Решение № 4 от 18.01.2024, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Търговище, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П. при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500223 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното;

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалби на двете страни, против решение № 77, от 27.07. 2023 г., по гр.д. № 438/ 2022 г. на РС – Омуртаг. С него се признава за установено, че съществува вземането на „Т.Г.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. Антоново, ул. „Т.“ № 60, представлявано от синдика – Д. И. Г., от ответника Г. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Омуртаг, ***, ет. 3, ап. 6, по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 486/16.08.2022 г. по чл. 417 ГПК, постановена по ЧГД № 1036/2022 г. по описа на РС – Търговище, за следните суми: сумата от 2328,14 лв.– главница, ведно със законната лихва върху главницата от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля като неоснователен иска до пълния му претендиран размер от 40 047,96 лв.; сумата от 898,14 лв. – законна лихва за периода от 05.02.2015 г. до 23.11.2018 г., като отхвърля като неоснователен иска до пълния му претендиран размер от 15449,57 лева; сумата от 878,30 лв. – законна лихва за периода от 24.11.2018 г. до 12.08.2022 1 г., като отхвърля като неоснователен иска до пълния му претендиран размер от 15 106,98 лева, представляващи задължения по Акт за начет № 11-04-24 от 23.11.2018 г., съставен от Г. Г.ев Ялъмов, държавен финансов инспектор от Втори отдел, дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на АДФИ, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 1, във вр. с чл, 23, т. 4 от ЗДФИ и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 26 от ЗДФИ. С решението е осъден ответникът да заплати по сметка на Районен съд – Омуртаг сумата от 193,13 лв. държавна такса върху уважената част от предявените искове, „Т.Г.“ ЕООД - в несъстоятелност, да заплати на ответника сумата от 706,05 лв. разноски за държавна такса в заповедното производство.

В жалбата на ищцовата страна, подадена чрез пълномощника на синдика – адвокат Св. Й., е посочено, че решението се обжалва в отхвърлителната част. Излагат се съображения за необоснованост и нарушаване на процесуални норми. Набляга се на вътрешно противоречие в мотивите на съда, защото той приемал, че актът се основава на ревизията на експерта Б. Ч., а в същото време, за да отхвърли иска в по-голямата част също се е позовал на нейното експертно мнение. Не можело да се приеме, че издадените позволителни за сеч доказват извършването на услугата от страна на частното дружество „Л.“ ЕООД – защото на него му се заплащат суми за сеч и извозване на дървесината, а доказателства за тази дейност нямало.

Неправилно била приложена нормата на чл. 161 от ГПК, защото позволителните за сеч били публикувани на сайта на ИАГ. С оглед на това се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да се уважи изцяло.

Недоволен от това решение е останал и ответникът, който го обжалва в осъдителната част, чрез адвокат Цв. И.. Той също излага доводи за необоснованост на решението и допуснати процесуални нарушения на нормата на чл. 161 от ГПК. Иска се отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на иска изцяло.

И двете страни са подали отговори на жалбите си, в които се оспорват взаимно доводите, изложени в тях.

В съд.зас. се яви само представител на ответника – адвокат И., който поддържа жалбата.

2

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е отчасти неправилно. Голяма част от относимите за делото факти са точно такива, каквито ги е установил и РС – Омуртаг, а те са следните:

Искът е заведен от синдика на „Т.Г.“, след съставен акт за начет и издаване на заповед за незабавно изпълнение против Г. А., бивш управител на „Т.Г.“ ЕООД (в несъст.)

Производството е започнало със заповед от 19.02.2018 г. на директора на АДФИ, като е следвало да се провери спазването на плана за добив на дървесина от общинския горски фонд на община Антоново, както и нормативните актове, които уреждат дейността по изкупуването, продажбата и добИ.ето на дървесина от горския фонд за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. В акта за начет е посочено, че е извършено приспадане на задължение, чрез подписване на споразумение за прихващане от 05.02.2015 г., което „Т.Г.“ ЕООД не дължи на „Л.“ ЕООД, поради неизвършване на посочената във фактура № ********/04.02.2015 г. дейност „28 сеч и извоз на дървесина“ от 1691,500 куб.м. По този начин била причинена вреда на „Т.Г.“ ЕООД в размер на 40 047,96 лв., за която на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 и ал.

