Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9018 от 27.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45688/2023
Вид
Определение № 9018
Подписан
27.02.2024
В сила
27.02.2024
Състав
ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9018 гр. София, 27.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110145688 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Александър Александров Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов - Председател на Управителен съвет чрез процесуален представител юрисконсулт Марина Кънева, адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 против „Максима изток“ ООД, ЕИК 205850047, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Изгрев, ж.к. Изток, булевард „Цариградско шосе“ № 20, представлявано от Управителя Надя Асенова Попова, чрез процесуален представител адвокат Д. И., САК.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва претенцията по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима като заявена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК на 22.05.2023 г., въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 27794/2023 година по описа на Софийски районен съд и издадена Заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл.410 от ГПК. Сочи се, че длъжникът - ответник е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. Сочи, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявил иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу „Максима Изток“ ООД.

Ищецът твърди, че по силата на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн.

ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./ и на нормативните актове „Максима Изток“ ООД е потребител на ТЕ и за нея важи действащото за този период законодателство в областта на енергетиката,

Ищецът твърди, че между „Максима Изток“ ООД и “Топлофикация София” ЕАД на 15.02.2020 г. е подписан договор за продажба на топлинна енергия № 45748 при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката.

Твърди се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ- 043/12.07.2002 г, на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-ОЗ3/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите твърди, че са в сила от датата на решението.

Ищецът твърди, че в договора между двете страни е регламентирано, че за всички неуредени случаи се прилагат ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София и Българското законодателство. Твърди се, че в глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Ищецът твърди, че задължението на „Максима Изток“ ООД за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. Твърди се, че с изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпаднал в забава за тази сумата по фактурата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че в случай, че „Максима Изток“ ООД е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл. 40, ат. 2 от ОУ. Ищецът твърди, че до момента на подаване на исковата молба в деловодството му не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.

Твърди, че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Ищецът твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. Твърди, че след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - "Техем сървисис” ЕООД на база 2 реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.)

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Александър Александров - Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов - Председател на Управителен съвет, със седалище и адрес на управление - гр.

София, ул. „Ястребец” № 23 и „Максима изток“ ООД, ЕИК 205850047, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, булевард „Цариградско шосе“ № 20, представлявано от Управителя Надя Асенова Попова, че съществува вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Александър Александров - Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов - Председател на Управителен съвет, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Ястребец” № 23 и „Максима изток“ ООД, ЕИК 205850047, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, булевард „Цариградско шосе“ № 20, представлявано от Управителя Надя Асенова Попова дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Александър Александров - Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов - Председател на Управителен съвет чрез процесуален представител юрисконсулт Марина Кънева, адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23, сумите за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 27794/2023 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 757.68 лв., от които 603.15 лв. – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството – ищец топлинна енергия за периода 11.2020 г. - 02.2021 г. и законна лихва в размер на 146.48 лв. от 31.12.2020 г. - 16.05.2023 г., както и сумата за дялово разпределение: главница 6.53 лв. за периода 09.2020 г. - 10.2020 г. и лихва в размер на 1.52 лв. за периода 31.10.2020 г. - 16.05.2023 г. ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 22.05.2023 г. до изплащане на вземането, които суми се отнасят за топлоснабден имот с административен адрес – град София, община Изгрев, бул.“Цариградско шосе“ № 20, бл.14, ет.1, офис 1, клиентски № **********, ИД: 183545.

Прави се искане за присъждане на сторените пред заповедния и исковия съд разноски в полза на ищеца.

С отговора на исковата молба се оспорва основателността на заявения иск.

Ответникът не оспорва сключения договор за продажба на топлинна енергия № 45748 при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители.

Ответникът твърди, че предявените искове от страна на „Топлофикация София“ ЕАД срещу дружеството - ответник, са допустими, но неоснователни и недоказани. Ответникът твърди, че дори и към момента на подаване на отговора на исковата молба в счетоводните системи на „Топлофикация София“ ЕАД да са налице задължения на дружеството – 3 ответник в посочените в исковата молба по настоящото дело размери, то се твърди, че те са резултат от водено нередовно счетоводство.

