 г., постановено по гражданско дело № 18329 по описа за 2019 г. на Пловдивски районен съд, ХІХ гр. състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за признаване за установено, че ответницата А.И.П. , с ЕГН ********** ***, му дължи сумата от 25,65 лв, представляваща платени от търговското дружеството разходи за транспорт на поръчана, но непотърсена от ответницата стока - Сауна за лице, код LA131204, ведно с лихвата върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. г. 13671/2019 г. на ПРС до изплащане на вземането.

Във въззивната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му от въззивния съд и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният иск, ведно със законните последици.

Постъпил е писмен отговор от А.И.П. , с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Г.К., в който се оспорва основателността на въззивната жалба с искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.

По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността му намира наведените от ищеца с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение за основателни.

Решението е постановено при дадена неправилна правна квалификация на предявения от ищеца иск. С твърденията си по исковата молба и дадените пояснения , ищецът „БМГ 2007“ ЕООД, с ЕИК *********, е определил кръга на релевантните към спора факти, както и търсената защита, а именно, че има онлайн магазин за продажба на помощни средства и медицински изделия. На 11.07.2019 г. ответницата А.И.П. , с

ЕГН ********** , направила онлайн поръчка на предлаганата от него стока- Сауна за лице, код LA131204,на стойност от 120 лв. На следващия ден - 12.07.2019 г. поръчаната стока била изпратена по куриер „Еконт Експрес“ ООД и ответницата уведомена кога ще й бъде доставена. След пристигане на пратката в посоченото в поръчката населено място - гр.

Стамболийски, област Пловдив , служител на Еконт потърсил ответницата , за да и предаде поръчаната стока, но до среща и предаване не се стигнало.Въпреки проведените многократни разговори между куриера и ответницата, последната не се отзовала на поканите за явяване и получаване на пратката.Поради неявяване на ответницата за получаване на пратката и нейния престой повече от месец в куриерския офис , същата била върната от „Еконт“ на ищцовото дружество на 01.08.2019г. Съгласно чл.14,ал.5 от ОУ на БМГ 2007, ако клиента прояви недобросъвестно поведение , като не осигури възможност на куриера да му достави стоката и същата, след изтичане на съответния срок за доставка бъде върната на БМГ

2007, разходите по изпращането и връщането на артикулите са за сметка на клиента. Ищецът твърди, че посочената хипотеза е налице , поради недобросъвестното поведение на ответницата, която му дължи обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се разходите направени от него по изпращане и връщане на артикула възлизащи в общ размер на сумата от 25,65 лева. За това вземане ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №13671/2019г. по описа на ПРС , срещу която А.И.П. , с ЕГН ********** , възразила и ищецът е предявил вземането си по исков ред.

При гореизложените от ищеца твърдения за наличие на правоотношение между страните регламентирано като договорно, съдът е длъжен да квалифицира иска като такъв предявен по реда на чл.422 от ГПК на договорно основание - чл. 82, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗП, а не като произтичащ от непозволено увреждане по чл. 45,ал.1, от