4, във връзка с чл. 23, т. 4 от ЗДФИ следва да носи пълна имуществена отговорност инж. Г. И. А. – управител на „Т.Г.” ЕООД гр. Антоново в периода 01.12.2014 г. – 04.04.2018 г., подписал цитираното споразумение за прихващане на задължение. На основание чл. 26 от ЗДФИ е посочено, че отговорното лице за причиняване на вредата дължи законната лихва от деня на причиняване на вредата – 05.02.2015 г. до датата на съставяне на акта за начет – 23.11.2018 г., която е в размер на 15 449,57 лв. и законната лихва е дължима до окончателното възстановяване на вредата. На 29.01.2019 г. е изпратено възражение от Г. И. А. с рег. №11-04-24, в което е посочено, че не е налице умисъл при действията му. През 2014 г. „Л.“ ЕООД има добита дървесина, която не е била фактурирана своевременно.

В представения по делото и приет като писмено доказателство акт за начет № 11-04-24 от 23.11.2018 г. , са приети следните фактически констатации: с договор за възлагане на управление на еднолично дружество с ограничена отговорност, изх. № 522/01.12.2014 г. ответникът е назначен за управител в ищцовото дружество „Т.Г.“ ЕООД и е освободен от длъжност на 3

04.04.2018 г. По разпореждане на управителя на „Т.Г.“ ЕООД инж. Г. И. А. са извършени и отчетени разходи от „Т.Г.“ ЕООД в размер на 184 864 ,51 лева.

Отчетените разходи в размер на 184 864,51 лв. са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и кредита на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ и са свързани с възлагане изпълнението на дейности в горските територии, собственост на община Антоново. На основание фактура № ********/04.02.2015 г., издадена от „Л.“ ЕООД , за извършена „28 сеч и извоз на дървесина“ са осчетоводени разходи по дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ – 1691 ,500 куб.м. по единична цена от 19,73 лв./куб.м., за 33 373,30 лв., дебита на счетоводна сметка 4531 „ДДС за покупки“ за начисления данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 6674,66 лв. и кредита на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ в размер на 40 047,96 лева. Задължението по фактура № ********/04.02.2015 г. е погасено, чрез прихващане на задължението на „Т.Г.“ ЕООД към доставчика „Л.“ ЕООД, с вземания на проверяваното дружество от „Л.“ ЕООД, за продадена техническа дървесина по фактура № ********/30.08.2013 г. от 3113 пр.куб.м. х 23 лв./пр.куб.м. за 71 622,00 лв. без ДДС (85 946.40 лв. с ДДС), като счетоводно е отразена по дебита на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ и кредита на счетоводна сметка 411 „Клиенти“ в общ размер на 40 047,96 лв., доказващо се със споразумение за прихващане от 05.02.2015 г. и счетоводна справка № 10 от 04.02.2015 г. за прихващане на задълженията .

По споразумение за прихващане от 05.02.2015 г. страните са се съгласили за следното: „от задължението на „Л.“ ЕООД в размер на 85 946,40 лв. се приспада задължението на „Т.Г.“ ЕООД в размер на 40 047 ,96 лв. Остатък за плащане от „Л.“ ЕООД – 45 898.44 лева.“. При извършената съпоставка на транспортираната дървесина през 2015 г., съгласно издадените превозни билети от длъжностните лица при „Т.Г.“ ЕООД гр. Антоново, отчетени в системата на ИАГ – София, финансовите инспектори са установили, че за добива на дървесина от 1691,5 0 0 куб.м., посочен във фактура № ********/04.02.2015 г., не са издавани превозни билети и такава дървесина и количество не е извозвана от отделите, в които е извършена сеч през 2015 г., доказващо се с публикуваните превозни билети в публичния регистър на информационната система на ИАГ гр. София и с констативен протокол от 25.07.2018 година. Предвид установеното, дървесината, която е посочена във фактура № ********/04.02.2015 г. от 1 691.500 м3 не е налице във временните 4 складове към отделите, в които е извършена сеч през 2015 г. от проверяваното дружество. От гореизнесеното било видно – според акта за начет, че по фактура № ********/04.02.2015 г., издадена от „Л.“ ЕООД за „28 сеч и извоз на дървесина“ на стойност 33 373,30 лв., от услугата за сеч и извоз на дървесината, в резултат на която е фактурирана добита дървесина от 1691 ,5 куб.м., нито е заприходявана на склад дървесина, нито същата е реализирана и изписана от временните складове на дружеството, тъй като фактически не е извършен добив и извоз на дървесина от издателя на фактурата. За целите на финансовата инспекция и за установяване на действително извършения добив на дървесина през 2015 г. по време на финансовата инспекция е сключен договор № Г-7/16.04.2018 г. за възлагане на експертен анализ и допълнително споразумение от 05.06.2018 г. към договор за възлагане на експертен анализ, с който е назначено вещо лице инж. Б.А.Ч. . В експертното си заключение инж.