Сочи, че по делото не се намира и не му е връчвано никога описаното като приложение по т. 4 - Уведомително писмо - покана за неплатени задължения с рег. индекс П11571 11.10.2019 г. и П-5314/16.05.2018 г.

Ответникът твърди, че исковете са предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу дружеството – ответник във връзка с потребление в топлоснабден имот на адрес: град София, район Изгрев, бул. „Цариградско шосе“ № 20, бл. 14, ет. 1, офис № 1. Твърди се, че за този имот при „Топлофикация София“ ЕАД е определен абонатен номер 342566, ИД:

183545, клиентски номер (номер на инсталация) **********.

Ответникът твърди, че има две партиди в системата на „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с два топлоснабдени имота.

Твърди се, че единият имот е посочен в исковата молба и в изложението на отговора на исковата молба, а вторият е със следните данни - топлоснабден имот на адрес: град София, район Изгрев, бул. „Цариградско шосе“ № 20, бл. 14, ет. 1, офис № 2. Твърди се, че за този имот при „Топлофикация София“ ЕАД е определен абонатен номер 394180, клиентски номер (номер на инсталация) 4000303634.

Твърди се, че „Топлофикация София“ ЕАД е издавала и продължава да издава общи фактури на дружеството – ответник, включващи едновременно данни и за двата топлоснабдени имота.

Ответникът твърди, че общата сума на всички фактури, кредитни и дебитни известия за двете инсталации за целия посочен период е 2 285,41 лева, а общата платена сума от ответника е 2 292,23 лева, като твърди, че е налице надплащане от 6.82 лева.

Твърди се, че на 31.08.2020 г. ответникът е получил 10 на брой фактури и известия.

Твърди се, че на 01.10.2020 г. Управителят на Дружеството Надя Попова е съгласувала по телефона със служител от отдел „Обслужване на клиенти“ на „Топлофикация София“ ЕАД, че ответникът е имал кредит 819,05 лева.

Твърди се, че по тази причина за период - месеците август, септември, октомври, ноември, декември 2020 г. и януари, февруари 2021 г. ответникът не е извършвал преводи към „Топлофикация София“ ЕАД. Ответникът твърди, че кредитът от 819,05 лева се е надвишил с Фактура № 1100497506/28.02.2021 г., която е била на стойност 236.03 лева.

Твърди че за по-точна преценка на салдата по двете инсталации през март месец 2021 г., когато се твърди, че е бил падежът на горепосочената Фактура № 1100497506/28.02.2021 г., Управителят на Дружеството Надя Попова отново по телефона се е свързала със служител на „Топлофикация София“ ЕАД от отдел „Обслужване на клиенти“.

Твърди се, че от страна на „Топлофикация София“ ЕАД са отговорили следното:

- Задължение от 733.40 лева за обект Офис № 1, абонатен номер 342566, ИД: 183545, клиентски номер (номер на инсталация) **********

4

- Вземане от 614.02 лева за обект Офис № 2, абонатен номер 394180, ИД: 183044, клиентски номер (номер на инсталация) 4000303634

Сочи, че разликата между горепосочените стойности за двете инсталации е в размер на 119.38 лева.

Твърди се, че във връзка с горепосочената информация за текущи салда, от страна на „Топлофикация София“ ЕАД са обяснили на Управителя на дружеството - ответник, че е необходимо да се изпрати заявление за прихващане.

Ответникът твърди, че надплатената сума по едната инсталация и неплатена сума по другата са възникнали поради плащането на общи месечни фактури за двете инсталации, за които ответникът твърди, че е погасявал с един общ банков превод. Твърди, че поради това „Топлофикация София“ ЕАД са отразявали плащанията само по сметката на абонатен номер 394180, вследствие на което там се е появила надплатена сума 614.02 лева, а за абонатен номер 342566 се е формирало задължение от 733.40 лева.