Ч. изрично е посочила, че „Л.“ ЕООД през 2015 година не е извършило сеч и извоз на дървесина по позволителни за сеч, издадени от „Т.Г.“ ЕООД и на територията, която им е предоставена за управление, т.е. в горите на община Антоново. На основание гореизложеното финансовият инспектор е установил, че с издадената фактура № ********/04.02.2015 г. за „28 сеч и извоз на дървесина“ от 1691,5 куб.м., на стойност 40 047,96 лв. от „Л.“, частично е покрито задължението на това дружество към „Т.Г.“ ЕООД, свързано с продадена му техническа дървесина по фактура № ********/30.09.2013 г., и незаплатена към 31.12.2015 г. , в размер на 40 047,96 лева. На основание на гореизложеното е установено, че фактура № 2287/04.02.2015 г. на стойност 40 047 ,96 лв., издадена от „Л.“ ЕООД е носител на данни, които не съответстват на реалния добив на дървесина, извършен и отчетен през 2015 г. от проверяваното дружество. Финансовият инспектор е установил, че „Л.“ ЕООД не е извършило посочената в издадената от него фактура № 2287/04.02.2015 г. работа.

Част от констатациите по акта за начет обаче се опровергават както от пълното му съдържание, така и от събраните по делото доказателства пред двете инстанции.

По отношение на съдебното производство е видно, че на 15.08.2022 г. е подадедно заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от „Т.Г.“ ЕООД , срещу Г. И. А., като същият е осъден да заплати на заявителя сумите по издадения акт за начет № 11-04-24/23.11.2018 г. на АДФИ. Със 5 заповед за незабавно изпълнение № 486 от 16.08.2022 г. , по ч.гр.д.№ 1036/2022 г. на РС – Търговище, са осъдени Г. И. А. и „Л.“ ЕООД, ЕИК 125550889, да заплатят на „Т.Г.“ ЕООД следните суми: 40 047,96 лева – главница, 15 449,57 лева – законна лихва за периода от 05.02.2015 г. до 23.11.2018 г., 15 106,98 лева – законна лихва за периода от 24.11.2018 г. до 12.08.2022 г. и законната лихва върху главницата от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. На същата дата е издаден и изпълнителен лист за сумите по заповедта. На 28.10.2022 г. е подадено възражение от Г. А., като с разпореждане от 08.11.2022 г. е указано на заявителя, че може да предяви иск за съществуване на вземането си срещу длъжника. С искова молба от 08.12.2023 г. „Т.Г.“ ЕООД (в несъстоятелност) са предявили положителните установителни искове, предмет на разглеждане в настоящото производство.

В хода на съдебното производство , с протоколно определение от 05.04.2023 г. съдът е задължил ищеца в срок до следващото насрочено съдебно заседание на 03.05.2023 г. да представи всички позволителни за сеч , издадени в периода 2013 г. – 2014 г. в полза на „Л.“ ЕООД, всички фактури с издател или получател „Л.“ ЕООД за същия период, всички превозни билети издадени в полза на „Л.“ ЕООД за периода 2013 г. – 2014 г. Съдът е уведомил ищеца, че при непредставяне на тези доказателства ще приложи последиците по чл. 161 ГПК. С молба от 16.05.2023 г. ищецът представи л изисканите писмени доказателства (л. 130-223 от делото). От изгответната справка за издадените позволителни за сеч в полза на „Л.“ ЕООД през 2013 г. и 2014 г.

Разпечатката съдържа 28 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf7adc6e-b12b-4c34-84f5-ebae43876e33